Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЗА МИТОВЕТЕ И РЕАЛНОСТТА В БАНКОВАТА СИСТЕМА

Левон Хампарцумян - председател на УС и главен изпълнителен директор на БУЛБАНК АДЗа банковата система има доста митове и хората все още са предпазливи да ползват услугите й. Това в голяма степен се дължи на бурното развитие на системата в началото на 90-те години, което доведе до масово разочарование и допринесе за създаването на няколко богати хора в България. Слуховете за тяхното богатство, мисля, че са силно преувеличени. С навлизането на нови собственици и с регулирането на сектора след банковата криза 1996-1997 г. се създадоха достатъчно предпоставки българските банки да предлагат услуги на едно средноевропейско ниво. Разбира се, все още много малък процент от българското население се ползва от услугите на банките. Това е малко като полупразната или полупълната бутилка. От една страна, този извод може да е много песимистичен за банкерите, но, от друга, е оптимистичен по отношение на потенциала за бъдещо развитие на системата. В оптимистичния вариант се предполага, че с подобряването на общото състояние на икономиката, създаването на средна класа, увеличаването на доверието на хората в системата и нивото на потребление банките в Централна и Източна Европа, банковият сектор ще отбележи ръст, значително изпреварващ този в Западна Европа. Съответно останалите показатели като рентабилност, отношение на приходи към разходи също ще са по-високи, което де факто мотивира западните банки да инвестират в тази част на света, включително и в България. Тук рентабилността на техните операции ще е по-висока, отколкото в по-консервативната Западна Европа. Така могат да се разсеят всякакви конспиративни теории и твърдения: как чужденците идват тук да ни превземат. Всъщност мотивът на чуждестранните банки да заемат позиции в тези страни е именно очакваният растеж в икономиките, който значително надхвърля растежа в Западна Европа, в среден и дългосрочен план дори, тъй като тръгваме от ниска база и очакваме съответно по-високи показатели на рентабилност. Как се отнася това в България се вижда от резултатите на банките от първа и втора група, които имат достатъчно чуждестранен капитал. Някои хора се опитват да противопоставят българския на чуждестранния капитал, но аз мисля, че парите не миришат. Ако ние искаме България да отбелязва растеж над 2-3% годишно, не можем да постигнем това само с местните ресурси. Задължително е да имаме присъствието на чуждестранен капитал във финансовата сфера, както и в директни инвестиции в икономиката. Ако слезем малко на по-ниско ниво - разнообразието на услугите, които се предлагат, мисля, че в последните години както корпоративните, така и потребителските кредити бележат един значителен ръст. Вече има създадени условия на пазара да се предлагат по-комплексни продукти от типа на кредитни карти, взаимни фондове, различни схеми на лизинг, ипотеки. Тук цената на кредитите е под натиска на международните нива на лихвите и, разбира се, отива надолу, но никога няма да стигне нивата от Западна Европа (казвам никога през следващите десет години). Там цената на кредита е по-ниска, но тя е свързана с по-ниския риск на средата. Което обяснява защо чуждестранните банки искат да дойдат тук - това е очакването техните спредове (рентабилност) тук да бъдат по-високи в достатъчно дълъг период. Конкуренцията между банките се засили много, особено що се отнася до т.нар. добри клиенти - фирми, които знаят какво правят, добре се развиват, плащат си данъците и представляват един относително нисък риск за кредитиращите институции. Разбира се, с развитието на икономиката тези фирми стават все повече и апетитите към тях нарастват, а възможността да станат клиент на банките също расте. Разбира се, добрите фирми имат и лостове да получат финансиране при условия, значително по-добри от средните за страната. Такъв е животът. Едни могат, други не могат, както е казал Мечо Пух.Ако фирмите си вкарат нещата в ред, техните позиции спрямо фиска, НОИ и другите регулатори станат по-прозрачни, те ще имат директна икономическа изгода от това - по-ниска цена на кредита и на финансовото посредничество от банките. Митът за това как банките не искат да кредитират и държат парите си в чужбина мисля, че вече не е нищо друго освен мит. Депозитите в чужбина при днешните нива на лихвите едва защитават главницата при една по-сериозна инфлация. Така че дори и най-неразумните банкери биха предпочели да раздвижат тези пари някъде другаде, а не като депозити в чужбина. Въпросът е, че капацитетът на българската икономическа среда не е толкова голям, колкото парите, които банките имат. Тенденцията за увеличаване на кредитите, която се наблюдава, е израз именно на това. Но истината е, че икономиката в даден момент поема толкова кредити, колкото може да поеме. Засега не сме стигнали светлия японски пример отпреди няколко седмици, а именно отрицателни лихви (т.е. някой да плаща, за да вземеш кредит).

Facebook logo
Бъдете с нас и във