Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ВОЙНАТА НА ЛИХВИТЕ ІІ

Сражението между банките за привличане на клиенти се разгорещява с всяка изминала седмица, участниците в него ожесточено си разменят светкавични лихвени удари. ОББ обяви, че автоматично прехвърля всички свои получатели на ипотечни заеми на договори с по-ниски лихви, без да им събира такса за това.
Пощенска банка също се включи в състезанието за клиенти, като обяви, че намалява лихвата, която начислява за първата година от погасяването на ипотечните кредити от 4.8 на 3.75 процента. Истинският удар обаче нанесе Ейч Ви Би Банк Биохим, която пусна съвсем нов продукт на пазара - ипотечни заеми в швейцарски франкове с промоционална лихва за първата година от 2.9 процента. За останалия срок до изплащането на кредита лихвата е 6.9 процента. По думите на шефове на банката той е предизвикал истински фурор в страни като Хърватия, Сърбия и Полша. Възниква обаче въпросът не съществува ли валутен риск от евентуално рязко поевтиняване на еврото и фиксирания към него лев спрямо швейцарския франк? Подобни притесненията са логични, тъй като приходите на повечето граждани, които вземат кредит в швейцарски франкове, са в левове. И една обезценка на националната ни валута спрямо швейцарската допълнително ще оскъпи обслужването на заема. Мениджърите на Ейч Ви Би Банк Биохим обаче смятат, че гражданите, които изтеглят заеми от банката, са застраховани от подобна опасност.
Швейцарският франк е признат за една от най-стабилните валути в света, благодарение на консервативната политика на Швейцарската централна банка. За последните пет години отклонението на стойността му спрямо лева е само 10%, докато за същия период отклонението на долара спрямо националната ни валута е 40 процента. Ейч Ви Би Банк Биохим дава възможност на клиента, взел ипотечен кредит в швейцарски франкове, по негово желание да го преобразува в друга предпочитана от него валута, заяви Мария Илиева, изпълнителен директор на Ейч Ви Би Банк Биохим.
Мениджмънтът на Райфайзенбанк (България) обаче направо заби в земята конкуренцията като обяви в сряда (19 септември), че ще отпуска ипотечни кредити в лева и евро с промоционална лихва за първата година от 1.8% и при 8.5% за останалия период на погасяване. При това към съобщението е приложен принципният коментар на председателят на управителния съвет на Райфайзенбанк (България) Момчил Андреев, че лихвите по жилищните заеми в швейцарски франкове не са съвсем безрискови за кредитополучателите.
С новата промоция, която е валидна до 31 декември 2005 г., Райфайзенбанк (България) предлага най-изгодните условия по ипотечни кредити в евро и лева в момента на пазара. По този начин ние насърчаваме клиентите си да теглят кредити в тези валути, с цел избягване на валутния риск, какъвто е присъщ за кредитите в щатски долари и швейцарски франкове. Ипотечният кредит е сериозна инвестиция и предполага дългосрочни взаимоотношения, поради което не съветваме клиентите да взимат решение само на база на рекламните послания на банките, напротив - в Райфайзенбанк (България) всеки клиент получава експертна, техническа и юридическа консултация, коментира Момчил Андреев.
Борбата за клиенти ще кара банките тепърва да намаляват лихвите по заемите и нищо чудно до края на 2006 г. те да паднат под 1.5 процента. Причината е, че пазарът безпощадно притиска банковите мениджъри да търсят все нови и нови възможности за доходно пласиране на свободните си пари.
Потребителските заеми, които отпускаме, се погасяват много бързо и затова се опитваме да реинвестираме освободените от тях средства в много по-дългосрочните ипотечни кредити, коментира в разговор с репортер на в.БАНКЕРЪ Мария Илиева. Впрочем пред това предизвикателство са изправени повечето мениджъри на другите кредитни институции.
Надпреварата за сваляне на лихвите обаче води до един парадокс, който едва ли съществува в друга европейска държава. И той е, че ако човек вземе ипотечен кредит и остави парите на дългосрочен депозит,
с дохода от влога ще може да изплаща вноските по кредита
Как става това ли? Самите експерти на Ейч Ви Би Банк Биохим са изчислили, че ако един гражданин изтегли двадесет и пет годишен ипотечен заем от 30 940 швейцарски франка (това са 20 000 евро или около 40 000 лв.), през първата година ще плаща по него 145 швейцарски франка (93 евро или 186 лв.) на месец, а през останалия срок до пълното погасяване на заема по 214 швейцарски франка (138 евро или 276 лв.) на месец.
