Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Застанахме полуготови на входа към еврото

Извънпарламентарната опозиция забеляза "бойната  пътека", която предлага движението на  страната ни към  Европейския банков съюз. През седмицата лидерът на партията  "Да, България!" Христо Иванов направи пространно писмено изявление,  в което обвини управляващите, че съзнателно саботират собствения си План за действие по този повод. В него бяха   посочени задачите, които трябва да бъдат изпълнени, за да може през юли 2019-а България да влезе в Европейския банков съюз, а  заедно с това и в двегодишния механизъм за въвеждане на еврото, известен като ERM ІІ. Тук трябва да  припомним, че в края на юни 2018-а България изпрати писмо до Еврогрупата, в която влизат страните от eврозоната и Дания, и до ЕЦБ, чрез  което освен всичко друго страната се ангажира да се присъедини към тези структури  чрез механизма за тясно сътрудничество като условия за приемането й в ERM ІІ.

На 18 юли 2018-а правителството  даде и мандат на финансовия министър да подаде искане за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ  и едновременно с това прие и споменатия вече План за действие, в който се описваха задачите, които трябва да бъдат изпълнени, за да отговорим на условията за влизане в ERM ІІ. Планът  за действие сочеше, че крайната му цел е България да отговори на изискванията за влизане в ERM ІІ до края на юли 2019-а. Но както често се случва у нас с правителствените плановеq

и тази сметката е направена без кръчмар

В писменото си изявление от началото на седмицата Христо Иванов твърди следното: "На 30 август министърът на финансите е информирал ЕЦБ за намерението си да внесе ревизирана версия на проекта за изменение на Закона за кредитните институции, на Закона за БНБ и Закона преструктуриране и възстановяване на кредитни институции и инвестиционни посредници." ЕЦБ изрично отбелязва, че към 21 септември тези документи не са внесени, след като предишните предложения за промени са оттеглени.

По-нататък в изявлението си Христо Иванов обяснява: "В чл. 3 т.2 б от Решението на ЕЦБ от 31 януари 2014 г., с което се урежда процедурата по тясно сътрудничество, се изисква изрично към искането за установяване на тясно сътрудничество да бъде приложен готов и преведен законопроект за изменения в тези закони, които да уреждат съответните правомощия на ЕЦБ. Следователно към 21 септември министърът на финансите не е подал всички необходими документи за формалното стартиране на тясно сътрудничество. На практика  два месеца и половина след като правителството обяви, че подава такова искане, процедурата се оказа блокирана, защото изискуемите документи не са налице", заключава Иванов.

Следват характерните за политиците от опозицията обвинения за нежеланието на управляващите да извършват реформи, да се борят с корупцията и други подобни от този род.

Министерството на финансите веднага реагира

на хвърлената от Христо Иванов ръкавица. В официалното заявление на ведомството, управлявано от Владислав Горанов, пък се казва  следното: "В изпълнение на поетия ангажимент от писмото за намерение за участие във Валутен механизъм 2 (ВМ2) на 18 юли тази година  България изпрати заявление за тясно сътрудничество в рамките на Единния надзорен механизъм (ЕНМ), с което да осигурим изпълнение на едно от предварителните условия за едновременното ни участие от един и същ момент във ВМ2 и в механизма за тясно сътрудничество. Този процес се очаква да приключи в рамките на една година.

Формалната процедура за такъв вид сътрудничество се прилага за първи път от  създаването на ЕНМ и е подробно дефинирана в Решението на ЕЦБ от 31.01.2014 г.  относно тясното сътрудничество с националните компетентни институции на участващите държави членки, чиято валута не е евро (ECB/2014/5). Съгласно Решение ECB/2014/5 заявлението се съдържа в приложения проект за законодателни текстове, уреждащи ролята на ЕЦБ в националната рамка по надзор на банковите финансови институции, считано от датата на стартиране на тясното сътрудничество.

Към момента тече процедура по съгласуване на проект на тези текстове между МФ, БНБ и ЕЦБ, който ще бъде внесен за формално становище от ЕЦБ.

В заключение заявяваме, че компетентните български институции следват стриктно и координирано приетия от правителството План за действие, включващ мерки за присъединяване към ВМ2 и Банковия съюз."

Тук стигаме до  момента да обясним защо във въпросния план за действие правителството си е направило сметката без кръчмар. Преди да реши дали България е годна да стане част от Европейския банков съюз чрез  механизма за тясно сътрудничество, по стандарт

ЕЦБ провежда преглед на качеството на активите

на българските банки. Провежда го по свои правила, със свои хора, като сама обявява обхвата на прегледа - с други думи, сама посочва и кои български банки ще бъдат проверени. В този процес нито БНБ, а още по-малко българското правителство имат каквато и да е роля. Те са в позицията на пасивни наблюдатели и в най-добрия случай могат да бъдат ползвани от ЕЦБ като комуникатори между нея и българските банки, чиито активи ще бъдат преглеждани.

