Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Засилен надзор над европейските депозити на Турция

Банковият надзорник на Австрия затегна контрола върху местните офиси на турските банки в условията на бързо обезценяващата се турска лира. Регулаторният орган, известен като Finanzmarktaufsicht (FMA), получава всекидневно осъвременявани данни за ликвидността в австрийските поделения на Deniz Bank и на Turkiye Vakiflar Bankasi, съобщи на 20 август говорител на FMA. Според него засега не се наблюдават "извънредни ситуации".

Австрийските проверки стартираха, след като години наред местните поделения на двете турски институции - "Дениз банк" и "Вакъф банк интърнешънъл", се включиха в групата на международните кредитори, ухажващи германски депозанти с щедри лихвени проценти. А постъпилите средства препращаха в Турция като деноминираните в евро и щатски долари заеми за корпоративни клиенти. 

Турската лира вече е под 15 евроцента срещу около 22 евроцента в началото на годината, след като  Доналд Тръмп наложи санкции на двама министри от турския кабинет и увеличи двойно митата на изнасяните от южната ни съседка алуминий и стомана. Обезценяването означава, че през този период конвертиран в турски лири заем от 1 млн. евро е набъбнал с повече от една втора. 

Австрийското поделение на "Дениз банк" е привлякло клиентски депозити за 8.3 млрд. евро към края на 2017-а - повече от четири пъти над количеството от 2010-а. В момента дружеството предлага 0.4% годишна лихва за еднодневни спестявания с минимална наличност от 100 евро - по данни от банковата интернет страница. Това е едно от най-привлекателните оферти за германските потребители, според класацията на местния сайт за персонални финанси Tagesgeld. Мнозинството германски банки предлагат едва 0.1% и дори по-малко за сходните по срочност вложения.

"Дениз банк" е дала назаем 8.2 млрд. евро на клиенти към 31 декември 2017-а, от които 5.7 млрд. евро на длъжници в Турция и 2.5 млрд. евро на други субекти извън Австрия, сочат официални данни от последния консолидиран годишен отчет на кредитора. Над три четвърти от потребителските заеми са деноминирани в евро или в щатски долари, което излага длъжниците с приходи в турски лири на сериозен валутен риск заради потъващата лира.

"Дениз банк" и "Вакъф банк" привличат клиенти в Германия през клоновете на австрийските си поделения, които са членове на австрийската застрахователна система на депозитите на частните банки. Това означава, че германските вложители ще трябва да се отнесат до институция извън родината им за изплащане на средствата, в случай че не могат да получат обратно депозитите си. Други турски банки, включително и Turkiye Is Bankasi, TC Ziraat Bankasi и Akbank Turk, имат поделения в Германия, чрез които набират спестявания.

Според Едгар Льов - банков експерт във Франкфуртския институт по финанси и мениджмънт, спадът на лирата изправя пред сериозен проблем поделенията на турските банки. И ако ножът опре до кокал, те ще трябва да бъдат спасявани от "родителите си". Програмите за гарантиране на депозитите в Германия и Австрия пък би трябвало да се намесят, ако компаниите майки не искат или не могат да помогнат.

В момента "Дениз банк" е в клопката на незавършен трансфер на собственост, след като сегашният й собственик - руската Сбербанк, се съгласи да продаде турския кредитор на регистрираната в Дубай Emirates NBD. В тази връзка се появиха спекулации, че сделката може да бъде анулирана или предоговорена.

Анализаторът на независимата консултантска компания TS Lombard в Лондон - Йон Харисън, пък коментира, че "турският" риск не е системен за европейската финансова система. И "летвата ще е по-ниска за клиент в Германия да получи парите си от турска банка и депозит от германска банка, отколкото за лице в Турция да изтегли средствата си от турски банки, увеличавайки риска от банкова паника".

Facebook logo
Бъдете с нас и във