Банкеръ Weekly

Емитираните от следващата година ДЦК, които не са в лева, се превръщат във "финансов боклук"

Заплахата от валутен риск е отстранена! Частично!

БНБ и Министерството на финансите са успели да договорят условия, които свалят от банките и застрахователните дружества валутния, кредитния и концентрационния риск, който закупените до момента българските облигации, емитирани във валута (различна от левове), щяха да носят през 2018-а по силата на чл.117 от Регламент 575 и на изискванията на Регламента за "Платежоспособност ІІ". "БАНКЕРЪ" научи от свои източници, че Централната банка и министерството са получили уверение от най-високо ниво в ЕС за предстоящо в началото на следващата година официално уведомление към страната ни, че за закупените до 2018-а български облигации от финансовите ни институции, емитирани във валута (различна от левове), ще бъде приложено правилото за ретроактивност. Това ще рече, че за тях няма да се прилагат правилата за валутен риск, защото те влизат в сила, след като ценните книжа са придобити. Решаваща роля за това има най-вече БНБ. Може даже да говорим, че така се защитават интересите не само на банките и на застрахователните дружества, но и на техните клиенти. Защо?

По данни на Министерството на финансите през август 2017-а от задължения на държавата за общо над 12.1 млрд. евро, частта на

външния дълг е 9.29 млрд. евро

От тях 6.64 млрд. евро са в български еврооблигации, емитирани на международните капиталови пазари. Този т. нар. външен дълг е външен само според възприетата терминология. Защото, пак според данните на Министерството на финансите, около 3.44 млрд. евро, или над 50% от тези еврооблигации, са притежание на местни субекти - това са български юридически лица, които са най-вече банки, застрахователни дружества и пенсионни фондове. До 2018-а тези облигации носят нулев риск. Но по силата на чл.117 от Регламент 575 на ЕС и на текстовете на регламента, въвеждащ "Платежоспособност ІІ" от 2018-а, всички облигации, емитирани във валута, различна от националната ни, вече ще носят 20% кредитен риск, ще се вземат предвид при

изчисляването на валутния риск

а също и при формирането на концентрационен риск.

От 2019-а нататък кредитният риск се повишава до 50%, а от 2020-а става 100 процента. Това поставя банките и застрахователните дружества в доста неприятна ситуация, защото на практика означава, че държавата ги е излъгала, че купуват от нея безрискови финансови инструменти. А впоследствие те се превръщат във високорискови и изискват разходи за стотици милиони левове за капиталово покритие.

Тук не смятаме и допълнителните разходи за капиталово покритие на дългите валутни позиции и на концентрационния риск. Защото въпросните еврооблигации ще носят и концентрационен риск на закупилите ги кредитори  спрямо българската държава. Разбира се, увеличаването на риска и на разходите за покриването му банките ще прехвърлят върху цената на услугите, които те предлагат на своите клиенти. Застрахователите пък ще ги отразят в увеличаване на застрахователните премии, така че да могат да повишат размера на техническите си резерви и капитала си. Всички тези опасности отпадат благодарение на договорката, която са постигнали БНБ и Министерството на финансите с Европейската администрация, изискването за валутен риск да не важи за закупените до 2018-а български еврооблигации. Но това изискване ще е валидно за всички български еврооблигации, закупени след началото на 2018-а.  За тях ще важи и 20-процентният кредитен риск, който до две години ще нарасне до 100 процента. Ще бъдат включени и в изчисляването за валутен риск и на концентрационния риск. Така че проблемът е решен, но  частично.

Важно е оттук нататък е каква ще е дълговата политика на правителството. Ще припомним, че всяка година заедно с документите, съпътстващи обсъждането на проектозакона за държавния за държавния бюджет, Министерството на финансите внася в Министерския съвет и Стратегия за управлението на държавния дълг. От нея най-общо става ясно какви видове облигации (като валута и срок за погасяване) смята да емитира държавата през следващата година и каква ще е целта на този дълг - финансиране на бюджетния дефицит, погасяване на дълг с настъпващ падеж, увеличаване на фискалния резерв или всичко това накуп? Заложените цели в Стратегията по управление на дълга стават част от текстовете на Закона за държавния бюджет. Така че Министерството на финансите и правителството трябва  да отчетат факта, че от началото на 2018-а

ДЦК-та , емитирани в чужда валута

според кредитния им риск се превръщат във "финансов боклук".

В същото време, според Закона за публичните финанси, измененията и допълненията,  които тепърва предстои да се гледат в Народното събрание, задължава банките да обезпечават с български ДЦК всички наличности по бюджетни сметки. Сега банките все още са принудени да купуват български еврооблигации, за да обезпечават тези сметки, тъй като правителството целенасочено  поставя именно върху тях акцента си при провеждането на дълговата си политика, а не върху левовите ДЦК. Тук логичният въпрос е редно ли е държавата да принуждава банките да купуват финансов боклук, който от 2018-а ще им носи три вида постоянно увеличаващ се риск? Защото, както казахме, еврооблигациите се превръщат точно в такъв боклук. Разбира се, че това не само не е редно, но е  и своеобразна злоупотреба с монополното положение от страна на държавата. Тя се превръща в източник на натрупване на риск в банковата система и по този начин косвено заплашва парите на вложителите, които банките управляват. Преодоляването на този нонсенс е изцяло в ръцете на Министерството на финансите. То има

три варианта на действие

Първият е от Закона за публичните финанси да отпадне текстът, който задължава банките да обезпечават бюджетните средства с ДЦК. Още едно основание за това е изискването в края на всеки работен ден бюджетните сметки да се зануляват и парите по тях да се превеждат в единната сметка в БНБ. При това положение кому е нужно това обезпечение с ДЦК!

Ако все пак поради ред причини правителството държи обезпечението да се запази, може да прибегне към втория вариант. Той е в Закона за публичните финанси да бъде вкаран текст, предоставящ възможност средствата в бюджетните сметки, които са в търговските банки, да се обезпечават с държавни ценни книжа на страни от еврозоната (за да не се носи валутен риск от валути различни от еврото), които са с кредитен рейтинг, не по-нисък от този на България. В случай че бъдат изтъкнати аргументи и против този вариант (а такива има), идва ред на третата възможност. И тя е при приемането на Закона за Държавния бюджет през всяка следваща година Министерството на финансите да показва разчетите си за средномесечния размер на сумите, които планира да поддържа по бюджетните сметки  и на тази база да запише, че ще емитира левови, забележете левови, а не някакви други ДЦК, които банките ще могат да закупят, за да обезпечат наличностите по бюджетните сметки. За разлика от еврооблигациите, левовите ДЦК не носят кредитен, валутен и концентрационен риск. По този начин правителството ще продава на банките, а и на застрахователните дружества качествени финансови инструменти, които не ги натоварват с допълнителни разходи и с капиталови ангажименти.

Въобще при влизащите от 2018-а изисквания на Регламент 575 и на регламента за "Платежоспособност ІІ" е добре държавният дълг да е балансиран от гледна точка на валутите, а не както е сега - само една четвърт от него да е в левове, а три четвърти - в друга валута (евро). Разбира се, една политика на валутен баланс ще се отрази на цената на българския държавен дълг, но всъщност именно тя, а не сегашната ще е справедливата по отношение на правилата, зададени от европейското и българското законодателство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във