Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ВИРОГЛАВИЯТ БАНКЕР

Корейските финансисти никога не са били независими. В продължение на десетилетия те са получавали указания от управляващите политици на кои компании да отпускат заеми с оглед стратегическото им значение за страната. Нищо чудно, че световните финансови кръгове бяха шокирани, когато Ким Джунг-Тай - главен изпълнителен директор на Кукмин Бенк (Kookmin Bank), миналия ноември удари с юмрук по масата и каза: край. Въпреки натиска на правителството той отказа да предостави нови кредити на давещия се Хайникс Семикъндактърс (Hynix Semiconductors) - третия по големина производител на чипове в света. По примера на 54-годишния шеф на най-голямата финансовокредитна институция в Южна Корея три други местни банки също отказаха да кредитират държавния мастодонт. Ким мотивира решението си да прекрати финансовите инжекции, како се позова на правилото, че главната цел на банката е да донесе максимални доходи на акционерите си и да върши онова, което най-добре защитава интересите им. И финансовите анализатори оцениха по достойнство твърдата постъпка на банкера в район, където банковият сектор е моделиран така, че да обслужва изключително нуждите на индустрията.Ким знае как се правят пари Той е единственият ръководител на голяма корейска банка, който не е прекарал десетилетия в банковия сектор, нито в надзорна агенция, а 24 години е работил в бизнеса с ценни книжа. Тази практика го е научила на две неща - да се съобразява с мощта на капиталовите пазари и да се стреми приходите винаги да са по-високи от разходите. Преди да навлезе в банковия сектор през 1998 г., Ким управлява малката компания за търговия с ценни книжа Донгуон Сикюритис (Dongwon Securities). Тя става известна като единствената печеливша финансова структура по време на икономическите сътресения в Южна Корея през 1997-1998 година. Това е и първата местна компания, която емитира опции върху акциите си. Именно тези постижения на Ким в Донгуон привличат вниманието на реформаторите в правителството на южнокорейския премиер Ким Де Джунг. Финансистът е избран да върне към живот Ейч Си Би (HCB) основната ипотечна банка на страната, в която по онова време държавата притежава 16-процентен дял. Въпреки че работи в сравнително стабилна ниша от сектора на местните банкови услуги, в кредитния портфейл на Ейч Си Би има 8% необслужвани кредити. За две години Ким ги свежда до 2%, намалява броя на служителите на банката с 30%, регистрира акциите й на нюйоркската фондова борса (първата южнокорейска банка с листинг в Ню Йорк) и я превръща в най-печелившата местна финансовокредитна институция. Банкерът създава и една от най-всеобхватните програми за допълнителни възнаграждения с опции върху акции в Южна Корея, като самият той си определя символична заплата от един цент и формира годишния си доход от опциите. В края на 2000 г. Ким помага да се осъществи най-голямото банково сливане в Азияизвън Япония и Китай - на Ейч Си Би и Кукмин Бенк. Новата структура приема името на Кукмин Бенк, а Ким става неин ръководител. Сделката е изключително перспективна, защото обединява двете най-големи и здрави банки от общо осемнадесетте основни финансовокредитни институции в Южна Корея. Това сливане е сред броящите се на пръсти сделки в страната, които са наложени по-скоро от пазарните сили, отколкото от политиците. В съвременната Кукмин Бенк държавата притежава 10%, частни местни инвеститори държат 20%, а останалите 70% са собственост на чужденци. Между тях са щатската инвестиционна банка Голдмън Сакс (Goldman Sachs) и холандската финансова групировка Ай Ен Джи (ING). В Кукмин са съсредоточени 24% от активите на местната банкова система. Банката има 22 милиона клиенти, гарант е по най-много ипотеки (за 145 млрд. щ. долара) и има най-много издадени кредитни карти в страната - 14 милиона. Единствената ниша от сектора на банкови услуги в Южна Корея, в която Кукмин няма доминираща позиция, е кредитирането на местните конгломерати (chaebols) и на големите държавни корпорации. Те, според шефа й Ким трябва да престанат да разчитат на банките и да се научат да се финансират от капиталовите пазари.Предизвикателствата пред Кимобаче тепърва предстоят. Най-голямото е да се пребори с мощните местни профсъюзи. Още в навечерието на сливането на Ейч Си Би със старата Кукмин те се опитаха да провалят сделката. Ябълката на раздора се оказаха очакваните масови съкращения на персонал. В името на мирното уреждане на конфликта Ким тогава обеща да не уволнява действащи банкери, а само да заличи незаети щатни бройки и да освободи желаещите да се пенсионират предсрочно. В ангажимента на Ким към профсъюзите обаче не бяха включени управленските кадри (а те наброяват около 3 хил. души), защото те не са профсъюзни членове. До края на 2002 г. 30% от тях ще се простят с местата си в централния офис на банката.Най-големи реорганизации ще има в 27-членния борд на директорите. Въпреки че 70% от капитала на Кукмин е собственост на чужденци, в управлението му участват само трима чуждестранни мениджъри. Ким планира да подмени половината борд, като даде повече места в управлението на Голдмън Сакс и на Ай Ен Джи и като назначи нови, независими директори, между които и няколко жени - поредната новост за Южна Корея. За да мотивира служителите пък, Ким смята да въведе план за допълнителни възнаграждения с опции върху акциите на банката за целия персонал. За себе си той е определил годишна заплата от 470 хил. щ. долари и допълнително по 500 хил. броя опции всяка година.Това заплащане, макар и доста високо за стандартите на страната, няма да е прекалено, ако Ким изпълни обещанието си да постигне 1.5% възвръщаемост на активите, 25% доход от акциите и 16 млрд. щ. долара пазарна капитализация на Кукмин Бенк до 2004 година. Той замисля също да прекрои семейните финанси в страната, които все още се намират в средните векове - около 60% от общо 642 млрд. щ. долара спестявания на домакинствата се държат в нискодоходни банкови депозити или в брой. Кукмин се подготвя с помощта на Ай Ен Джи да предлага различни услуги за управление на активи, включително застраховки.Най-неотложната задача на Ким е да интегрира напълно двете банки, образували съвременната Кукмин, в едно единно цяло, което по план трябва да стане до края на тази година. Ако пък икономиката на Южна Корея успее да се пребори за по-висок ръст от поне 3.5% през 2002 г., то покупката на акции на банката може да се окаже доста добра инвестиция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във