Получателят на заема обаче може да вземе франковете и да ги обърне в левове или в евро, като ги остави на дългосрочен депозит в някоя от големите банки, които предлагат лихви между 7 и 8.8% годишно. От този влог той ще получава годишен доход между 1400 евро и 1750 евро, който, разделен на 12 месеца, прави между 112 евро и 146 евро на месец. При получаването на дохода от депозита кредитополучателят спокойно може да го обърне в швейцарски франкове и да си погаси дължимата вноска по кредита към банката.
Някои хора могат да попитат
защо пък точно 20 000 евро?
Това е максималната сума на депозита, която според стандартите на Европейския съюз трябва да бъде напълно покрита от Фонда за гарантиране на влоговете. В момента той гарантира до 25 хил. лв., но до 2007 г. България трябва да изравни гаранцията по депозитите с тази в ЕС. Така че клиентите може да са напълно сигурни, че парите им няма да изгорят при евентуален фалит на банката, в която са направили депозита си.
Проблемът е
колко дълго ще се задържат високите лихви по депозитите
В момента повечето банки предлагат по левови влогове за срок над една година между 6 и 7.81% лихва. По принцип доходността по депозитите в евро и долари би трябвало да е по-ниска, но някои банки дават много високи лихви и по валутните спестявания. Тригодишните депозити на Пощенска банка Европлан носят годишна лихва от 6.25%, като тя може да се тегли всеки месец.
Първа инвестиционна банка предлага влог Рекорд в левове, евро и щатски долари. Ако клиентът остави парите си в него за три години, ще получава лихва от 6.27% за спестявания в долари и евро и 7.81% за левове. Ще рече, че ако остави на депозит 40 000 лв., ще взема от тях по 3124 лв. годишно. Лихвата обаче може да се тегли всеки месец, което прави по 260 лева.
ДЗИ Банк плаща по 7.2% за тригодишните депозити в левове, евро и щатски долари. А СИБАНК пласира на пазара тригодишен депозит Рекорд, по който начислява 7.5% годишно за спестяванията в левове, 8.55% за тези в щ. долари и 8.8% за евро.
И докато лихвите по кредитите вървят стремглаво надолу, тези по дългосрочните депозити още дълго ще стоят на сегашните високи равнища. Причината е, че въпреки всички усилия банките не могат да накарат гражданите и фирмите да спестяват дългосрочно. Статистиката на БНБ показва, че влоговете и депозитите със срок над една година в края на юни 2005-а (по-актуални данни не са публикувани) са били 692.9 млн. лв. - само с 270 млн. лв. повече, отколкото през юни 2004-а. Сама по себе си сумата не изглежда малка, но в сравнение с общия размер на депозитите на граждани и фирми в банковия сектор - около 18 млрд. лв., тя е невзрачно малка. И едва ли през следващите няколко години ще нараства с повече от 300-350 млн. лв. годишно. Защото нито гражданите, нито фирмите у нас имат свободни средства, които да инвестират в дългосрочни депозити. Така че, за да си набавят средства, с които да отпускат дългосрочни кредити, банките са принудени да пускат облигационни заеми или да вземат кредити от чужбина, заради което външните им задължения чувствително нарастват. Вярно е, че в един момент тази тенденция ще се обърне. Няма значение дали това ще стане след три, пет или десет години. Тогава лихвите по дългосрочните заеми ще намалеят и схемата с вземане на пари на кредит, които да се дават на депозит, вече няма да работи. Това обаче не означава, че такива операции под малко по различна форма няма да могат да се осъществяват. Неслучайно големите банки у нас започнаха да създават дъщерни дружества, които да управляват
взаимни фондове
Акциите на фонда на ОББ например за една година са покачили стойността си с повече от 20 процента. С други думи, хората, които са инвестирали в тях при учредяването му, могат да продадат в момента ценните си книжа с 20% печалба. Точно в такива фондове гражданите ще могат да инвестират парите от взетите кредити, ако в един момент лихвите по дългосрочните депозити намалеят драстично. Само че подобни вложения вече ще са свързани с риск от загуби, тъй като акциите на един фонд могат и бързо да поскъпват, но и бързо да поевтинеят. А нито една държава не гарантира вложенията в акции или в облигации. Но това е бъдещето на финансовите пазари. Продуктите, които се предлагат на тях, ще стават все по-сложни и печалба ще могат да извличат само хората, които са си направили труда поне малко да се ограмотят финансово. Факт е обаче, че за момента българският банков пазар дава уникалния шанс на всеки гражданин с имот и месечен доход от 500-600 лв. да натрупа спестявания чрез неособено сложни операции като описаните. Само че едва ли много хора ще се възползват от нея, тъй като за да бъде оценена една възможност, човек трябва поне малко да е наясно със ситуацията на пазара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във