Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЗАКОНЪТ СРЕЩУ ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА Е НЕЩО КАТО ЛОВ НА ВЕЩИЦИ

Странна логика е следвал българският законотворец, когато се е заел да дари на родното правосъдие Закон за мерките срещу финансирането на тероризма, който вече мина на първо четене през пленарната зала. Дори ако приемем, че той е абсолютно необходим, за да отговори страната ни на ангажимента, поет по Националния доклад за дейността на Република България за противодействие на тероризма и в изпълнение на резолюция N1373 от 2001 г. на Съвета за сигурност на ООН, текстът пак подозрително напомня поговорката за бързата кучка. Не само защото с три анемични странички депутатите ни се опитват да отрежат дебелия финансов клон на тероризма, а и защото пак казват хоп, преди да са скочили. Най-силното възражение срещу приложимостта на подобен закон в момента е, че нито в действащото ни наказателно право, нито в международните конвенции или в резолюциите на международните организации може да се намери ясен и най-важното общоприет отговор на въпросащо е тероризъм?Всяко масово убийство ли е тероризъм, или само това, с което се преследват политически цели? Защо полевият чеченски командир Хатаб е терорист, а Хашим Тачи не е? Ако държавата може да упражнява легално насилие, за да пази интересите си, защо Свободан Милошевич е подсъдим в Хага, и то по обвинения, почти съвпадащи с масовите представи за тероризъм? Защо носителят на Нобелова награда за мир Ясер Арафат се обявява за вдъхновител на терора, а израелският премиер Ариел Шарон, по чиято заповед танковете разстрелват мирни жители в окупираните територии, не е терорист? Изобщо не е лесна работа да се намери отговор на тези въпроси. Затова и доста скептицизъм буди лекомислието, с което българското депутатство се опитва да си запише червена точка в тази изключително сложна материя. Вярно е, че в параграф 1, т.1 от допълнителните разпоредби на проектозакона се вижда някакъв опит да се дефинира понятието. Но тежко и горко на съдията, който трябва да обоснове решението си върху следното дървено изречение: Тероризъм е престъплението тероризъм, както и заканата със, явното подбуждане или приготовлението към извършване на такова престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. Целият проблем е, че към момента в българския Наказателен кодекс въпросното понятие изобщо няма точно определение. Например наследената от соцепохата глава I от НК, озаглавена Престъпления против републиката, би могла да се тълкува като инкриминираща различните форми на тероризъм - лишаване от живот на държавен или обществен деятел, причиняването на палеж, взрив, наводнение, вземането на заложник и т. н. Тероризмът може да се определи и като престъпление по глава ХIV от НК, наречена Престъпления против мира и човечеството, която третира убийства, изтезания или нечовешко третиране на ранени, болни, военнопленници, на гражданско население, вземането на заложници, депортирането и т.н. И немалко от деянията по глава ХI от НК, озаглавена Общоопасни престъпления, също носят белезите на терористични актове - палежът, причиняването на наводнения, преработката, търговията, пренасянето на взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси без съответното разрешително и т. н. Според кабинета, който е вносител на проектозакона, ще бъде изработен един списък на физическите и юридическите лицаспрямо които ще се прилагат два вида санкции - блокиране на парични средства, на финансови активи и имущество и забрана да се предоставят парични средства, финансови активи или друго имущество на тези, чиито активи са блокирани. Въпросният черен списък ще се приема с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи и/или на главния прокурор. В него ще се включват:1. Физически и юридически лица, посочени от Съвета за сигурност на ООН като свързани с тероризъм, или спрямо които са наложени санкции с резолюция на Съвета за сигурност на ООН.2. Лица с влязла в сила присъда за тероризъм, закана със, явно подбуждане или приготовление към тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.3. Лица, срещу които е образувано наказателно производство за тероризъм, закана със, явно подбуждане или приготовление към извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.Към този списък, който задължително ще се публикува в Държавен вестник, може да се включват и други имена, посочени от компетентните органи на държави членки на Европейския съюз.Може ли обаче някой да заложи главата си, че Съветът за сигурност е най-безпристрастният съдник на това, кой е терорист и кой не? Особено след като под натиска на САЩ най-овластеният орган на международната организация прие американските военнослужещи в мироопазващите мисии да не са подсъдни на Международния наказателен съд? Което може да се тълкува и в смисъл, че според главната суперсила в момента тероризмът е престъпление, което вирее само сред слабите или инакомислещи нации или етнически групи. Подобна избирателност, откъдето и да се погледне, хвърля сериозна сянка върху безпристрастността, с която ще се изготвя списъкът, предвиден в проектозакона. Ударението в проектозакона се поставя върхублокирането на всички парични средства, финансови активи и имуществособственост на лицата, уличени като терористи. Ако например се окаже, че някой от клиентите на българска фирма за електроника е обявен за терорист и вписан в списъка, съществува голяма вероятност сянката на подозрението да се разпростре и върху тази фирма. И ако тя има неуредени финансови взаимоотношения с въпросния терорист, тя рискува не само да не може да си събере вземанията, но и самата да бъде разследвана като свързана с тероризма. Лошото е, че на този, който бъде белязан веднъж, могат да му се случат много неща.