Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЗА ОСЕМ ГОДИНИ РАБОТА СЪМ ПЛАТИЛ 1 МИЛИОН ЛИРИ ДАНЪЦИ

ЦЕНИТЕ НА ИМОТИТЕ В БЪЛГАРИЯ СА СПЕКУЛАТИВНО ВИСОКИКРАСИМИР КАТЕВ ПРЕД ВЕСТНИК БАНКЕРЪГ-н Катев, на 16 декември Милен Велчев обяви, че напускате длъжността заместник-министър на финансите. Какво ще правите, след като захвърлихте униформата на администрацията?- Първо ще трябва да си почина, защото се чувствам доста изморен. Смятам, че се нуждая от известно освежаване на виждането си за заобикалящата ме обстановка и да отделя повече време на семейството си. Ще изкарам една хубава ваканция. А след това отново ще започна да работя това, от което разбирам. Имам няколко идеи, които са свързани с инвестиции, с управление на активи и на дългови портфейли, както и с финансови консултации в България.Значи ще правите частна фирма. Смятате ли да привлечете в нея чужди капитали?- Не е изключено и това да стане. Повтарям, че имам няколко идеи, но е много рано да се говори за тях. Трябва много внимателно да проуча условията, при които ще мога да осъществявам проектите си. Може да се окаже, че някои от тях няма да проработят.А къде смятате да почивате?- По всяка вероятност ще изкарам Коледа в София със семейството си. Около Нова година може да отидем със съпругата ми Лилия в Банско. За да карате ски ли?- Аз ще карам.А съпругата ви?- Тя за съжаление не умее да кара ски, но ще я науча.За българка ли сте женен?- Да, съпругата ми Лилия Абдула е българка, но по кръв е половин сирийка. Баща й е сириец и докато е учил в София за лекар, се е запознал с майка й.А вие къде се запознахте?- В Лондон. Тя беше студентка в Лондон Скуул ъф Икъномикс. Аз по това време вече работех. Мисля, че тогава си вадех хляба в Париба. Знаете, че сега тя се казва БНП-Париба. Запознахме се с Лилия на парти, което бе организирано от българския клуб в университета, където тя учеше. На него ме поканиха приятели, които се познаваха с бъдещата ми съпруга.Явно всичко за българите в Лондон, дори и личният им живот, се върти около прословутия Бългериън сити клуб...- А, не. Когато се запознахме със жена ми - това бе през 1996-а, Бългериън сити клуб не съществуваше. Той бе създаден по-късно, мисля, че през 1998-а или 1999 година.Много хора, които заминават в Западна Европа или в САЩ, се връщат, защото не издържат обстановката там. Как се оцелява на Запад?- Какво да ви кажа... Зависи от стартовите позиции, от амбициите на човека, също така и от образованието. Ако действително сте решили да инвестирате в образованието си и с цената на всичко да направите кариера, трябва да се подготвите за много лишения, включително и материални. Тогава ще ви е трудно. Но пък ако преодолеете проблемите, ще ви бъде много интересно, тъй като ще знаете, че сте постигнали нещо, тръгвайки от абсолютната нула. Точно това се случи с мен. Лондон е много интересен и динамичен град. Космополитен е и това ми харесва в него. Но както знаете, нищо не може да бъде идеално. Аз лично имам проблем с времето в английската столица. В по-голямата част от годината то е мрачно. Често падат мъгли или вали дъжд, което ми действа потискащо и ми убива настроението. С това и до момента не мога да се справя.Какъв бе пътят, който изминахте, за да стигнете до лондонското Сити?- Завърших варненската английска гимназия със златен медал. През 1987 г. кандидатствах и бях приет първи по успех в специалността Международни икономически отношения във ВИИ Карл Маркс (сега УНСС). Заради високите си оценки спечелих една от няколкото стипендии на Министерството на образованието за обучение в чужбина. Избрах Унгария, учих и завърших с отличие Будапещенския университет по икономика, след което спечелих стипендия на Информационната агенция на Съединените щати и през 1994-а завърших държавния университет в Ню Йорк - специалност Финанси и счетоводство. След като се дипломирах, започнах да си търся работа на Уолстрийт. Получих няколко предложения и избрах да работя за Париба, където бях назначен през юни 1994 година. Лесно ли си намерихте работа в Париба?- Честно да ви кажа, процесът на търсене на добра работа в САЩ на моменти е доста унизителен. Системата за подбор на кадри е много сурова, а конкуренцията е жестока. Пълно е с чужденци - изключително талантливи и мотивирани хора, които са дошли в САЩ, за да успеят, и не виждат за себе си друга алтернатива. В такава среда трябва да убедиш работодателите, че именно ти си подходящият за фирмата им човек. Изпратил съм над 100 писма до различни компании и банки, отговориха ми 20-30, от които на интервю ме поканиха седем или осем фирми и банки и накрая получих две предложения за работа. Това беше много дълъг процес, много унизителен, защото не е приятно да получаваш откази или въобще да не отговарят на писмата ти.Казахте, че конкуренцията е жестока. Как успяхте да се приспособите към ритъма на работа и на живот в САЩ?