Банкеръ Daily

Финансов дневник

Защо се манипулира инфлацията?


Преди няколко дни в статията “Инфлацията помпа растежа“ разкрихме основателните съмнения на наши икономически анализатори, че прословутият икономически ръст на България всъщност може да е резултат единствено на поскъпването на стоките и услугите.


Сега е ред  да  коментираме  начините за манипулиране на инфлацията  - най- вече  в името  на политически цели.

От древни времена хората винаги са роптаели срещу инфлацията, казва в свой анализ проф. Красимир Петров. Тя се приема като  икономическо зло и то  съвсем основателно. Тя ограбва покупателната способност на населението. Обезценяват се, както текущите доходи, така и спестяванията на хората, те  обедняват. Това  естествено  поражда негодувание, а често пъти води и до размирици, даже до  революции. Високата инфлация има и  социални, и икономически, и политически  последствия.  Правителствата още от древни времена всячески се опитват да контролират инфлацията. Те често прибягват до контрол на цените, което от своя страна води до дефицит на стоки, до изкривяване на икономиката, а  и до  странични ефекти, които в крайна сметка допълнително влошават положението.

Причините за инфлацията са пределно ясни – повишаване на количеството на парите в обращение. Увеличението на паричната маса се нарича парична инфлация (монетарна инфлация), а повишението на потребителските цени се нарича ценова инфлация (потребителска инфлация). Можем да обобщим, че паричната инфлация води до ценова инфлация. Тоест, паричната инфлация е причината, а ценовата инфлация е следствието. И ако интерпретираме инфлацията като икономическа болест, то ценовата инфлация е симптом на болестта.

Паричната инфлация е под държавен контрол, най-често  контролът осъществява  централната банка. Тя обикновено увеличава парите в обращение, за да финансира държавните (бюджетните) дефицити. Тъй като държавата по правило харчи повече, отколкото събира, бюджетните дефицити могат да се покриват или с държавен дълг, или с печатане на пари. Когато държавата емитира дълг, той може да бъде финансиран от (1) спестяванията на населението, от (2) търговските банки и от (3) централната банка. Финансирането от населението не е инфлационно понеже не се създават нови пари докато  финансирането от търговските банки и от централната банка е инфлационно, понеже води до увеличаване на паричната маса. На практика  дългът се финансира частично и по трите начина и следователно води до парична, а оттам и до ценова инфлация. С други думи най-често  първопричина за инфлацията е държавният дефицит и нарастващият държавен дълг, финансирани с парична и кредитна инфлация. Дългът, финансиран от банковата система, се нарича “инфлационен дълг”.

Тъй като държавата и правителството никога не биха признали вината си за инфлацията, далеч по-лесно е да се отрича , че има инфлация или да се oмаловажава наличието й. Затова, всяко правителство има  интерес да манипулира инфлационните статистики и да отчита по-ниска инфлация от реалната. Но е здравословно да се знае  защо се манипулират тези статистики  и как става това.

Причини за манипулиране на отчетите за  инфлацията

Причина 1.

Ниската ценова инфлация говори добре за правителството: колкото по-ниска е, толкова по-добре. Ниската инфлация означава, че правителството върши добра работа. Отчитайки ниска инфлация, все едно правителството си дава отлична оценка.

Причина 2.

Отчетената ниска инфлация манипулира населението да вярва, че положението е по-добро, отколкото изглежда. Отчетената ниска инфлация създава илюзия за икономическа стабилност.

Причина 3.

Отчетената ниска ценова инфлация означава стабилна валута, докато високата инфлация се интерпретира от населението като обезценяваща се валута и води до спад на  доверието към  валутата. Което  определено не е в интерес на правителството и на банките. Те предпочитат населението да вярва, че валутата е стабилна.

Причина 4.

Инфлацията е ключов компонент при изчисляването на БВП (брутния вътрешен продукт), което е основен индикатор за реалния икономически растеж. БВП може да се измерва само номинално -  в текущи цени. Затова икономическият ръст се изчислява, като от номиналния БВП се приспадне ценовата инфлация. Занижаването на отчетената инфлация означава завишаване на отчетения икономически растеж. Затова и най-лесният начин за манипулиране на икономическия ръст е да  се манипулира инфлацията. Например, ако номиналният БВП е 5%, а инфлацията е 4%, то ръстът е само 1%.Но ако правителството отчете инфлация от 2%, то ръстът става автоматично 3%, което е буквално три пъти по-добре от 1%.

Причина 5.

В повечето държави  редовна   политика е да индексират държавните  заплати и пенсии с индекса на инфлацията. Ако отчетената инфлация е по-ниска, това води до по-ниски компенсации, което може да спести на правителството значителни средства.

Причина 6.

Паричната политика на повечето развити централни банки в света се съобразява с инфлацията. Високата ценова инфлация предполага относително рестриктивна монетарна политика с тенденция към  покачване на лихвените проценти, докато ниската инфлация предполага експанзивна монетарна политика с ниски лихви. Тъй като търговските банки, правителството и едрият бизнес са облагодетелствани от по-ниските лихви, те винаги предпочитат експанзивна монетарна политика и е в техен интерес отчетената инфлация да е изкуствено занижена. От друга страна, централната банка също предпочита занижена инфлация, понеже това й дава основание за още по-експанзивна политика. Ще рече , че  колкото по-ниска е инфлацията, толкова повече мегдан има за експанзия. До голяма степен това е и оправдание днес примерно за  ЕЦБ и за Фед, че през последните години ценовата инфлация е прекалено ниска, далеч под желаните 2%, което им дава оправдание за още по-експанзивна монетарна политика, за още повече количествени улеснения и за още по-“нестандартни” монетарни политики.

 

За методите за манипулиране на инфлацията четете в следваща публикация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във