Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Законът за КФН взе първия завой

Парламентарната Комисия по бюджет и финанси прие на първо четене проекта за изменение и допълнение на Закона за КФН. Най-важното в тези промени е, че създават правна рамка, според която Комисията за финансов надзор ще може да се самофинансира и да се освободи от хранилката на държавния бюджет. Пред депутатите в бюджетната комисия новият заместник-председател на КФН Диана Йорданова подчерта, че този подход е възприет в редица държави, сред които е и Германия. Проучването, направено от КФН, е показало, че 17 от 24 подобни на нея институции в европейски държави се финансират изцяло чрез такси, събрани от поднадзорните лица. Депутатът от БСП Георги Търновалийски веднага опонира: "Целта на промените е постигане на пълна бюджетна самостоятелност на комисията подобно на БНБ, което за мен е малко странно. Защото КФН е специализиран държавен орган. Трябва да е ясно по какви правила КФН ще си разпределя бюджетът. Ясно е, че има нужда от финансиране, но не само КФН има има нужда от специализация на своите кадри. По този начин и други държавни структури ще поискат такава самостоятелност. Най вероятно ние няма да подкрепим закона", заяви депутатът от левицата.

Новите такси, които КФН ще наложи на пенсионните компании и застрахователите, за да осигури издръжката си , ще ударят бъдещите пенсионери и българите, които се застраховат.

Ще припомним, че сега дейността на КФН е силно зависима от субсидията, която получава от държавния бюджет. За тази година при бюджет от 10 млн. лв.  парите, които тя трябва да получи от хазната, са 4.5 млн. лева. На всичко отгоре при сегашния ред за финансиране КФН не може да покрие най-належащите си нужди от експерти, от поддържане на информационни системи и софтуер, и дори нужния й сграден фонд, за да осъществява успешно надзорните си функции върху застрахователния, капиталовия и пенсионноосигурителния пазар. Това бе изрично подчертано от експертите на МВФ и на Световната банка в техния доклад, оценяващ ефективността на КФН. Точно по тази причина бяха разработени промените в текстовете на закона за комисията. А че създават доста подробна матрица, по която комисията ще събира такси от поднадзорните си лица.

Отново по препоръка на МВФ и на Световната банка акцентът е поставен върху таксите, които се събират за услугите, оказани от комисията на застрахователи, на инвестиционни фондове, на брокери и пенсионни дружества, а не върху наказателните такси и санкциите. По плана за първата година от действието на новата схема от такива такси за услуги по сметките на комисията ще се очаква да постъпят 20 - 25 млн. лева.

Разбира се, новият модел на финансиране има своите противници сред мениджмънта на компаниите, които надзирава КФН. По време на обсъждането на промените в Закона за КФН в бюджетната комисия членът на УС на Асоциацията на застрахователните брокери Валентин Занев заяви: "Имаме възражения относно т. 34 от раздел 2, касаеща таксите за брокерите. Направи ни впечатление диференциацията на таксите за останалите поднадзорни лица, която за брокерите не е диференцирана. За всички брокери таксата е 5 хил. лева. Много от брокерите не могат да плащат тази такса и ще прекратят дейността си. От 380 брокери 215 ще прекратят дейността си. Тази такса ще облагодетелства единствено по-големите вериги от брокери."

Председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Никола Абаджиев пък подчерта, че е нужна координация между този закон и Кодекса за социално осигуряване, който също предстои да бъде обсъждан.

По информация на в. "БАНКЕРЪ" таксите, предвидени в промените на Закона за КФН,  имат своите противници и сред инвестиционните посредници. За момента обаче възраженията не са особено остри, поне не са изразявани в публичното пространство. Но да не забравяме, че въпросният законопроект все още е в начална фаза на обсъждане и одобрение - минал е само на първо четене на бюджетна комисия. Основните дебати по него, както и по всеки друг закон, обикновено се разгарят при второто  четене на документа, когато той се гледа точка по точка. Тогава най-вероятно към принципните възражения на БСП ще се присъединят и депутати от БСП с критики по конкретни точки. Народният представител Йордан Цонев вече даде заявка за това, като каза, че не може да допусне в България да се въвеждат финансови регулации, които са по тежки от тези, които се прилагат в държавите от ЕС.  Така че промените в Закона за КФН ще трябва да вземат още много остри парламентарни завои, преди да стигнат до финала.

Facebook logo
Бъдете с нас и във