Банкеръ Daily

Финансов дневник

Задава се нова ревизия на банковите активи

Лошите кредити на фирмите остават високи

S 250 29350c4e 6f97 4c0b abb9 19283bc540c0

Преди държавите от еврозоната да решат дали да  допуснат България в двегодишния валутен механизъм - ERM ІІ, банковият  ни сектор ще бъде подложен на нова оценка на качеството на активите. Причината за това е, че държавите, членуващи в  еврозоната и Европейската комисия, буквално изнудиха правителството ни да поиска едновременно с влизането в ERM ІІ да станем  и членове  на Европейския банков съюз. Според договора за функциониране на Европейския съюз това е задължително, когато една държава  стане член на еврозоната. Но както често ни се случва в отношенията ни със ЕС - нас пак ни прекараха по двойния стандарт:  дипломатично, но твърдо ни поставиха условието, че ако искаме да сме в ERM ІІ, трябва да поискаме едновременно с това и да се присъединим към  банковия съюз.  По традиция правителството на Борисов се счупи в кръста пред брюкселския натиск, сведе глава,  подложи врат и...  други части на тялото. При това го направи по най-изгодния за силните в Евросъюза страни -  поиска само  страната ни да получи съмнителната привилегия банковият й сектор да влезе в Европейския банков съюз, преди да помирише благините на еврозоната.

И идва ред на особеностите:  във въпросния банков съюз Европейската централна банка пуска, след като е направила своя проверка на качеството на активите на институциите от сектора, който иска да се присъедини. С други думи, през 2019-а българските кредити институции ги чака почти същото изпитание, през което с много усилия и разходи преминаха през 2016-а. Казваме почти същото защото оценката на ЕЦБ няма да е по критериите, по които бе извършен прегледът на качеството на активите преди две години. Освен това на  изпитанието няма да бъдат подложени всички български банки. Условието е, че на тази оценка ще се подлагат

всички системно значими банки

а  през нея задължително минават минимум трите най-големи кредитни институции на държавата кандидат. Само че БНБ е обявила като  системно значими десетте най-големи по размер на активите си банки у нас. И е много вероятно ЕЦБ да не отстъпи от тази бройка. Така че всичките кредитни институции у нас от първата десетка - според  обема на  балансовото им число, още отсега трябва да се готвят за предстоящото предизвикателство.

Тепърва ще се уточнява и какви точно ще са

критериите, по които ЕЦБ ще оценява пригодността

на банковия ни сектор за членство в Европейския банков съюз. Сигурно е, че кредитните портфейли и покритието с провизии ще се съобразяват с  новите изисквания на Международен счетоводен стандарт 9. Ще припомним, че според него провизии вече се заделят не когато длъжникът изпадне в просрочие, а когато финансовите му показатели се влошат или ако бизнес средата, в която работи, стане по-рискова. даже ако  заемът  е обслужван редовно.

По-сурови изисквания към банките ни могат да дойдат и по линия на новите насоки на Европейския банков орган по отношение на свързаните лица и на големите кредити -  за тези нови и по-високи изисквания  в. "БАНКЕРЪ" вече писа подробно. Те също влизат в сила от 1 януари 2019-а. Според техните текстове  свързаността на длъжниците вече ще се оценява не само по линия на капиталовите връзки, но и въз основа на икономическа свързаност, която засяга търговски взаимоотношения, финансови потоци и какво ли още не. Това ново правило може да увеличи риска по отношение на някои кредитни портфейли и да наложи допълнителното им провизиране и по-високо капиталово покритие от  банките, отпуснали заемите.

Третото предизвикателство се очаква да поднесат

необслужваните кредити

Европейският  банков орган постоянно актуализира своите насоки за справяне с т. нар. необслужвани кредити и  поставя по-строги изисквания. Обновяването им става  толкова често, че БНБ все още се въздържа да ги  прилага у нас, изчаквайки да получи някакъв по-окончателен вариант, който да въведе  като изисквания към българските банки.

Освен това  в рамките на преговорите по доизграждане на рамката на Европейския банков съюз, които се водиха  по време на българското председателство, стана ясно, че се работи по идеята да се сложи препоръчителна граница от 3% за необслужваните кредити спрямо общия кредитен портфейл. Това, според редица банкери, е изключително сурово изискване. Още повече че въобще не е ясно  дали при изчисляването на съотношенията ще се вземат предвид брутните кредитни портфейли, или нетните кредити, намалени с размера на заделените провизии и с размера на обезпечението. И тук  идва следващото предизвикателство, свързано с коректността на оценките на обезпеченията и тяхното признаване.

Няма да е изненада, ако при проверката на

пригодността на банковата ни система

за участието й  в Европейския банков съюз ЕЦБ избере да  оценява съотношението на брутните необслужвани кредити спрямо общия размер на отпуснатите заеми, без да признава каквито и да е редукции на размера им с провизии или с обезпечения. По тази причина е добре да се  види  къде се намира нашият банков  сектор по отношение на необслужваните кредити. Веднага правим уточнение, че под това понятие БНБ, а по всяка вероятност и ЕЦБ разбират  всички кредити, изпаднали в просрочие, както и тези, за  които съществува  риск да не се плаща по тях.

Важно е да се подчертае, че през изминалите две години банковият ни сектор е постигнал

огромен напредък в преодоляването на проблема

с лошите кредити. Това ясно се вижда от приложената таблица, изготвена от "БАНКЕРЪ"  на база на  официалните  данни на БНБ. От юни 2016-а до юни 2018-а общият размер на необслужваните кредити е намалял от 10.47 млрд. лв. до 7.62 млрд. лева. Силно е намалял и делът им спрямо всички отпуснати заеми - от 20.46% е спаднал на 13.71 процента. Но се вижда, че дори и след този успех сме много далеч от въпросните 3%, за които се говори, че ще бъдат определени  като препоръчителна граница, която всеки  банков сектор трябва да достигне. Ние сме далеч  от нея, дори ако смятаме нетния размер на необслужваните кредити. При това пак обръщаме внимание , че е много вероятно при оценката си ЕЦБ да не се опре точно на този благоприятен параметър. 

От данните на БНБ  за пореден път става ясно, че основното предизвикателство за качеството на кредитните портфейли е състоянието на  фирмени заеми. Там просрочията са най-много и като обеми, и като дялове. А покритието с провизии и с ликвидни обезпечения е най-проблемно. Обръщаме внимание на този факт и защото у нас все още не е разработен пазар за покупко-продажба на проблемни фирмени заеми. А  правораздаването за събирането им също е повече от проблематично. Това е важно, защото при евентуално  влошаване на икономическата конюнктура най-вече поради външни фактори - валутна или икономическа криза в Турция или в Румъния, или бъдещо повишаване на лихвените проценти, българският бизнес може да го закъса много сериозно и вследствие на това корпоративните кредитни портфейли на банките сериозно да пострадат.

При предстоящата проверка на активите на българския банков сектор всички изброени дотук фактори могат да дадат на ЕЦБ  доста аргументи  да констатира, че въпреки безспорния си  напредък банковият ни сектор все още не е пригоден за участие в Европейския банков съюз. А тази атестация ще е удобен повод приемането ни в ERM ІІ да бъде отложено. Както се случва вече години наред с влизането ни в Шенген.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във