Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЗАКОНЪТ ЗА ПЛАЩАНИЯТА ОСТАВА ЗА ДОГОДИНА

България едва ли ще успее да изпълни в срок ангажимента си към Европейския съюз - Народното събрание да гласува до края на 2004 г. закона за паричните преводи, заяви председателят на икономическата комисия в парламента Валери Димитров след заседанието й на 1 декември. На него проектозаконът бе одобрен на второ четене, но според Димитров депутатите ще бъдат твърде заети с приемането на бюджета за 2005 г., за да им остане време до края на 2004-а да гласуват и нормативния документ, регулиращ режима на разплащанията в страната. Това забавяне няма да доведе до някакви колизии, защото голямата част от разпоредбите в проектозакона и в момента фигурират в няколко наредби на БНБ. Депутатите трябва да гласуват за обединяването на тези текстове в един нормативен документ. С приемането на проектозакона обаче ще бъде въведена ясна и строга регулация за фирмите, които искат да бъдат оператори на платежни системи и да издават дебитни и кредитни карти и електронни пари. В проекта е заложено, че тези дружества трябва да разполагат с капитал от минимум 10 млн. лв. и да покриват голям списък от технически изисквания. Същите изисквания ще бъдат поставени и към фирмите, желаещи да осъществяват презгранични пощенски преводи. На записаните в проектозакона регулации ще трябва да отговарят и сегашният национален картов оператор Борика, както и Банксервиз - дружеството, което обслужва междубанковите преводи. За тези две фирми обаче по неясни причини е предвидено едно съществено облекчение - да попълнят капитала си до 10 млн. лв. за срок от три години, който започва да тече от влизането на нормативния документ в сила. Това е необяснимо дълъг гратисен период за Борика и Банксервиз, като се има предвид, че те разполагат с необходимите средства, за да изпълнят веднага изискването за капитал от 10 млн. лева. Освен това и собствениците им са достатъчно състоятелни, за да заделят необходимите за целта средства. Ще припомним, че БНБ притежава 100% от капитала на Борика и 34% от този на Банксервиз, а останалите акционери във второто дружество са всички 29 търговски банки и петте клона на чуждестранни кредитни институции у нас.Реверансът, предвиден в проектозакона за двете дружества, дава основание на фирмите, които искат да влязат в бизнеса с безналични плащания, да протестират срещу 10-те милиона лева капитал. Ако приемането на проектозакона бъде отложено за 2005 г., противниците на капиталовото изискване ще имат време да консолидират повече депутати в защита на своята кауза. Аргументите им са, че не може за финансова къща, която управлява чужди пари и извършва операции в чужбина от името на свои клиенти, БНБ да изисква капитал от 250 хил. лв., а за оператор на платежна система, който само поддържа електронна мрежа, през която преминават преводи, да се искат 10 млн. лева. Представителите на Централната банка засега твърдо отстояват позицията, че платежните системи са прекалено важни, за да бъдат поверени на фирми, които не разполагат с достатъчно финансов ресурс. Представителите на БНБ до момента успяват да убедят депутатите в своята правота. Няма обаче никаква сигурност, че след Нова година народните представители ще са на същото мнение. Все пак идат избори, а кампанниите за влизане в парламента не са евтини.

Facebook logo
Бъдете с нас и във