Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЗАИГРАВАНЕТО НА БАНКИТЕ С ВЛАСТТА Е ОПАСНО

Емил Кюлев, председател на РОСЕКСИМБАНК, пред в. БАНКЕРЪГ-н Кюлев, вие сте един от учредителите на АТБ, която вече навърши десет години. През 1993 г. заедно с Димитър Димитров бяхте първите съпредседатели на Асоциацията. Защо тогава се въведе тази нестандартна управленска схема?- През 1993 г. това бе единственият вариант за управление и представяне на Асоциацията пред обществеността. По това време банковата система бе разделена на две половини - държавна и частна. А мениджърите на държавните банки нямаха възможност да отстояват интересите на общността, така както това можеха да го сторят частните банкери. И това не бива да учудва никого, тъй като зависимостта на мениджърите на държавните банки от БНБ, от министерствата и правителствата бе много голяма. Знаете, че някои банки освен като финансови институции, играеха ролята и на пристанища за сини и червени партийни кадри. Не бяха малко банките, които при всяка смяна на властта сменяха не само ръководствата си, но и много от служителите си. Затова сред колегията се създадоха настроения, че някои от банкерите били сини, а други - червени. Още през 1993 г. някой трябваше да съсредоточи вниманието на банковата общност върху съществените проблеми и според мен точно това направиха мениджърите на частните кредитни институции.Ще отречете ли, че и в някои частни банки промените в мениджърските екипи следваха плътно смените по политическите върхове?- Има банки, които следват много директно политическите промени. Но нали знаете, поговорката за стомните - един път за вода, втори път за вода и накрая се чупят. Банкирането е изключително конкурентен бизнес, в който от решаващо значение все повече ще са бързината и качеството на предлаганите услуги. Според мен тези, които разчитат да са по-близо до Дондуков 1 или до някое от министерствата, така или иначе ще бъдат принудени от конкуренцията да се откажат от тази практика. А и на тях ще им излиза все по-скъпо... Какво? Да си плащат за услугите ли?- Не, не да си плащат за услугите... Как да ви кажа? Имаше един филм - Мисията невъзможна. Така може да се озаглави онова, което се стремят да правят банките, които разчитат на близостта си до управляващите. Наистина някои натрупаха дивиденти от подобно поведение. Но то вече не се рентира. Това е все едно да се доближиш до бумтяща печка. Добре е да седиш до нея, защото те топли, но ако си прекалено близко, ще се опариш жестоко. С други думи, поне за мен, да се разчита на близостта до управляващите вече е абсурдно стратегическо поведение за една банка.Но нали знаете, че и за РОСЕКСИМБАНК се говори, че е близка до сегашното парламентарно мнозинство?- Винаги, когато някой от конкуренцията претърпи неуспех на пазара, започва да говори какви ли не неща. Навсякъде, където РОСЕКСИМБАНК е получила обслужването на държавни структури, това е ставало след провеждането на конкурси, които тя е печелила или вследствие на възлагане на държавни поръчки. Например ние спечелихме конкурса за обслужване на сметките на митниците. А тези, които го загубиха, през следващите четири-пет месеца положиха абсолютно всички възможни усилия, за да подменят резултата. Така че упрекът за ползването на непазарни методи не трябва да е към РОСЕКСИМБАНК. Това всъщност е прийом на някои банки, които все още са в първа група (според класификацията на БНБ), но скоро ще изпаднат от нея.Като съпредседател на АТБ, представляващ частните банки в зората на демокрацията, винаги ли успявахте да обедините становищата си със своите колеги от държавните кредитни институции?- Ами вземете броевете на вестник БАНКЕРЪ от 1993 до 1996 г., да видите колко страници са посветени на Асоциацията и на позициите, които тя защитава. Мисля, че в много от случаите двамата съпредседатели са били абсолютно единни при представянето на позициите на банкерската гилдия. Правехме всичко възможно да отстояваме общите интереси, а не само тези на държавните или на частните банки. Спомнете си колко интересни бяха дискусиите по наше време. На тях винаги присъстваше целият правителствен икономически екип. Интересът бе толкова голям, че по време на заседанията на управителните съвети журналистите чакаха на тълпи по стълбищата на Асоциацията. Решения по отношение на функциите на БНБ, на банковите регулации, по отношение на интервенциите на валутния пазар, на паричната политика, които Асоциацията вземаше тежаха пред УС на БНБ, пред изпълнителната власт и в обществото. Сега ми се струва, че в това отношение като че ли е направена крачка назад.