Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЗАПОЧВАТ ПАЗАРЛЪЦИТЕ ПО ПРЕДПАЗНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ

Правителството има на разположение двадесет дни (от 24 март до 13 април), за да изработи заедно с експертите на МВФ, водени от Ханс Фликеншилд, програмата, която ще трябва да изпълнява след сключване на предпазното споразумение. В нея по традиция ще залегне прогнозата за увеличаването на брутния вътрешен продукт през следващите две или три години, за размера на бюджетния дефицит за същия период, както и за съотношението на дефицита по текущата сметка спрямо БВП.Почти сигурно в програмата ще залегнат ангажименти за равнището на външния дълг (както бе и във вече приключилото стенд-бай споразумение) и за размерите, с които той може да нараства всяка година. Логично е в нея да се запишат и изисквания за размера на фискалния резерв. В програмата ще има и изисквания за намаляване на просрочените данъчни задължения, срок за внедряване на информационната система на Националната агенция за събиране на вземанията и за създаване на Агенцията за фискални разследвания.Както и досега, всеки държавен бюджет ще бъде съгласуван с МВФ в най-големи подробности. На всеки шест месеца мисия на Фонда ще проверява и ще оценява изпълнението на договорените ангажименти. Но за разлика от досегашните стенд-бай договори държавата ни вече няма да получава кредити от Фонда след всеки преглед. Това ще става само ако правителството и МВФ преценят, че България се нуждае от него. Но винаги ще има едно условие - изискванията по споразумението да бъдат изпълнени. Ден преди водената от Фликеншилд мисия да пристигне в София постоянният представител на МВФ у нас Джеймс Роуф обясни, че паралелно с преговорите за предпазното споразумение ще бъде направена оценка и на ефектите от досега отпуснатите от МВФ заеми за България. Целта е да се види къде са възникнали проблеми при тяхното усвояване и какви резултати са получени от въпросното финансиране. Стремежът е да се избегне повторение на грешките.Паралелно с мисията, водена от Ханс Фликеншилд, в София ще работи още един екип от експерти на Фонда, чийто шеф е Карло Котарели - старши съветник в Европейски отдел на МВФ. Това е нова структура, която е създадена в края на 2003-а след сливането на Първи и Втори Европейски отдел. Неин началник е добре познатият у нас Майкъл Деплер - човекът, който положи огромни усилия за въвеждането на Валутния борд в страната ни. Задачата на екипа на Котарели е да изготви редовния доклад за икономическото състояние на България. Подобни доклади Фондът изработва през две години за всяка от държавите членки, независимо дали става дума за САЩ или за Бангладеш. Този документ е изключително важен, тъй като от данните в него международните инвеститори си съставят представа за икономическото състояние на отделните страни.При пристигането си в София на 24 март Фликеншилд отново посочи, че основна задача за българската администрация е намаляването на дефицита по текущата сметка, но добави, че не по-малко важни са намаляването на ръста в потребителските кредити и изпълнението на държавния бюджет. Ще бъде обсъден и проблемът с корупцията като фактор, който влияе крайно негативно на бизнес средата у нас.Правителството не може да се похвали, че е отървало бизнеса от хватката на корупцията. Не са големи и перспективите за намаляване на дефицита по текущата сметка, който за 2003 г. е впечатляващ - 1.65 млрд. щ. долара (8.7% от БВП). Макар и слабо, оживлението на българската икономика и очакваното влизане на страната ни в ЕС кара все повече търговци да инвестират в нови машини, съоръжения и технологии, които се внасят от чужбина. Расте и импортът на суровини и материали. Все повече граждани пък ползват потребителски кредити и лизингови схеми за покупката на битова електроника или пък на компютри. При тази ситуация обемът на потребителското кредитиране през 2004-а едва ли ще намалее чувствително, независимо от сериозните мерки, които БНБ предприе, за да ограничи бързото увеличаване на заемите за граждани. Но докато обемите на тези кредити продължават да растат, малко вероятно е дефицитът по текущата сметка да намалее. За да компенсира големия й размер, се очаква, мисията на МВФ да настоява пред Милен Велчев финансовата 2004 г. да приключи без дефицит и дори ако може да постигне излишък. Независимо че бюджетът за тази година е приет с дефицит, равен на 0.7% от БВП, Министерството на финансите има резерви да излезе на нула и дори да отчете излишък по сметките си. Но за да се постигне този резултат, трябва да бъдат ограничени някои субсидии и планирани инвестиции в инфраструктурни проекти. А това няма да е лесно от политическа гледна точка, тъй като 2004-а е последната финансова година преди провеждането на редовните парламентарни избори. И всяко ограничаване на правителствените вложения, в резултат на което биха се създали работни места, означава загуба на политически рейтинг. Дори и само по тази причина предстоящите преговори между правителството и мисията на МВФ, водена Ханс Фликеншилд, няма да са леки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във