Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Закон връща у нас дълговото робство

Омбудсманът Мая Манолова може да се поинтересува дали чл. 60а от Закона за банковата несъстоятелност съответства на нормите на конституцията.

Част от лавината от промени в банковите закони, които парламентът изсипа в правораздаването през отиващата си година, не са само безполезни. Те създават условия за безпрецедентно нарушаване на имуществените права на трети лица, изобилстват от нормативни неясноти и от правна несигурност. Немалко юристи смятат, че доста от тези текстове са буквално противоконституционни. Ще цитираме един текст в решение на Конституционния съд по дело от 1994-а. Там пише: "Република България е правова държава и се управлява според конституцията и законите. Този конституционен принцип би могъл да се спази само ако съдържащите се в нормативните актове разпоредби са ясни, точни и непротиворечиви".

Значи, ако определени текстове в законите не са ясни, точни и непротиворечиви, те нарушават конституционните принципи и трябва да бъдат отменени.

А дали всички промени, направени през март 2015-а в Закона за банковата несъстоятелност, са ясни, точни и непротиворечиви?! Обръщаме специално внимание на чл. 60а, в който се казва:

"Синдикът, временният синдик или фондът могат да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за връщане на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице в случаите, когато:

1. третото лице не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото, или

2. полученото от третото лице е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му."

В преходните и заключителните разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност пак през март 2015-а са вписани текстове, от които става ясно, че под понятието "получено имущество с произход от банката" трябва да се разбира следното: "Предоставяне от банката на парични средства и/или имуществени права на неин длъжник, включително и предоставените обезпечения, които в същия или в променен вид са станали част от патримониума на всяко трето лице, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма".

Разшифровката е следната: с този нов чл.60а се дава възможност на синдиците на всяка банка в несъстоятелност сега или в бъдеще автоматично да предявяват претенции към трети, четвърти, пети и неясно още колко по ред лица. Въпреки че никога не са били нейни длъжници или дори клиенти!

Странно защо законът не ограничава уреждането на отношенията само в кръга между кредитора и длъжника му, а допуска директни претенции към имуществото и на всевъзможни негови контрагенти, с които няма преки договорни отношения.

Илюстрираме с често срещан пример от бизнес практиката. Една фирма взема пари от банка, а тя пък впоследствие фалира. Докато обаче банката е действаща, фирмата - неин длъжник, закупува облигации на трета компания. С парите от продадените облигации пък  фирмата емитент придобива имоти, машини и съоръжения. Тя пък ги залага срещу кредит от съвсем различна от вече изброените кредитни институции. По силата на чл.60а от Закона за банковата несъстоятелност първата (фалиралата) банка може да предяви претенции към имуществото на фирмата, от която нейният длъжник е закупил облигации. Буквално може да каже: "Тези имоти, машини и съоръжение са мои, защото са закупени със средства от облигациите, които моят длъжник е платил с моите пари." И иди доказвай, че въпросните "вещи" не са придобити с парите на фалиралата банка. Как следва да става това доказване? Не е описано в нито един правен документ. Няма ясни точни и непротиворечиви разпоредби и как става овъзмездяването на третото лице, от което фалиралата банка ще вземе въпросните вещи, и още по-малко има текст, който да урежда какво става с правата на кредиторите на това трето лице, пред които вещите са заложени или му се дължат примерно по силата на договор за лизинг.

Всичко това не прави ли текстовете на чл.60а от Закона за банковата несъстоятелност неясни, неточни и противоречиви и не изисква ли произнасянето на Конституционния съд по тях? То, според юристи, е нужно - ако не за друго, поне да е сигурно, че въпросният чл.60а не създава възможности за произвол и посегателства върху частна собственост.

И още нещо, свързано със Закона за банковата несъстоятелност, заслужава да бъде поставено на вниманието на Конституционния съд. Една промяна в преходните и заключителните разпоредби на въпросния норматив от август 2015-а гласи, че всички разпоредби на закона се прилагат и по отношение на производства по несъстоятелност, открити преди влизането му в сила. Не означава ли това, че чл. 60 а започва да работи със задна дата? И ако е така - не става ли дума отново за нарушаване на конституцията, която забранява ретроспективно действие на нормативните актове. Нужно ли е да се гадае какъв хаос в бизнес отношенията би настъпил, ако синдиците на банките в несъстоятелност започнат да атакуват сделки на фирми, извършени много преди фалита на банките? Само защото някога даден имот, стока или друга вещ на определена фирма е била закупена с кредит от фалиралата банка. Сега става дума само за кредити от Корпоративна банка, защото тя е единствената в несъстоятелност. Но кой е казал, че след няколко години и друга банка няма да фалира? Застраховка срещу това няма дори ако БНБ разполага с най-качествения надзор в галактиката. Та ето заради тези практически дадености Конституционният съд да се произнесе има ли право на живот въпросният чл.60а.

Но тук изниква нов проблем - че достъпът до този най-висш съдебен орган в държавата е лимитиран. Към него не могат да се обръщат гражданите и бизнесът. Достъп до Конституционния съд имат само депутатите, и то не по-малко от 40 от тях, или Върховният касационен съд, главният прокурор, Върховният административен съд и омбудсманът на Република България. Народните представители едва ли биха сезирали съда за нормативен акт, който всички са подкрепили. Органите на съдебната система също трудно биха се заели с подобно нещо точно сега. Остава омбудсманът, който защитава правата на гражданите. Някои ще кажат, че не е редно той да се занимава с такъв въпрос, защото чл.60а урежда взаимоотношения в бизнеса. Което не е точно така, защото фалирала банка може по силата на този член да посегне на имот, който гражданин е купил от фирма, която е длъжник на фалирала банка? И то го е купил по цени, които са по-ниски от кредита, с който имотът е бил построен. А те са станали по-ниски заради пазарната конюнктура. Но точно защото цените са по-ниски се изпълнява хипотезата на чл.60а: "Третото лице не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото". При това положение една евентуална претенция от банката няма ли да застраши интересите на третото лице - гражданин?! Ето това пък е основание за намеса на омбудсмана. Друг е въпросът дали бившият депутат, а сега омбудсман Мая Манолова ще се реши да го направи.

Четете още

Банкеръ Daily

Що за кабинет се гласи?

Борисов изненада със заявката за подкрепа на друго правителство Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във