Банкеръ Daily

Финансов дневник

Влизаме в ERM... като в Шенген

Българската медийна среда предлага обширни  възможности един явен провал да бъде представен едва ли не като успех, и то голям, а и обществото да бъде убедено в тази теза. Няма да анализираме защо това е възможно - причините са комплексни. Но безспорното е,  че през последните десет дни станахме свидетели на това как  се получава такъв ефект.  При това по повод на  една много важна тема - влизането на България в двегодишния европейския механизъм за въвеждане на еврото, известен като ERM ІІ. От четвъртък,12 юли, до края на седмицата  различни медии, банкери, финансисти, политици, анализатори и журналисти насаждаха усещането, че българското правителство е постигнало сериозен успех. Вярно е, че всички коментатори бяха изключително внимателни в оценките си по въпроса. Дори се появи тезата, че са ни обещали да влезем в "чакалната на чакалната за еврозоната". А  общият тон на коментарите бе приповдигнат - нещо се случва, движим се напред, ще правим реформи.

Едно от основанията за целия този оптимизъм бе

изявлението на Еврогрупата от 12 юли 2018-а

направено, след като тя бе разгледала  писмото на България, съобщаващо за готовността й да влезе в ERM ІІ. То бе  подписано от финансовия министър Владислав Горанов и от управителя на БНБ Димитър Радев. Освен всичко друго във въпросното  изявление на Еврогрупата (в нея влизат финансовите министри на всички държави от еврозоната) се казва: "Приветстваме намерението на българските власти да извършат необходимите действия за успешното влизане в ERM II. След конструктивни обсъждания с ЕЦБ, с Комисията, с държавите членки от еврозоната и с Дания  България пое редица ангажименти в области на политиката, които са от голямо значение за плавния преход към  ERM II."

В изявлението на Еврогрупата  се подчертава, че ЕЦБ и Комисията ще наблюдават ефективното изпълнение на ангажиментите, поети от България. Финансовите министри, участващи в този формат,  категорично подчертават, че одобрението на искането на България за влизане в ERM II ще зависи от решението на ЕЦБ за допускане на България в механизма за  тясно сътрудничество при пълно спазване на условията, посочени в правната рамка. "Това би означавало, че България ще се присъедини едновременно към ERM II и към банковия съюз. От ЕЦБ може да се очаква да приключи цялостната си оценка в рамките на приблизително една година след официалното заявление за тясно сътрудничество от страна на България", пише в изявлението.

От внимателния прочит  на цялото изявление на Еврогрупата става ясно, че преди въобще да поставя въпросът за влизането си  в ERM ІІ, България първо трябва да подаде заявление за присъединяване към

механизма за тясно сътрудничество

Това на практика е заявление за присъединяване към Единния банков съюз и към Единния надзорен механизъм. След депозирането на това заявление следва горе-долу едногодишна процедура, в хода на  която  Eвропейската централна банка ще оценява готовността на българския банков надзор и на банковата ни система за присъединяване към банковия съюз. Едва след като реши, че сме готови, ще ни включи в механизма за тясно сътрудничество. Дали обаче ще реши подобно нещо, или след приблизително една година може да отсъди, че нещо ни куца?! По този въпрос  никой  никакви гаранции не дава. По тази причина някои анализатори съвсем правилно изразяват мнение,  че за случая с България Еврогрупата е създала нов механизъм за допускане в ERM II, популярен още и като чакалнята за еврозоната.  И той е измислен така, че държавите от еврозоната да получат всички правни основания, ако не завинаги, поне за много продължително време да ни държат

близко, но все пак извън ERM ІІ

Точно по същия начин  вече една петилетка, че и повече ни "въртят" около Шенген - хем сме готови, хем стоим пред вратата.

Опасенията, че влизаме в капана "В ERM като в Шенген", се потвърждават и от още няколко ангажимента, които според изявлението на Еврогрупата държавата ни трябва да изпълни. Става дума за сериозни промени в структурата на надзора върху застрахователните и пенсионните дружества, за "реформи в рамките на механизма за сътрудничество и проверка в областта на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност в България", за промени при управлението на държавните предприятия и какви ли още не други промени и реформи, които по същество нямат пряко отношение към изискванията за влизане в ERM ІІ. Припомняме, че единствените нормативно  регламентирани изисквания за приемането ни  в ЕRM II  и в еврозоната са  критериите, утвърдени с договореностите от Маастрихт. Но както много пъти писахме,  България напълно и безапелационно ги изпълнява! При това по някои показатели се справя по-добре от някои от "развитите държави". Неслучайно именно с тези факти започват  писмото си  финансовият  министър Горанов и управителят на БНБ Радев. А в него, както вече бе казано, се посочват правните основания, въз основа на които ще кандидатстваме за ERM II. Те са записани в Договора за функциониране на ЕС. Това са ценова стабилност и устойчиви публични финанси, които като понятия са подробно описани в чл.140 на същия този договор. Всъщност става дума  за споменатите вече

маастрихтски  критерии

- инфлация, размер на бюджетния дефицит и на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт и нивото на лихвените равнища.