Това, което предвижда чл.7, ал. 1 от проектозакона, не само че лишава включените в списъка лица от правото да се разпореждат със собственото си имущество, но и с това, което само държат. Например ако клиентът терорист на една фирма е получил голяма доставка, но още не се е разплатил за нея, проектозаконът предвижда не само забрана получателят терорист да плати дължимото, но и на практика да се извърши конфискация на стоката. Без значение дали тя вече е формално негова, или не. Също така, ако се окаже, че фирма или физическо лице, обявени за терористи, имат банкови сметки, не само те, но и банката, в която са, няма да имат право да оперират с тях. Тези средства ще бъдат конфискувани в полза на държавата. Забраните се разпростират дори и върху имуществата, придобити след като списъкът вече е бил публикуван в Държавен вестник. Най-голямо недоумениев проектозакона буди разпоредбата на чл.10, ал.1. Според нея, всеки, у когото възникне съмнение, че дадени операции или сделки са насочени към финансиране на тероризъм, е длъжен незабавно да уведоми за това министъра на вътрешните работи. Вече стана дума, че след като нямаме точна легална дефиниция на понятието тероризъм, подобен текст може да отключи спиралата на подозрителност и разчистване на лични сметки. Нещо повече. В ал.4 на същия този чл.10 е записано, че при разкриване на информацията не може да се прилагат разпоредби за служебна, банкова или търговска тайни, а този, който разкрие данните, няма да носи отговорност за нарушаване на други закони. А какво означава у някого да се породи съмнение? Кое гарантира, че то има сериозни основания, а не е продукт на временно разстройство на съзнанието например?Като капак на всичко, според чл.11 на проектозакона, компетентните органи, получили информация във връзка с прилагането му, запазват анонимността на лицата, които са я предоставили. Излиза, че, от една страна, обикновеното съмнение у някого е достатъчно той да наруши свои ключови професионални задължения и, от друга, за награда анонимността му ще бъде запазена. Под подобен шедьовър на законността сигурно не биха се подписали даже и тоталитарните тайни служби.Интересен е въпросъткои са органитенатоварени да претворят този законопроект в практиката. Ключово място е отредено на министъра на вътрешните работи. По негова инициатива (както и по инициатива на главния прокурор) ще се включват или изключват лицата в черния терористичен списък. Той също така ще може с писмена заповед да спира определена финансова или търговска операция за срок от три работни дни, а в някои неотложни случаи, когато има данни, че се готви терористичен акт, този срок може да бъде разтеглен до 45 работни дни. И в двата случая вътрешният министър ще трябва да уведоми прокуратурата и да й предостави събраната информация. Освен това при министъра на вътрешните работи ще се събират всички данни за лицата, които участват или се подозира, че са свързани с терористична дейност. Пак вътрешният министър ще осъществява и връзките с международната организация на криминалната полиция Интерпол.Логично изглежда, когато става дума за престъпление от такъв характер, тъкмо шефът на МВР да осъществява прилагането на закона. Но тъй като става дума за контрол предимно върху финансови операции, не е ли този проектозакон скроен по мярката на сегашния вътрешен министър, който е професор по финансово право? Ами ако следващият министър се окаже далеч от тази материя? Не е ли целесъобразно да се разпределят по-справедливо правата и задълженията между вътрешния и финансовия министри.Според проектозакона, министърът на финансите има думата само когато се касае за отблокиране на част от средствата, и то в случаите, когато възникнат потребности за лечение или за покриване на хуманитарни нужди на лицето, чиито средства са блокирани, за погасяване на задължения към държавата, изплащане на заплати и социално осигуряване.Главният прокурор се включва най-вече при изготвянето или коригирането на списъка на терористите. Обвинителното ведомство обаче има и друго участие в процедурата по блокиране на сметките. След като изтече тридневният или 45-дневният срок на заповедта на вътрешния министър, окръжният прокурор може да поиска от съответния съд да наложи запор или възбрана върху въпросното имущество.Министерският съвет участва в играта със своите решения за приемане, допълване и изменение на списъка, подлежащ на публикуване в Държавен вестник. Така с участието на кабинета се оформя една солидна и авторитетна общност от органи, нещо като гарант за сериозността на намеренията на изпълнителната власт.Едва ли някой би се наел да оспорва твърдението, че тероризмът е реален проблем. Но преди да се пристъпи към решаването му, като че ли е по-добре да се види дали обществото е готово да жертва емблематични за демокрацията права заради чувството на малко по-голяма сигурност. Защото наред с другите изводи след атаката на 11 септември миналата година срещу Международния търговски център в Ню Йорк ясно изкристализира и този, че много лесно могат да бъдат подронени основите на правовата държава, като се използва инстинктът за самосъхранение на хората.Въпросът е какво би се получило, ако се окаже, че лекарството е по-вредно от самото заболяване?

Facebook logo
Бъдете с нас и във