Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Външният дълг - манипулации и популизъм

С дебат по управлението на държавния дълг ще започне Новата 2018-а в Народното събрание. На 15 декември 2017-а по предложение на парламентарната група на БСП депутатите задължиха Министерството на финансите да внесе не по-късно от 15 януари 2018-а "Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2018-2020 г.".

Ура! Доживяхме най-накрая народните представители да да решат освен със Закона за държавния бюджет да се занимаят и с други финансови въпроси от стратегическо значение за развитието на страната ни. Но веднага трябва да предупредим за опасността предстоящият дебат да се изроди в празнодумство и в политиканстване. А тази опасност е огромна. Първо, защото в Народното събрание има недостиг на експертен капацитет по такъв сложен въпрос като стратегическото управление на дълга. А познавачи на темата не достигат както на управляващото мнозинство, така на опозицията. И от двете страни депутатите, които имат макар и най-обща представа по какъв начин трябва да се управлява дългът, могат да се изброят на пръстите на едната ръка. Затова е много вероятно въпросният дебат да се проведе по следния сценарий: опозицията ще замеря управляващите и министъра на финансите с политически декларации и с общи фрази (често изпъстрени с грешни финансови постановки), а министърът на финансите залива опозицията с числа и съотношения, които като цяло са верни, но той ги използва като

инструмент за манипулация

Нещо подобно се получи на 15 декември, когато по време на парламентарния контрол бе дискутирано и прието решението да се внесе за обсъждане стратегия за управлението на дълга на страната. Депутатите от БСП атакуваха финансовия министър, че поддържа фискален резерв, който е два пъти и половина по-висок от записания в Закона за държавния бюджет за 2017-а. Критиките им бяха, че парите от този фискален резерв - около 11.5 млрд. лв., са инвестирани в инструменти с отрицателна доходност, вместо да бъдат вкарани в икономиката на държавата. "Цяла година Министерството на финансите държи като нерегламентиран бюджетен резерв почти четири милиарда лева по елементарни сметки. Ние трябва да поддържаме по закон четири, четири и половина милиарда лева фискален резерв. Но, господин Горанов, ние поддържаме 12, 13, 11.5 млрд. лв. фискален резерв", заяви депутатът от БСП Румен Гечев и продължи:." Да отворя една скоба. Тъй като косвено са свързани, а даже и с преки връзки, валутният резерв на страната – 47 млрд. лв., замразени. Още 7 млрд. лв. от фискалния резерв също са замразени. И в какво са замразени тези средства? В държавни ценни книжа, вярно – първокласни, на чужди държави. Докато развитите страни и нашите партньори от Европа с десетилетия поддържат бюджетни дефицити до три и над три процента, бедна България свива бюджетните дефицити към нула и финансира държавните ценни книжа на други страни и народи, срещу което те към момента ни плащат отрицателна лихва, а от резервите не получаваме нищо". Според депутатът

 

България трябва да увеличи равнището на външния дълг

 

като през бюджета инвестира натрупаните по този начин пари в развитието на икономиката. Колегата му Драгомир Стойнев от БСП пък допълни: "Поддържа се изкуствено ниско предлагане на дълга, а сега може би е възможно най-изгодният момент за държавата да го направи. Това изкуствено ниско предлагане не създава нормална пазарна среда и прави дълга неатрактивен за външните инвеститори."

Финансовият министър Владислав Горанов веднага видя пробойните в твърденията на своите опоненти и се възползва от тях, за да ги обори.Първо припомни какво е

 

предназначението на фискалния резерв

 

"Фискалният резерв бе създаден веднага след учредяването на валутния борд като отговор на това, че след като Централната банка няма да води емисионна политика и отнемайки на Централната банка възможността да бъде кредитор на правителството, държавата трябва да има достатъчно ликвидни буфери, за да не изпада в състояние на неплатежоспособност", обясни Горанов. Той напомни още, че тази философия е била следвана и по времето, когато БСП участваше в управлението на държавата. "За периода януари 2015 г. – октомври 2017 г. относителният дял на фискалният резерв представлява 11,4%, сравнено с 12,9% от БВП за периода януари 2007 г. – декември 2008 година", каза Горанов. Тук идва основанието за една от критиките на БСП, че правителството не взема дълг сега, когато лихвите са ниски. При положение че емитираните от държавата облигации са с фиксирани лихви, при сегашните ниски пазарни нива на лихвените индекси, настоящият момент е възможно най-удобният да се взема дълг, с който да се увеличава фискалният резерв. Защо ли? Ами за да се трупат буфери срещу бъдещи финансови и икономически кризи. Практиката показа, че е недалновидно да се взема дълг, когато кризата е настъпила и пазарните лихвени нива са се повишили значително. Тогава плащанията за обслужване на лихвите по този дълг ( а те са за сметка на бюджета) ще са с пъти по-високи от сегашните. Ясно е, че през следващите няколко години заради политиката на Европейската централна банка и на Федералния резерв лихвените индекси като ЛИБОР и ЮРИБОР ще достигнат до 2.5-3% годишно. На този фон става много съществен въпросът

 

кога трябва да се взема дълг?

