Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО ОГРАБВА КРЕДИТОРИТЕ

Да си кредитор в България все още е рисково начинание. Не за друго, а защото родното законодателство защитава по-скоро интересите на длъжниците, отколкото тези на кредиторите. Това изречение звучи като клише. И всъщност си е точно това - клише. Но е вярно. По-важното обаче е какво правят народните представители, за да променят тази убийствена реалност. Ако зададете този въпрос на някой депутат от мнозинството, той ще започне гордо да свива пръсти, изброявайки: Ускорихме процедурите по принудително събиране на вземанията, уредихме по-добре статута на съдия-изпълнителите, сега ще променяме Търговския закон... Само че ефективността на борбата срещу нередовните длъжници не се мери с промени в законодателството, а с реалните резултати от съдебните производства срещу тях. А те са все така тежки и продължителни, особено когато става дума за големи дружества, в които са съсредоточени значителни бизнесинтереси и са закопани милиони левове. Практиката през последните няколко години локализира три основни капана, които длъжниците залагат на своите кредитори, като се позовават на буквата на закона. Единият е свързан сдавността на задължениетоЕдва ли някой гражданин или собственик на малка фирма си е помислял, че времето може да обезсили задължението му било към държавата, било към банка или към доставчик. Да, но Законът за задълженията и договорите дава такава възможност и някои дружества, разполагащи с добри адвокати, вече са успели да се възползват от нея. В бюлетина на Върховния касационен съд от ноември 2002 г. е описан случай, при който през юни 2002-ра върховните магистрати отхвърлят подадената през 1998 г. молба от БИОХИМ за обявяване на Агрометал ЕООД (дължащо 230 хил. щ. долара на банката) в несъстоятелност. Мотивите са, че докато делото се е гледало по различните съдебни инстанции, е изтекъл срокът, през който кредиторът има право да изисква своите вземания от длъжника. (За лихвите той е три години от датата на последната вноска по кредита, а за главниците - пет години.) От решението на ВКС (то се превръща в практика за съдилищата, макар и не задължителна) става ясно, че давностният срок не спира да тече дори и след като кредиторът е предявил иск за обявяването на своя длъжник в несъстоятелност на първа инстанция (в случая Софийският градски съд). В историята с БИОХИМ, докато заведеното от банката дело срещу Агрометал се е прехвърляло четири години между СГС, Софийския апелативен съд и Върховния касационен съд, е изтекъл давностният срок, през който фирмата е била длъжна да погасява задължението си. Това е установил Върховният касационен съд, когато през юни 2002-ра е трябвало окончателно да се произнесе по иска на кредитора. А след като давностният срок е изтекъл, задължението на Агрометал към банката е отпаднало и с него се изпарило основанието, на което фирмата може да бъде обявена в несъстоятелност. По тази причина ВКС е отхвърлил иска на БИОХИМ.Според юристи петгодишният срок, през който банката може да предявява претенции към длъжника си, престава да тече, когато срещу некоректния кредитополучател има влязла в сила присъда по изпълнително производство. Това може да стане и ако срещу длъжника е открита процедура по обявяване в несъстоятелност (от същия кредитор), но само при положение че вземането му е признато от съда. Излиза, че ако делото по несъстоятелността се размотава повече от пет години между различните съдебни инстанции (както в описания случай с БИОХИМ), кредиторът ще изпусне срока, в който може да предявява претенции към длъжника си.Излишно е да се споменава колко дълго може да се точи едно производство по несъстоятелност на фирма, ако собствениците й мотивират магистратите по подходящ начин. Оказва се, че в нормативните документи зее широко отворена порта, която узаконява източването на търговските банки. Защото кредитните институции отпускат заеми с парите, които са привлекли от гражданите и фирмите. Правителството разработва поредните промени в Търговския закон и при гласуването им народните представители могат да залостят повечето от портите, през които длъжниците бягат от своите кредитори. Похвално е намерението да се възстанови срокът, през който фирма, изпаднала в невъзможност да погаси свое безспорно и изискуемо задължение, трябва да подаде молба до съда за обявяването й в несъстоятелност. По думите на заместник правосъдния министър Севдалин Божиков този срок ще е 60 дни. Добре е депутатите да помислят дали в Наказателния кодекс да не се предвидят строги санкции за изпълнителните директори или управителите на фирмите, които не са спазили срока за подаване на молба за откриване на процедура по несъстоятелност. В Закона за задълженията и договорите пък би трябвало да се запише текст, според който давностният срок за погасяването на едно задължение спира да тече от датата на подаване на молбата за обявяване на длъжника в несъстоятелност. По този начин интересите на кредиторите наистина ще бъдат сто процента защитени както от хитрините на длъжниците, така и от недобросъвестността на някои магистрати.