Няма и дума за нива на корупцията или за реформи в съдебната система. И не може и да има, защото, за разлика от изброените икономически  критерии, изискването, свързано с  корупцията или със състоянието на  съдебна система, не подлежат на количествени измервания. Кои ще са количествените критерии за корупция, които би трябвало да  постигнем, за да  сме сигурни, че изпълняваме изисквания за ERM II? Определен брой  министри, депутати, магистрати,  държавни чиновници в затвора?! Коефициенти за усещането сред различни групи от населението за корупционен натиск?! Звучат ли ви подобни параметри сериозно? Не е трудно да се прецени  колко лесни и в същото време  колко невъзможни за изпълнение могат да бъдат те? Всичко зависи от това кой и по каква методика ги въвежда и след това ги изчислява.

Ами количествените критерии за съдебна реформа? Те какви биха могли да бъдат. След като няма ясни отговори от европейските институции на тези въпроси,  налагането на подобни измерители на ефективността явно има по-друга  цел - те да станат удобен инструмент за преграждането на пътя  на една страна - в случая България -  към ERM ІІ.

Не е за пренебрегване и друго -  някои наблюдатели се радват, че поставените от Еврогрупата допълнителни изисквания към страната ни ще се превърнат в много сериозен

стимул за реформи

Дали? Реформите в банковия сектор си ги правим и в момента. Но както изрично е заявил Базелският комитет за международни стандарти, дори и най-суровите реформи не са панацея срещу проблеми в банковия сектор, защото по своята  същност този бизнес още от  създаването си  работи при висок  риск. Че  не е особено обоснована прекомерната взискателност  към страната ни в коментирания случай, говорят ред сравнения -  да направим една безпристрастна рекапитулация на банковите сривове в държавите от еврозоната за последните четири-пет години и на подобни случки  у нас.

За този период тук  фалира  банка, докато в държавите от еврозоната, като например Испания, Португалия и Италия, бяха преструктурирани най-малко пет банки,  за да ги отърват от фалита. Тези в Гърция и Кипър, които преживяха кризи, изобщо да не ги броим. В Лавтия също фалира една банка.

Някои ще кажат, че у нас - в хода на прегледа на качеството на активите през 2016-а, бяха установени три проблемни кредитни институции. Така е, но каква ще е равносметката, ако  си спомним и за проблемите на Комерцбанк, "Дойче Банк" и "УниКредит". Те по-малки ли са като значение за ЕС? И всички тези гореспоменати драми се случиха под контрола на Европейския банков надзор. Защо тогава да драпаме със зъби и нокти, за да минем под неговата шапка и под тази на Европейския банков съюз, преди да сме влезли в еврозоната. Защото дори и да влезем в ERM ІІ, ако сме част от Европейския банков съюз, без да сме в еврозоната, ние ще трябва да изпълняваме всички задължения, които са отредени  на банките в сраните  от еврозоната. Но няма  да имаме възможност да се възползваме  от нито един от финансовите бонуси,  до които те имат достъп. Това ли е равнопоставеността, за която ЕС тръби, че е във фундамента на неговото съществуване? И още - дали Еврогрупата ще посмее да постави подобни условия на Швеция или на Чехия? Едва ли.

След всичко казано дотук нека направим равносметката:  Еврогрупата поела ли е конкретен ангажимент за приемането ни в ERM II?

Не. Обещано ни е, че ако подадем заявление за влизане в Европейския банков механизъм и ако до една година след това ЕЦБ ни оцени положително, тогава евентуално ще бъдем приети в двегодишния валутен механизъм. Евентуално,  защото паралелно с  това Европейската комисия ще трябва да  хареса как се борим  с корупцията, а и  да се възторгне от реформите в съдебната ни система.

На финала да повторим - дали е нужно да ни натоварят с  тези условия и дали наличието им в крайна сметка е успех, или  провал, при положение че в момента България изпълнява всички законови изисквания за влизане в ERM II - тези от Маастрихт? Нека всеки сам да  реши за себе си.

Владислав Горанов, министър на финансите:

(18.07.2018)

"България подава молба за близко сътрудничество с Европейската централна банка. Това е стъпка към влизането ни в Банковия съюз на общността. То обаче ще се случи, след като ЕЦБ се увери, че банковата ни система е достатъчно стабилна."(б. ред. - след заседанието на Министерския съвет).

"Договорката със страните, които вече са въвели еврото, е да бъдем допуснати в чакалнята преди еврозоната, едновременно с влизането в Банковия съюз. В най-добрия случай, ако изпълним всички ангажименти, които сме поели, това може да стане през юли догодина."

(На днешното заседание правителството даде  мандат на Владислав Горанов да подаде официално заявление за осъществяване на близко сътрудничество с Европейската централна банка. Това се прави в съответствие с регламент 1024 на Европейския съюз от 2013 г. относно функциите на ЕЦБ по макропруденциалния надзор над банките в общността.)

"Това формално решение от днес е в резултат на дългогодишна комуникация от страна на българските власти и страните от еврозоната, ЕК и ЕЦБ като част от пътната карта за присъединяване на България към еврозоната и на българския лев към механизма на ERM 2."

"Изговориха се много различни спекулации и теми, но нашите европейски партньори заявиха, това е най-доброто, което могат да ни предложат, ако искаме да се присъединим към най-богатия клуб в света."

Facebook logo
Бъдете с нас и във