Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ВИЗА И МАСТЪРКАРД АТАКУВАТ ЗАКОНИТЕ В АВСТРАЛИЯ

Виза интърнешънъл (Visa International) атакува в съда плана на австралийската централна банка - Ризърв бенк ъф Острилиа (Reserve Bank of Australia), да намали начисляваните комисиони и да позволи на повече компании да издават картите й. Очаква се Мастъркард интърнешънъл (MasterCard International) също да се включи в съдебната битка - първата по рода си срещу централна банка. Двамата най-големи емитенти на кредитни карти в света искат да блокират предложените промени на нормативите в Австралия, отнасящи се до дейността им. Ако законите се променят, те ще наложат 40-процентно намаление на комисионите, които членуващите в системите на Виза и Мастъркард институции печелят, когато управляват взаимните си продажби на карти.Както е известно, Виза и Мастъркард са създадени от банки, а сега се управляват от асоциации с припокриващо се членство на финансовокредитните институции в тях. Сред условията, по които членовете им предлагат тези кредитни карти на пазара, са залегнали изискванията те да не продават алтернативни продукти, а институциите, които не са членове на асоциациите, да не могат да емитират карти на Виза и Мастъркард. Първото условие обаче бе атакувано във федералния съд в САЩ от финансовите компании Америкън Експрес (American Exspress) и Дискавър (Discover). На 9 октомври 2001 г. съдебните власти отмениха изискването членовете на Виза и Мастъркард да не продават алтернативни продукти като ограничаващо конкуренцията на ниво услуги на дребно, а не на ниво емитент. Европейският съюз пък обследва задълбочено т. нар. обменни комисиони, които всяка банка, членуваща в асоциациите на Виза и Мастъркард, начислява, когато обслужва картите, издадени от друг член на общността. През юли тази година Виза уреди извън съда това разследване, като обеща да намали въпросните такси. Междувременно двамата световни емитенти на кредитни карти са ответници по дела за нарушаване на конкуренцията, както и по граждански процеси в САЩ.От казаното става ясно защо съдебната битка в Австралия е толкова важна за Виза. Ако групировката загуби, и други надзорни органи в света ще предприемат подобни действия срещу нея. Промените, които иска да прокара австралийската централна банка, ще намалят значително годишната печалба на четирите най-големи местни финансовокредитни институции. По оценка на инвестиционната банка Креди Суис Фърст Бостън (Credit Suisse First Boston), ако съдът реши делото в полза на новите закони, Нешънъл Острилиа бенк (National Australia Bank), Комънуелт бенк ъф Острилиа (Commonwealth Bank of Australia), Уестпак бенкинг корп. (Westpac Banking Corp.) и Острилиа енд Ню Зийлънд бенкинг груп (Australia New Zealand Banking Group) ще печелят общо с около 130 млн. австрал. долара (71 млн. щ. долара) по-малко на година. Освен това небанкови компании от рода на търговската верига на дребно Улуъртс (Woolworths) също ще получат разрешение да емитират карти на Виза. Ризърв бенк ъф Острилиа е разрешила и на 500-те хиляди търговци, работещи с кредитните карти на Виза в Австралия, да начисляват по-високи комисиони за покупките на кредит. Това пък предизвиква опасения в емитента, че 10-те милиона местни потребители на карти ще получат стимул да плащат в брой. Предлаганите промени, според централните банкери, обаче щели да спестят доста пари на клиентите.Съдебният процес започна на 11 октомври във федералния съд в Австралия. Изслушването на аргументите на двете страни ще продължи шест седмици. Един от мотивите на Виза е, че Ризърв бенк ъф Острилиа не е спазила задължението си да обяви новите нормативни актове, преди те да влязат в сила. Централната банка и местните органи за защита на конкуренцията още преди две години заявиха, че обменните комисиони на Виза и Мастъркард са с 39% по-високи от реалната цена на услугите по транзакциите с карти на банките. Те също окачествиха като нередни забраните за достъп на небанкови компании до картовите мрежи на двете групировки.Новите закони не се отнасят за кредитните карти на конкурентите на Виза и Мастъркард в Австралия - Америкън експрес (American Express) и Дайнърс клаб (Diners Club) на Ситигруп (Citigroup). Двете финансови институции се съгласиха да намалят комисионите, които всяка начислява, за да обработва картите на другата, от 0.95 на 0.55-0.60% от стойността на операцията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във