Нито БНБ, нито българското правителството могат по какъвто и да е начин да ангажират ЕЦБ с каквито и да е срокове и условия във връзка с  този преглед, а оттам - и по отношение на включването ни в Европейския банков съюз. Поради това всякакви дати в Плана за действие, свързани с прегледа на качеството на активите, са доста условни, да не кажем - несъстоятелни.

Ако ЕЦБ определи, че  ще извърши прегледа на активите през есента на 2019-а и каже, че ще обяви резултатите от него през декември 2019-а, никаква земна сила, а камо ли  някакъв си План за действие на българското  правителство  не е в състояние да я накара да постъпи по друг начин. Това твърдят познавачите на процедурите.

Българските управляващи, разбира се -  тук включваме не само правителството, а и парламентарното мнозинство, обаче са в състояние да създадат всички необходими предпоставки за бързото провеждане на този преглед на качеството на активите. Тук говорим за необходимостта да се създадат нужните

правни условия за включването на България в Европейския банков съюз

Някои от тях са изброени в правителствения План за действие и са свързани с промени в Закона за БНБ, в Закона за кредитните институции и в Закона за преструктуриране и възстановяване на кредитни институции. Описаните в Плана промени са свързани с отстраняване на правните несъответствия в Закона за БНБ с Договора за функциониране на Европейския съюз, който регулира дейността на ЕЦБ, и  въвеждане на по-строги изисквания в Закона за кредитните институции  към гражданите - получатели на заеми, и с правното регулиране на прехвърлянето на средствата от българския фонд за преструктуриране на банки към Европейския фонд. За изминалия месец и половина в. "БАНКЕРЪ" посвети отделни публикации на всеки един от тези проблеми . Правейки  всички тези нормативни изменения обаче, правителството явно е пропуснало една много важна законова промяна и тя е свързана с предоставяне  на

правно основание на ЕЦБ да извършва надзорна дейност в България

Прегледът на качеството на активите е именно надзорна дейност - най-малкото защото след него могат да последват надзорни предписания. Ще припомним, че предишният  преглед, който приключи през 2016-а, бе извършен от БНБ и  за целта бе направена специална поправка в Закона за кредитните институции.

За разлика от първия преглед, този, който предстои  сега, ще бъде извършен не от БНБ, а от Европейската централна банка. И тук логичният въпрос е: а на какво правно основание ЕЦБ ще извършва такъв  преглед у нас?  Защото за да влезе която и да е институция в българския банков сектор и да го обърне с краката нагоре, се изисква съответната законова регламентация. Такава е необходима дори когато става дума за проверки на  национални институции като БНБ, прокуратурата, Държавната агенция за национална сигурност и други от този род. Логично е подобна санкция да е нужна и за външна институция - дори ако тя е  ЕЦБ. В противен случай  правните основания на всички  извършени от нея  дейности и констатациите в хода на  предстоящия преглед ще имат доста спорен характер.

Но явно са нужни и

допълнителни законови изменения

които категорично да задължават българските банки да изпълнят всички надзорни препоръки, наложени им вследствие на прегледа на активите, извършен от Европейския банков надзор. Да не забравяме, че докато България не стане част от Европейския банков съюз, Европейският  банков надзор няма правомощия по отношение на българските банки.

Въобще взаимоотношенията на БНБ с Европейския банков надзор са доста слабо засегнати и регламентирани в българските закони. За  разлика от нормативите, регулиращи взаимоотношенията между БНБ и Европейския банков орган, които  са много подробно разписани. Само че Европейският  банков орган, за разлика от Европейския банков надзор, не издава констатации за финансовото състояние на банките, нито  препоръки и мерки за отстраняване на нередности в тях. ЕБО се занимава с изработването, усъвършенстването и прилагането на надзорни регулации и практики. Докато препоръките и наказанията спрямо банките са в ръцете на Европейския банков надзор. И за да може той да върши своята работа в България, ще трябва да получи правна легализация за дейността си у нас. Явно предложението на българските управляващи за решаването на всички тези казуси е било неудовлетворително за ЕЦБ, затова те са принудени да го поправят. А това изисква време. Казано по друг начин, правителството не се е отказало от намеренията си да се "бори" за приемането ни в Европейския банков съюз и в ЕRM ІІ. Но на фона на споменатите "липси" изглежда  много съмнително, че  разполага с достатъчно ефективни хватки, за да доведе тази "борба" до победен край. Всъщност най-лошото, което може да се случи, е България да бъде включена в Европейския банков съюз, но  да й бъде обяснено, че ще трябва да изчака за влизане в ERM ІІ. Тогава ще се окаже, че сме се отказали от надзорен суверенитет, без да получим в замяна на това какъвто и да е бонус. Но както каза по този повод един банкер, когато си капитулирал пред противника, няма значение в кой концлагер ще те въдворят. А писменото съгласие, или по-точно ангажимент на управляващите от юни 2018-а, да влезем в Европейския банков съюз, преди да сме станали член  на еврозоната, е точно такава капитулация. Защо  е така е въпрос на отделен пространен анализ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във