- Имах късмет, че в отдела, който се занимаваше с развиващите се пазари, където бях назначен, работеха само чужденци. Имаше всякакви - аржентинци, италианци гърци, португалци, канадци и нито един американец. Бяхме тридесет човека - все амбициозни, решени да успеят. Разбирахме се много добре и създадохме силен екип. Работих в Париба до 1997 г. и успях да се издигна до ръководител на търговията за източноевропейските пазари. В един момент си дадох сметка, че в тази банка съм достигнал върха на кариерата си и трябва да сменя работата си. Точно тогава получих предложение от японската Дайва банк да работя в лондонския й офис. Създадох отдела Структурно финансиране, който се занимаваше с търговия на дългови инструменти, емитирани от източноевропейските пазари. Назначиха ме за негов директор и на тази длъжност останах до средата на 2000-а, когато се прехвърлих на работа в инвестиционния фонд на застрахователната групировка Америкън Интернешънъл Груп. Знаете, че през август 2001-ва дойдох в България по покана на финансовия министър Милен Велчев и станах заместник-министър на финансите.Сигурно сте сменили много квартири в Лондон?- Живях на много места в английската столица. Закупих и няколко апартамента, разбира се, с пари на кредит, които и в момента изплащам. Но това е една много доходна инвестиция, тъй като стойността на недвижимите имоти постоянно се покачва...А в България успяхте ли да си купите имот?- Да, купих си къща в Симеоново и сега се занимавам с ремонта й. Истински кошмар. Не ми се говори въобще за това. Жена ми да му мисли.Логично ли е рязкото повишаване на цените на жилищата в страната?- Около цените на имотите цари неоправдана психоза. Притеснен съм от бързото им поскъпване у нас, защото според мен то не е обосновано от адекватно развитие на икономиката ни. Очаквам този ръст бързо да изчезне и цените на недвижимостите в България да не останат на сегашните високи нива. Смятам, че сега те са спекулативно високи, тъй като хората бързат да купят жилища с идеята, че у нас ще дойдат много чужденци, които ще са готови да плащат големи наеми. Това обаче е само едно допускане и съвсем не е сигурно, че то ще се сбъдне.Какъв е размерът на богатството на Красимир Катев?- За осемте години, през които съм работил в Ню Йорк и в Лондон, съм платил данъци за над 1 млн. британски лири. Това е достатъчно, за да могат хората, които са запознати с финансите в САЩ и Велкобритания, да сметнат колко пари съм получил и с какви средства разполагам. Повече няма да ви кажа.Колко ви струват - в парично изражение, двете години работа в Министерството на финансите?- Не съм изчислявал сумата, пък и нямам желание да го правя. Но със сигурност мога да кажа, че не е много голяма. Въпреки това не съжалявам, че приех да стана заместник-министър на финансите. Много е лесно да се наблюдава отстрани какво става в страната, да се критикува и да се дават съвети кое трябва и кое не бива да се прави. Когато човек стане част от държавната машина и се налага да взема решения, изведнъж разбира, че нещата не са толкова прости.Сега, когато вече не сте заместник-министър, ще кажете ли кои са най-големите ви разочарования от политиката?- Ще ви кажа само, че не съм бил разочарован от министър Велчев и от хората, с които работих. А що се отнася до политиците... бил съм разочарован, и то на няколко пъти. Няма да ви давам примери. Пък и имайте предвид, че НДСВ е млада политическа формация и е нормално при прохождането й да се правят грешки.Понесохте много упреци за пускането на двете емисии глобални облигации, с които през 2002-а бяха заменени част от брейди книжата. Ще се съгласите ли, че тези операции до момента носят загуби на държавата?- Въобще не съм съгласен с подобни твърдения. Не знам защо смятате така. В публичното пространство по този въпрос се чуват гласовете на един-двама кряскащи опозиционери, неудовлетворени икономисти, които не получиха постове в това правителство. Няма да споменавам имена. Но общо, ако поговорите с професионалните финансисти и с банкерите, ще се убедите, че те дават много висока оценка на операциите по замяната на дълга. Разберете, че пазарът не може да бъде манипулиран. Ако тези операции и тази политика не бяха правилни, то това рано или късно щеше да се отрази в по-високи рискови премии по българските дългови книжа, в проблеми с рефинансирането. Нямаше да има повишаване на кредитния рейтинг на страната. А всички видяхме, че се случи точно обратното.Другото голямо предизвикателство бяха преговорите по уреждане на вземанията от 1.2 млрд. щ. долара на България от Ирак...- Веднага ще ви кажа, че по този въпрос предстои да се свърши още много работа. Общо взето, имаме две възможности. Едната е да продадем вземането си от Ирак. Интерес към него е проявен от някои инвестиционни банки, чиито имена не мога да ви кажа. За цена трудно можем да говорим в момента, тъй като тя силно зависи от политическата ситуация в Ирак, която бързо се мени. Ако вземем за база цените, по които се търгуват иракските облигации - а те са 22 - 23 цента за долар, може да се приеме, че от продажбата на иракския дълг ще получим около 240 млн. - 250 млн. щ. долара.Винаги съществува и възможността да се присъединим към Парижкия клуб на държавите кредиторки на Ирак. Подобна стъпка ще вкара България в престижната компания на големите държави кредиторки на тази страна. Това ще означава, че ще уредим вземанията си при същите условия, при които това ще направят и те. С други думи, нашите интереси ще бъдат напълно защитени. Решаването на този проблем обаче ще легне на плещите на моя заместник Илия Лингорски и, разбира се, на министъра на финансите Милен Велчев. Аз, естествено, ще се опитвам да им помагам, доколкото това е в моите възможности, но вече не аз ще имам тежката дума по тези въпроси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във