Банкеръ Weekly

събеседник

За кредитите, лихвите и промените в банките

Главният изпълнителен директор на "Алианц Банк България" Георги Заманов ексклузивно пред в. "БАНКЕРЪ"

Георги Заманов e изпълнителен директор на "Алианц Банк България". Магистър по икономика и финанси от УНСС и по ядрена физика от СУ "Св. Климент Охридски" . Започва кариерата си като анализатор в БНБ, преминава през ОББ, "HVB Биохим" и "УниКредит Булбанк", където е заемал ръководни длъжности. От 2007-а последователно е бил член на УС на UnіСrеdіtВаnk -  Сърбия, където е отговарял за управлението на риска, а след това и на  UnіСrеdіtВаnk в Украйна, отговарящ за корпоративното и инвестиционно банкиране. От януари 2016 г. се присъединява към екипа на "Алианц Банк България" като изпълнителен директор. От началото на 2017 г. е  главен изпълнителен директор на банката. През декември 2018 г. Георги Заманов бе награден с приза "Банкер на годината 2018" за спечеленото доверие на клиентите и акционерите. 

 

Г-н Заманов, с какво чувство приехте наградата "Банкер на годината", на която станахте лауреат за 2018-а година?

- Винаги е хубаво да получаваш признание за труда си. За мен е чест да бъда отличен като "Банкер на годината" и чувствам професионален ангажимент да постигам още повече за в бъдеще. Наградата е и признание за усилията, които всички в "Алианц Банк" полагаме всекидневно, и ни мотивира да продължаваме да работим усърдно.

 

Нека да започнем от макрониво. Ръстовете, които залагаме в държавните бюджети през последните години, меко казано, не са ръстове на догонването на Стара Европа. Никой обаче не казва как да ускорим растежа, а световният икономически цикъл вече като че ли изчерпва възходящия си тренд. Защо не можахме да се възползваме от конюнктурата?

- Официалните числа на БНБ, НСИ и EUROSTAT показват ръст на БВП след 2015 г. от над 3% - 3.5, 3.9, 3.8 на сто. Те са по-високи от средните за ЕС 2.0-2.4% за същия период. Те обаче не са достатъчни, за да догоним Стара Европа с бързината, която на всички в България би ни се искало. За това е необходимо икономически ръст на равнища 5-6%, дори и 8% в някои години.

Постигнатото дотук е добро начало, въпросът е да го запазим като устойчив тренд. Не трябва да има сривове, причинени от евентуално забавяне "отвън".

Какво можем да направим, за да ускорим растежа?

- Да продължим инвестициите в инфраструктура и образование. Това са основни фактори за бъдещото развитие на българската икономика. Под инфраструктура имам предвид не само пътища, а цялостна инфраструктура на съвременното общество - индустриални и технологични паркове, енергетика и енергоспестяващи технологии, електронни канали и комуникация, оптики, сървъри и т.н. Според официалната статистика по-голямата част от БВП у нас се произвежда от услуги, а те се нуждаят от инфраструктура и много добре подготвени и образовани хора. В съвременния свят основната инфраструктура вече е IT и логистика и възходът на технологичните гиганти и интернет платформи го доказаха. У нас пряко заетите в IT индустрията са между 70-100 хил. души, които работят за български и международни компании.

Една от мерките вероятно е и повишаването на образованието и квалификацията на младите, които все повече страдат от функционална неграмотност. Преди година и половина "Алианц Банк" отпусна 30 млн. евро за младежка заетост. Какво е актуалното развитие по тази програма?

- Това е съвместна програма с Европейската инвестиционна банка за период от десет години. Към момента сме усвоили над 5 млн. евро, а броят на заетите лица в компаниите, които сме кредитирали, е около 400 души и това е само началото. Остават още 25 млн. евро, които ще бъдат предоставени при по-облекчени условия на малки и средни фирми, които откриват нови работни места и предоставят условия за прилагане на образованието и квалификацията на младите хора под 25 годишна възраст.

По отношение на образованието и младежката заетост "Алианц Банк", както и другите дружества от групата на "Алианц България Холдинг", имаме ясна стратегия и в момента разработваме нова стажантска програма. Стараем се да работим в тясно партньорство не само с образователното министерство, но и с университетите, със специално внимание на добрите учебни заведения извън София. Нашето желание е да дадем добър старт и фундаментални практически знания на младите и талантливи хора, да им дадем шанс да израстват в компанията и да станат успешни професионалисти на новото време. Подпомагайки образованието, ние инвестираме както в бъдещето на младите хора, така и в нашето собствено.

Нека да се фокусираме върху банковия сектор в България. Как оценявате развитието му през деветте месеца на 2018-а и какви са очакванията ви за развитието му за цялата година?

- Три са тенденциите, които определиха развитието на банковия сектор през 2018 година. Първата е свръхликвидността - практически една четвърт от банковите активи са ликвидни средства. Втората е, че тези активи са депозирани на отрицателни лихви. Това е т. нар. феномен на "отрицателна" доходност, който от своя страна доведе до увеличение на кредитирането и намаляване на лихвените нива по заемите. И третата тенденция е, че в някои сегменти добрите кредити нарастват с повече от 10 процента.

Бумът на икономическата активност и времето на растеж доведе до съществено намаляване на лошите кредити. Както беше отбелязано на форума "Банките и бизнесът" в момента няма обезпечение, за което да няма купувач.

