Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ВЗЕМАТ МЯРКАТА НА МИРОНОВ В АРЕСТА

В петъчния следобед в ареста на Националната следствена служба влезе съдия Владимир Астарджиев от Софийския районен съд (СРС). Процедурата, в която магистратът участва, не бе от ординерните. Явно от съображения за сигурност или пък заради традицията СРС да бъде обект на телефонен тероризъм (най-малко двайсетина пъти за последните две години), когато в него се гледат важни дела - мярката за неотклонение на екстрадирания предишния ден от Скопие бивш банкер Иван Миронов бе определена в ареста на бул. Д-р Г. М. Димитров 42. Близо час, в присъствието на двамата си адвокати Христо Ботев и Христо Стаменов, Миронов изучава материалите по делото, заради които преди четири години бе обявен за международно издирване. Точно в 15.45 ч. съдия Астарджиев откри заседанието, на което трябваше да бъде решен един-единствен въпрос: остава ли Миронов зад решетките, или ще бъде пуснат на свобода, съпроводен с по-лека мярка за неотклонение - домашен арест или парична гаранция. Последните два варианта плъзнаха в публичното пространство заради едно уникално обстоятелство - Иван Миронов е пълноправен гражданин на САЩ, издирван е за престъпления в България, но е арестуван на територията на трета страна (Македония). Досега слугите на българската Темида не са се сблъсквали с подобен казус и затова до редакционното приключване на броя (петък, 18.00 ч.) все още не бе ясно какво точно е отсъдил съдия Астарджиев.Дали малко екстравагантните мерки за сигурност, сред които бе и това извънредно съдебно заседание в ареста, имат основание, е въпрос за адвокатите на банкера. А иначе случката е прецедент - изпълни се старата мечта на прокуратурата да докара в чувал обвиняем за големи престъпления човек. Преди десетина години тогавашният главен прокурор Иван Татарчев се бе заканил да стори това с живеещия в Австрия бивш член на Политбюро на ЦК на БКП Огнян Дойнов (вече покойник). Татарчев си остана само с мечтите, но наследникът му Никола Филчев успя да се пребори в България да бъде екстрадиран Иван Миронов - бившият председател на съвета на директорите на обявената през 1997 г. в несъстоятелност БАЛКАНБАНК. На 6 февруари 2003-а обвиненият по чл.282 в престъпление по служба Миронов бе доставен от Скопие в София. И то как. Около 15.30 часа в двора на сградата на Националната следствена служба влетяха три автомобила, от които изкочиха двадесетина екипирани като за антитерористична акция жандармеристи. Те заеха кръгова отбрана около тъмното БМВ, а другите две коли застанаха напряко пред входа на следствената служба. Едва след това двама от спецченгетата изкараха от БМВ-то човек, облечен досущ като тях - с каска и бронирана жилетка, но с белезници на ръцете и маска без дупки за очите на лицето. Прихванат от двама жандармеристи, той бързо бе вкаран в сградата на специализираната служба. Така Иван Миронов влезе в следствения арест, за да бъде изправен пред Софийския районен съд по обвинение, че неправомерно е разрешил отпускането от БАЛКАНБАНК на заеми за над 209 млн. лева.Според адвокати на обвиняемия, срещу него не е имало заплахи, които да дадат основание на силите на реда за такива драматични мерки за сигурност. Близки до Миронов юристи смятат, че разигралата се сценка с маскирането и обличането в бронирана жилетка е част от психологическия натиск, на който бившият шеф на фалиралата БАЛКАНБАНК ще бъде подложен до изправянето му пред съда. Делото обещава да се превърне в едно от събитията на 2003 г., тъй като Миронов е обвинен за разхищаването на средства, с които и в момента са свързани големи корпоративни интереси в страната. Заемите, за чието неправомерно отпускане той ще отговаря пред съда, са предоставяни на фирми, които са били или все още са свързани с Ем Джи Корпорация на Илия Павлов. Между тях са Дисконтова къща, Индустриал М и Болкан Машинъри. Но най-големите кредити, за чието предоставяне е обвиняем Миронов, са предоставени на Балканкар холдинг и на дружеството Балканинвест, което се управлява от бившия депутат Асен Мичковски и ексшефа на оръжейната фирма Тератон Младен Мутафчийски.Иван Миронов бе освободен от директорския борд на БАЛКАНБАНК още през 1995 г. и веднага напусна страната. Впоследствие се сдоби с американско гражданство. През 1999 г. той бе обявен за издирване чрез Интерпол, макар българските вестници на няколко пъти да описваха къщата, в която живее в САЩ. Независимо че местонахождението на Миронов бе известно, разследването срещу него продължи да се води задочно. Обвинителният акт срещу бившия шеф на БАЛКАНБАНК бе внесен от прокуратурата в Софийския районен съд на 9 ноември 2001 година. Тринадесет месеца по-късно, на 11 декември 2002-ра, Миронов бе арестуван в Скопие. Той бе задържан в полицейския участък на квартал Гьорче Петров, където отишъл да се регистрира като временно пребиваващ в страната чужденец. В осемнадесетдневен срок българските власти трябваше да подготвят искането за екстрадация и заедно с необходимите документи да го изпратят за разглеждане от скопския съд. Върховната касационна прокуратура и външно министерство предадоха на македонските власти искането на 29 декември и с учудване разбраха, че няколко дни по-рано Миронов е бил освободен от затвора, като му е била наложена мярка за неотклонение домашен арест. Това предизвика реакцията на българското външно министерство, което със специална нота поиска обяснение за освобождаването на Миронов. От изпратения няколко дни по-късно отговор на скопските власти стана ясно, че той е освободен, тъй като бил посочил адрес, на който щял да пребивава постоянно, и декларирал, че нямал намерение да се укрива.На 3 януари 2003-а, ден преди искането за екстрадация да бъде гледано от скопския съд, Миронов отново бе турен зад решетките и там изчака развитието на процеса. В рамките на един месец на две съдебни инстанции искането на българските власти бе одобрено, независимо от протестите на македонските адвокати на бившия шеф на БАЛКАНБАНК. Иван Миронов вече е в София. А делото, по което той е обвиняем, вероятно ще разкрие поне част от тъмните страни на операциите, чрез които години наред БАЛКАНБАНК бе източвана. До 23 септември 1996 г., когато беше затворена, а няколко месеца по-късно обявена в несъстоятелност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във