Необходимо е да се вземат мерки и срещу прословутия параграф шести на закона за приватизациякойто собствениците на раздържавени фирми ползват като аргумент да не плащат задълженията си към кредиторите. Всъщност този параграф съществуваше в Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия, който бе отменен през март 2002-ра с приемането на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Делата по параграф шести, заведени преди влизането на новия раздържавителен нормативен акт в сила, продължават да се гледат. А според този параграф всички кредитори трябва да предявят вземанията си от фирмата при обявяването на процедура по приватизацията й. Много дружества, след като бяха продадени, спряха да обслужват задълженията си към банките с мотива, че кредиторите им не са предявили вземанията си и са нарушили параграф шести. Вестник БАНКЕРЪ подробно описа две от делата, заведени с този аргумент. Това бе повод доспатската фирма Нитекс три години подред да не погасява към БИОХИМ 450 хил. евро. Сливенският завод за електродвигатели Динамо пък оспори вземането за близо 5 млн. щ. долара на кредитора си ОББ. В тези два случая магистратите отсъдиха в полза на банките. В полза на кредиторите е и решението на Върховния касационен съд от март 2002-ра, в което се отхвърля искът на Агрометал ЕООД, претендиращо, че не дължи пари, тъй като кредиторът не е предявил вземанията си преди приватизацията на длъжника. В мотивите на решението се казва: Вземанията на кредиторите спрямо приватизиращите се дружества, макар и незаявени изрично пред приватизиращия орган, ни най-малко не се явяват скрити. Ако българското правораздаване се базираше на прецедентното право (както в САЩ и Великобритания), това решение на ВКС щеше да се превърне в задължителна практика за всички съдилища. Но при сегашната философия на съдебната ни система напълно допустимо е друг състав на ВКС да вземе противоположно решение и да постанови, че длъжникът може да не погаси дълга си, тъй като преди приватизацията му кредиторът не е предявил вземането си. Проблемът може да се реши много лесно, като в преходните и заключителните разпоредби на Търговския закон се запише текст, че приватизирано дружество не се освобождава от задълженията си към своите кредитори, дори ако те не са предявени преди продажбата на държавната фирма.Третата схема за прецакване на кредитори е когато собственикът на предприятието се превръща в най-големия му заемодател.Тази пиеска бе разиграна за пръв път от Гад Зееви, чиито фирми в Холандия се превърнаха в основни кредитори на фалиралата авиокомпания Балкан. Същата схема бе повторена от собственика на Камбана 1899 - холандската фирма Хелиън Комодитис, чиито дъщерни дружества изкупиха дълговете на бургаската маслобойна към Държавния резерв и станаха най-големият й кредитор. Тази хватка дава възможност на недобросъвестните собственици на свръхзадлъжнели фирми да доминират в общото събрание на кредиторите и да налагат оздравителни планове, които са единствено в тяхна изгода и накърняват интересите на всички останали фирми, банки и работници, имащи вземания от свръхзадлъжнялото дружество. Възможно ли е в някои от законите да се въведе забрана да се продават дългове на дружество, срещу което е открита процедура по несъстоятелност? Според юристите на някои банки, законодателят е в състояние да защити кредиторите от хватката с изкупуването на задълженията. Например в част четвърта Несъстоятелност на Търговския закон може да се запише текст, според който свързани с фалиралото дружество фирми, имащи вземания от него, се нареждат на опашката на кредиторите и са с право на съвещателен глас в общото им събрание. По този начин ще се блокира възможността собствениците на фирми, срещу които има открита процедура по несъстоятелност, да окупират общото събрание на кредиторите, като изкупуват задълженията на предприятието. Разбира се, скептиците веднага ще зададат въпроса как ще се установява тази свързаност, ако дългът се откупува от офшорки. Тук може да се почерпи опит от Закона за банките, в който се иска офшорките, купуващи акции в кредитните институции, да дават пълна информация за своите собственици. Нищо не пречи в Закона срещу изпирането на пари да се въведе текст, който задължава всички офшорки, изкупуващи дългове на български дружества, да предоставят пълна информация за своите собственици на Бюрото за финансово разузнаване. И тези данни да се вкарват в кредитния регистър на БНБ. В противен случай сделката да се блокира и да се обявява за нищожна. Така ще бъде пресечена възможността недобросъвестните длъжници да ограбват своите кредитори, прикривайки се зад буквата на закона.Разбира се, блокирането на описаните порочни схеми за накърняване на интересите на кредиторите няма да реши проблема с недобросъвестните длъжници, но поне ще им вгорчи живота и ще ги вкара в по-големи разходи. От това бизнесклиматът в България ще спечели. А чуждестранните инвеститори, които не крият произхода на капиталите си, няма да се опасяват, че ще загубят вложенията си у нас - при това с благословията на съдебната система.

Facebook logo
Бъдете с нас и във