Има ли бум в ипотечното кредитиране?

- Не, защото все още говорим за брой на ипотечните кредити около 150 хиляди, което на фона на 2.3 млн. работещи не бих определил като "бум". Относителният ръст е голям, но като реален брой, съотнесен към броя на домакинствата/работещите - не. Не можем да правим сравнение с някои от развитите страни, където кредитната задлъжнялост на населението, основно по ипотеки, е повече от 50% от БВП. За сравнение, в България е 20%, формирано наполовина от ипотечни и потребителски кредити.

Не паднаха ли лихвите понякога под нивата на здравия разум?

- Свръхликвидността накара някои банки, състезавайки се за всеки един клиент, да слязат на неразумно ниски нива. Казвам "неразумно ниски", имайки предвид цената на капитала, цената на ресурса и цената на риска, която би трябвало да е включена в лихвата.

Значи банковата ни система е в добра кондиция и е готова да посрещне задаващите се тежки времена, за които предупредиха и централните ни банкери?

- Със свръхкапитализацията и изчистването на лошите кредити, които в момента са на нива под 10%, плюс евентуален бъдещ ръст на БВП от около поне 3% годишно, не очаквам банките у нас да изпитат низходящ тренд в близките години.

Да, но, пак да кажа, централните банкери предупредиха с тревога, че идват лоши времена...

- Според мен това е дежа вю от предишната световна макрокриза през 2008 година. Всеки се щипва за ухото и казва: "Този път ще сме добре подготвени." Предварителните мерки са добра тактика. Ако съм на мястото на централните банкери и знам, че може би след две-три  години ще настъпят трудни времена - забавяне на икономическия растеж, водещ до значително нарастване на кредитния и ликвидния риск, бих започнал да се подготвям отсега, точно каквото правят те в момента.

Процесът на банкова консолидация тръгна с ускорени темпове у нас? Как го оценявате. Има ли оптимален брой банки за страна като нашата?

- Едната крайност е да има много банки. Преди време имахме почти 100 банки. Този период отдавна отмина и постепенно спаднаха до общо двадесет-двадесет и пет. Другата крайност е да има две-три банки, което също помним отпреди 30 години. Добрият вариант е сегашният – да има пет-шест големи, но и 10-15 средни и малки банки, които да създават конкурентна среда. Малката банка, каквато сме и ние, може да си позволи да е нишов играч, да сме по-технологични и да осигуряваме на клиентите бутиково обслужване за всеки клиент.

Коя е по-гъвкавата банка - голямата или малката?

- Голямата е по-бърза, малката е по-гъвкава. Голямата банка притежава машина за масовия клиент, който получава услуга в рамките на минути. Малката банка обаче е готова винаги да предложи индивидуално обслужване. В голямата банка ти си един от 10 хил. клиенти, докато при нас си един от сто. В бутиковото кафене не те питат какво точно кафе искаш - с мляко или без, с бяла или кафява захар  или без. Те знаят как го пиеш. В голямото кафе си на конвейера - взимаш един от стандартните продукти, които се предлагат. Това е разликата. Но пък големите банки имат капиталови възможности да кредитират големи предприятия. Според мен балансът и разумността са в основата на успеха.

Какви са новите пазарни и регулаторни предизвикателства пред банките и как ще се справяте с тях в условията на преход към ERMII? Един вид - къде Ви стяга чепикът?

- За да отговорим на предизвикателствата, трябва да инвестираме в технологии. През последните пет години бяха въведени много регулаторни промени и ние намерихме правилния подход, който ни позволява да реагираме навреме, а понякога и да изпреварваме големите банки. След 20 години валутен борд ERM II не би трябвало по никакъв начин да наруши нито икономическия, нито регулаторния ни цикъл. В ролята си на катализатор той би ни помогнал за по-бързо икономическо развитие. Цялата емоция около присъединяването ни към ERM II, което според мен ще създаде позитивен шум в икономиката и обществото и ще доведе до нови инвестиции както от директни чуждестранни така и от български предприемачи. Да, това би породило някаква малка инфлация, но тя пък ще намали тази огромна разлика в покупателната способност между гражданите тук и тези в Стара Европа.

В момента номиналният БВП на глава от населението у нас е 8 хил. евро, при повече от 15 хил. евро, измерен през покупателната сила на парите. Това е добра предпоставка за икономически ръст и догонване на страните от "Стара Европа".

 

Има ли вече сигнали за края на рекордно ниските лихви? Накъде върви цената на кредита? Да чакаме ли по-добри условия за депозантите?

- След промяната на паричната политика в САЩ и последвалия ръст на лихвите в долари  всеки очаква лихвите да започнат да се покачват и по евро/лева. Но европейската монетарна политика все още задържа този тренд с цел да стимулира икономическия растеж. Лихви от нива 0.4-0.5% биха подпомогнали българската спестовност. Това увеличение вероятно ще видим най-рано в края на 2019 година. Ако говорим за бъдещи лихви по кредитите - във времето ръстът на лихвите по срочните депозити ще се пренесе и върху лихвите по кредитите. Промените няма да са чувствителни и не биха нарушили обслужването на кредитите, с което напоследък се спекулира.

 

Благодаря Ви за интервюто г-н Заманов!

Благодаря и аз. Бих искал да пожелая на всички колеги в банковия сектор спорна и успешна 2019 година, изпълнена с лично щастие и просперитет!

Facebook logo
Бъдете с нас и във