Една от сериозните критики, които АТБ отправяше към БНБ в периода 1993-1995 г., бе за паричната политика, която провеждаше Централната банка. Още ли смятате, че тя е била погрешна?- Тази парична политика ни доведе до Валутен борд. Въвеждането му бе признание за пълния крах на тази политика. Ние казахме ясно на света, че БНБ не може да се спаси от набезите на политиците. Но аз не упреквам ръководството на Централната банка. Хората в нея се мъчеха да отбиват атаки и набези на най-различни политически сили, които абсолютно неправомерно посягаха към валутния резерв и упражняваха всякакъв вид натиск - в една или друга посока, за отпускането на един или друг кредит и така нарушаваха цялостната парична политика на БНБ. Асоциацията винаги е била в много тесен диалог с БНБ и когато сме критикували Централната банка, то е било, за да отдалечим страната от момента, в който ще бъдем принудени да въведем Валутния борд. Виждахме, че и БНБ полага усилия в тази насока. През този период (1993-1995 г.) управителят на БНБ проф. Тодор Вълчев казваше, че като централен банкер са му поверили една стая, в която има счупени прозорци, а той е длъжен да поддържа в нея нормална температура.Сега обаче правителството отново посяга на резерва, за да инвестира част от него в различни проекти. Не смятате ли, че това е връщане към времето, за което до момента говорихме?- Това е нещо различно. Правителството се опитва да намери начин да стимулира икономическия растеж и аз го поздравявам за усилията му. Защото иначе ние ще си седим и ще си тъпчем на едно място, с 2- или 3-процентен ръст на брутния вътрешен продукт. С него ние не можем да достигнем растежа на останалите източноевропейски държави и продължаваме да се отдалечаваме от страните в Западна Европа, към които толкова много се стремим. Знаете ли, че според някои статистически данни през 2050 г. българите ще сме четири милиона и половина? Защо трябва да се случи това. Аз не съм съгласен да седя като безпристрастен наблюдател на този процес. Искам да видя България в малко по-добър сценарий.Докато бяхте съпредседател на АТБ, остро се противопоставяхте на отварянето на българския финансов пазар за чуждестранни капитали. Поддържате ли тази позиция и сега?- Не само че я поддържам, но и съм убеден, че абдикацията на държавата от банковия сектор бе най-голямата грешка, която някога е правена. Замислете се, че цялостната приватизация на сектора, колкото и гръмки имена да влязоха на пазара, не доведе до предлагането на някакви коренно различни банкови продукти. До момента аз не виждам да е въведена финансова услуга, която преди това да не е предлагана в България.Не може държавата да абдикира изцяло от банковата система. В това отношение ние като че ли сме уникат в световен мащаб. И в най-развитите западни страни има държавни банки и правителствата им не се отказват от такива институции с елементарното обяснение, че, видите ли, не можели да се справят с ефективното им управление. Извинявайте, в противен случай трябва да се затвори държавата. Може би някой ден ще дойде моментът, в който държавата ще осъзнае функциите си и възможностите си и ще направи нови банки. Защото българските интереси в много икономически отрасли се разминават, например с гръцките. И трябва да има финансови институции, чрез които държавата да защити своите интереси. А в момента е ясно, че в България се внушават абсолютно деструктивни позиции по отношение на икономиката, а те полека-лека ще се прелеят и по отношение на държавността. Вие виждате, че държавата абдикира от основните си функции в образованието, в здравеопазването... Затова страната се обезлюдява. Затова има цели села и градчета, където вече е пълно с опустели и полусрутени къщи. И при една слаба икономика и държава се оказва, че четири-пет чуждестранни банки с техните лобита и посолства ще управляват България. Това ли трябва да бъде моделът, който страната ни трябва да има в ХХI век? Но да знаете, че в дългосрочен план аз не съм оптимист за тези банки.Какво искате да кажете?- Те тепърва ще разбират какво е да се работи в България. Най-лесно е да раздадеш кредити. Но аз мога да кажа на някои банкери, които са учили на Запад и са дошли да банкират тук или да се правят на специалисти, че тепърва ще трябва да трупат още един опит. Има една глава в банкерството, наречена събиране на кредити Аз съм сигурен, че няколко контролни блока на няколко западни банки в момента правят много сериозни анализи на резултатите, които се очертават от кредитната им дейност. И съм убеден, че те въобще няма да са във възторг от тях.

Facebook logo
Бъдете с нас и във