Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЗАКОНЪТ ЗА КРЕДИТНИТЕ КООПЕРАЦИИ ПРАШАСВА В ПАРЛАМЕНТА

Папката със законопроекта за кредитните кооперации и сдружения вече дванадесет години трупа прах по рафтовете на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правните въпроси на парламента. Шансовете да види бял свят по време на мандата на 39-ото Народно събрание също са почти нулеви, защото тази тема не е сред приоритетите на депутатите. В същото време за никого не е тайна, че голяма част от дребните български предприемачи си дават кредити един на друг, въпреки че тази дейност не е регламентирана. Кредитните кооперации в България ще обслужват предимно дребния и средния занаятчийски бизнес и земеделските производители. Те ще създадат конкурентна среда за банковото кредитиране, аргументира се депутатът от ОДС Йордан Нихризов, който е автор на законопроекта. Според текстове в него, кредитна кооперация може да се учреди от поне сто член-кооператори, като минимално необходимият набран капитал е близо 300 хил. лв., а не както при банките - 10 млн. лева. Предвижда се тя да не приема влогове и депозити и да не отпуска кредити на външни лица. В проектозакона е записано, че размерът на всеки заем не може да е по-голям от 15% от кредитния ресурс и че всяка кооперация задължително трябва да стане член на Съюза на кредитните кооперации, дейността на когото да се контролира от БНБ.В момента в страната съществуват 33 кредитни кооперации, създадени преди пет години с финансовата помощ на Европейския съюз. Тогава по програма ФАР бяха отпуснати 7 млн. евро, правителството даде още 2.3 млн. евро и с наличните вноски на кооператорите кредитният им ресурс става общо 10.5 млн. евро.НАЛОЖИТЕЛНО Е ДА СЕ СЪЗДАДЕ БЪЛГАРСКА КООПЕРАТИВНА БАНКАДоц. Димитър Димитров, председател на Федерацията на земеделските кредитни кооперации в България, пред в. БАНКЕРЪ Г-н Димитров, няма ли риск кредитните кооперации да се превърнат в пирамиди?- В момента кредитните кооперации работят със свои пари, защото със закон не е уреден въпросът за влоговете. Наблюдавам как постепенно членовете им се демотивират, а заради законовия вакуум могат да възникнат и пирамиди. Търсихме възможности най-вече да се увеличи ресурсът, а оттам и да се удовлетворят потребностите от кредити в селските райони. Ако всеки един от 200-та хиляди регистрирани селскостопански производители в страната вложи 200 лв. от личните си спестявания, бъдещите кредитни кооперации ще разполагат с близо 18 млн. щ. долара. Германският Кооперативен Райфайзен съюз (Deutsche Genossenschaft Raiffeisen Verein) например е реализирал в Унгария успешен проект, постигайки добро взаимодействие между кредитните кооперации и местната банка Такарекок (Takarekok), в която е съдружник. Ние поканихме германските партньори да ни помогнат да го осъществим и в България. Миналата година пристигна консултант, с помощта на когото очаквахме, че ще адаптираме унгарския опит към българските условия, но за съжаление това не може да стане, тъй като у нас няма нормативна уредба за влогово-кредитните кооперации. Ако и 39-ото Народно събрание не приема тази нормативна уредба, ще търсим друг начин в рамките на съществуващото законодателство.Какво по-конкретно имате предвид?- Управителният съвет на федерацията на кредитните кооперации реши да подготви проект за създаване на Българска кооперативна банка. На първо място, тя ще създаде възможност за значително увеличаване на кредитния ресурс за селските райони от влоговата дейност и от допълнителни кредитни линии. Европейският опит показва, че най-популярните финансови институции за кооперативни кредити са съчетали предимствата на кредитните кооперации и банките. Такива са Креди Агрикол (Credit Agricole) във Франция, Германската кооперативна банка (DG Bank) и Рабобанк (Rabobank) в Холандия. Тези силни кооперативни банки покриват и други сектори на икономиката, тъй като една пета от ресурса им е достатъчна, за да покрият нуждите от кредити в земеделието. В момента предприемачите в селските райони у нас са в безизходица и една от основните причини е именно липсата на институция, която да предлага финансови услуги там. За създаването на такава банка има обществена потребност, има и акционери - това са 15 хил. фермери. Има достатъчно финанси, 35 офиса с подготвени кадри и опит от отпуснатите досега над 20 хил. кредита на обща стойност 80 млн. лева.А връщат ли се тези кредити?- Досега са погасени 97 на сто от тях. Останалите 3% не са проблемни кредити и не се дължат на недобросъвестност на кредитоискателя, а по-скоро са свързани с трудности около продажбата на земеделска продукция. Намаляването на риска в кооперативното кредитиране се дължи преди всичко на доброто познаване на член-кооператорите помежду им.

Facebook logo
Бъдете с нас и във