Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ВЪЛЦИ СЕ НАВЪРТАТ ОКОЛО ГЕРМАНИЯ

До януари 2004 г. хеджинговите фондове - дивите зверове на финансовите пазари, бяха прокудени от Германия. Миналата година обаче германският финансов министър Ханс Айхел проплака, че местните финансови пазари са по-бедни без тези структури, и предложи нов закон за регулирането им и за връщането им в страната, който бе приет през ноември. Досега обаче само два фонда успяха да се преборят за лиценз за работа в Германия. Фондови мениджъри, брокери, попечители и техните адвокати се джавкат помежду си и с германската институция за финансов надзор BaFin, спорейки по какъв начин да бъдат прилагани отделни части от закона, предназначени да защитават инвеститорите. Хеджинговите фондове използват хазартна техника: за да постигнат максимална доходност, те търгуват с финансови инструменти, които не притежават. Те са донесли сладки печалби на много фирми от други държави и намерението на Айхел е германските дългосрочни инвеститори, каквито са пенсионните фондове и застрахователните компании, също да получат парче от баницата. Но засега шумът е повече от свършената работа. Най-голямата инвестиционна групировка в Германия DWS, която е поделение на Дойче Банк (Deutsche Bank), създаде фонд от фондове (който инвестира в други хеджингови фондове). А базираната във Франкфурт инвестиционна компания Лупус алфа (Lupus Alpha) основа първия единичен хеджингов фонд. Но на нито една от тези структури не й се налага да преодолява все още неразрешените правни проблеми, които карат останалите играчи от бранша да не пристъпват през германската граница.Проблемите се дължат на сблъсъка между фриволния начин на работа на хеджинговите фондове и изискванията на закона за прозрачност и защита на инвеститорите. Германското законодателство настоява банка депозитар да държи активите на хеджинговите фондове, за да възпира мениджърите да офейкат с плячката. Фондът обаче, който работи със заемни средства и търгува с деривативи извън борсите, трябва да държи активи и при брокера си. Той не може да изпълни и двете изисквания, освен ако брокерът и банката депозитар не са едно и също юридическо лице или пък ако брокерът не е агент на банката. Тук идва ново но - първичните брокери от класата на Голдмън Сакс (Goldman Sachs), Моргън Стенли (Morgan Stanley) и Креди Суис Фърст Бостън (Credit Suisse First Boston) не искат да работят като нечий агент. Но след като законът изисква банката да определя първичния брокер, те, изглежда, нямат особен избор. Финансовокредитните институции от частния сектор подкрепят първичните брокери, докато държавните и кооперативните банки искат брокерите да им бъдат подчинени. А малкото банки, които могат да изпълняват и двете услуги, като например Дойче Банк и Дрезднер Банк (Dresdner Bank), се чувстват превъзходно. Близки до пазарните играчи кръгове смятат, че този спор ще бъде разрешен до няколко седмици, защото политическата воля да се даде зелена светлина на хеджинговите фондове расте. Вълците идват, писа в началото на април германският финансов всекидневник Бьорсен цайтунг (Boersen-Zeitung). Почти дузина германски мениджъри на активи работят по създаването на обикновени хеджингови фондове или на фондове от фондове или пък се борят за лиценз да продават съществуващи офшорни фондове в Германия. Например Арзаго (Arsago) - фирма за управление на активи от Франкфурт, има офшорен фонд, който трябва да бъде приспособен за местния пазар. Лицензът освобождава структурата от данъци, което е огромно предимство. Но изискването за допълнителни сведения и повече писмена работа се оказват спирачка, както и условието дребните инвеститори да влагат само във фондове от фондове. Изборът на хеджингови фондове, които биха могли да се включат в германски фондове от фондове, е ограничен до онези юридически лица, които приемат да разкрият и най-незначителните подробности за печалбите и загубите от портфейлите си.Споменатите DWS и Лупус алфа могат да спечелят от факта, че са първи на пазара. Но това не е кой знае какъв тест за начина дали и доколко работи новият закон. DWS разчита на значителни икономии на средства и използва Дойче Банк и като първичен брокер, и като депозитар. Фондът на Лупус алфа пък работи с валутни деривативи, а не с ценни книжа, така че няма нужда от първичен брокер. Аквила (Aquila) - фондов мениджър от Хамбург, се опасява, че правните изисквания ще ограничат диапазона и потенциалните доходи на фондовете от фондове, създадени в Германия. Засега изглежда, че германският вариант на спекулативните дружества ще е по-безопасен за инвеститорите, отколкото събратята им от Големите Каймани или Бермудите. Това предположение се подкрепя и от структурата на таксите, които тези структури вземат - 2% комисиона за управление и средно 10% от печалбата. За сравнение, нормативът в сектора на хеджинговите фондове е 1% комисиона за управление и 20% дял от печалбата. Или, както заключава Бьорсен цайтунг - законът може да накара финансовите вълци само да подушат и да отидат да ловуват на друго място.

Facebook logo
Бъдете с нас и във