 

Сега, когато те са под 1%, или след четири-пет години, когато са големите падежи по вече емитираните български еврооблигации. Отговорът от гледна точка на интересите на българския бюджет е ясен - дълг трябва да се взема сега, а след четири-пет години падежите по еврооблигации да се плащат с пари от увеличения фискален резерв. Само че засега правителството не иска да обсъжда подобна опция. Какви са аргументите му, може само да се предполага. Опасяваме се, че те са чисто политически, а не финансови и са свързани със силното желание на кабинета на Бойко Борисов да вкара България в двегодишния валутен механизъм за въвеждане на еврото (ERM II). Евентуален успех в тази насока няма да донесе някакви съществени финансови и икономически предимства, но пък ще може да се използва от управляващите като силно пропагандно средство. Управляващите вероятно се опасяват, че едно увеличение на дълга сега може да се превърне в пречка за техните усилия за влизане в ERM II. Трябва ли обаче една национална стратегия по дълга, която по своята същност би трябвало да е дългосрочна, да се подчинява на някакви мимолетни политически необходимости на управляващите в момента? Разбира се, че не.

Финансовият министър успешно, но доста манипулативно парира тезата на опозицията, че през дълга, през фискалния резерв и през бюджета

 

трябва да се стимулира икономиката

 

"Директна връзка между икономическото развитие и инвестирането в реалното производство, от една страна, и българския бюджет не може да бъде намерена с оглед на структурата на държавата и нейното устройство. Ако предлагате да създаваме нови държавни предприятия, ако предлагате да извършваме разходи в подкрепа на нови производства, това едва ли се свързва директно с българския бюджет, защото, от една страна, поставя под силно съмнение схемата за държавни помощи, която не е в дискрецията на българската държава. От друга страна, достигнахме ли до такава ефективност на държавното управление, че да претендираме, че ние можем по-добре да решаваме вместо хората", коментира Горанов. Разбира се, че въобще и дума не може да става с пари от бюджета да се създават нови държавни предприятия. С тези пари не бива да се рекапитализират вече съществуващи държавни компании - нещо, което правителството на ГЕРБ направи, като даде средства на НЕК за рекапитализация. Но с парите от фискалния резерв - през бюджета, може да се прави друго: с тях държавата може да осигури гаранции по кредити за развитие на определени експортно ориентирани индустрии. Тези кредити ще се предоставят от банките, но при съществено облекчени за кредитополучателите условия. А държавата просто ще покрива до определено ниво (примерно не повече от 50%) евентуалните загуби на банките от такива кредити. За подобно нещо обаче наистина трябва да има дългосрочна секторна политика, каквато у нас не съществува.

И още една елегантна манипулация направи финансовият министър. Повод бе

 

доходността на българските облигации

 

"Дълговите ценни книжа, емитирани на българския пазар, оказват изключително добро влияние и върху българската банкова система. Защото на практика с промяната на доходността расте цената на съответните облигации, държани от българските търговски банки, в  резултат на което промяната на ценовите равнища на българските еврооблигации веднага се отразява на баланса на търговските банки, държатели на тези книжа. Те имат положителни преоценки, което веднага влияе благоприятно върху финансовото състояние на цялостната банкова система. И не самона нея. Намаляването на доходността и съответно покачващите се цени на българските държавни ценни книжа, деноминирани в лева или в евро, веднага водят до подобряване и до положителна доходност в пенсионните дружества и при българските застрахователи", обясни Владислав Горанов. От гледна точка на моментното състояние тези негови думи по-принцип са истина. Но само по принцип и само за момента. Сега цената на българските облигации расте заради увеличения кредитен рейтинг на държавата, който се дължи на липсата на бюджетен дефицит и на повишения фискален резерв. Това е още една причина фискалният резерв да бъде повишаван дори и за сметка на вземането на дълг, който да се емитира при сегашните ниски лихвени индекси. Но тук трябва да се има предвид, че доходността от

 

увеличената цена на държавните облигации

 

се отчита от банките само ако те държат тези ценни книжа в търговски портфейл. В случай че въпросните облигации са в инвестиционен портфейл, печалбата от тях се отчита при падежа им - когато държавата ги погаси, от разликата между изплатената номинална стойност и цената, при която са закупени, както и при плащане на лихвените купони. При облигациите с фиксирани лихви, държани в търговски портфейли, има друг риск, който ще се реализира, когато международните лихвени индекси започнат да растат. Тогава, за да компенсира това нарастване, цената на облигациите с фиксирани лихви ще започне да пада и банките, които ги държат в търговски портфейл, ще се видят принудени да отчетат загуби от това намаление. Така че министърът на финансите да избягва да изтъква на преден план временни положителни ефекти, които се дължат по-скоро на конюнктурата на пазара, а не толкова на някаква успешна политика, водена от правителството. Пък и не му е работа на финансовото министерство да се грижи за печалбите на частни институции, каквито са банките. По-скоро то трябва да предлага такава политика по дълга, която да не задължава банките да купуват рискови държавни ценни книжа. Обаче според закона за публичните финанси от 2018-а нататък те ще са задължени точно това да правят. Това е още един проблем, който политиците в Народното събрание трябва да обсъдят ида оптимизират, ако са загрижени за държавата. Става дума за небалансирания във валутно отношения държавен дълг. По всички тези теми могат да се водят дълги, задълбочени и ползотворни за държавата дебати, но политиците най-вероятно ще се съсредоточат да организират поредния безсмислен панаир.

Facebook logo
Бъдете с нас и във