Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ВЯРВАМ В ЧЕСТНОСТТА НА СЕМЕЙНИЯ БИЗНЕС

Антъни Хасиотис, главен изпълнителен директор на Пощенска банка, пред в.БАНКЕРЪГ-н Хасиотис, каква стратегия ще следва занапред Пощенска банка, за да разширява пазарните си позиции?- През следващата година ще акцентираме върху разширяване на бизнеса ни в корпоративното банкиране, операциите на междубанковия пазар и дебитните карти. Смятаме да подобрим обслужването на малки и средни предприятия и на граждани. Смятаме също така да предложим още по-изгодни условия по потребителските и ипотечните заеми. Причината за този наш интерес към малките и средните предприятия и гражданите е, че в нововъзникващите пазари, на които съм работил цял живот, хората са ориентирани предимно към семейния бизнес и тези предприятия са гръбнакът на икономиката. Затова, ако искаме да подпомогнем растежа й, трябва да финансираме точно малките и средните предприятия.Много български фирми се опасяват, че след влизането на държавата ни в ЕС бизнесът им ще фалира, тъй като не разполагат със средства, за да инвестират в машини и технологии, които да отговарят на евростандартите. Това не прави ли кредитирането на малкия и средния бизнес твърде рисково?- Малките фирми ще съществуват на всички пазари. Особено в страни като Гърция, Румъния, България, Коста Рика, Салвадор. Пазарите на тези държави са твърде малки и не са привлекателни за големите мултинационални компании и затова на тях перспективите за развитие на малките и средните предприятия са по-добри. Освен това хората в тези страни обичат сами да са си началници и винаги търсят начин да имат свой бизнес. Ето защо рискът за банките в тези държави е много по-голям, ако не подпомогнат ръста на малките и средните предприятия, отколкото ако ги финансират. Лично аз държа да развиваме финансирането на фамилните фирми, тъй като смятам, че техните собственици работят предимно за оцеляването на своето семейство и са честни хора. И ако им предложите желания от тях банков продукт и изгодна форма на финансиране, те ще се справят. Вероятно любимото им занимание в свободното време е да търсят начин за избягване на данъци, но това е нормално.Всъщност намаляването на разходите за данъци не е е ли цел, към която всяка компания - независимо дали е голяма, или малка, се стреми?- Има държави, в които хората нямат нищо против да си плащат данъците, ако правителството предлага качествени административни услуги. Тогава човек си казва, че данъците са част от цената за развиването на нормален бизнес. Проблемът настъпва, когато правителството не може да осигури онези услуги, които са ви необходими - сигурност, правораздаване, нормален лицензионен режим... Тогава човек логично си задава въпроса защо всъщност трябва да плаща за издръжката на администрация, която не му създава условия за нормален живот или нормален бизнес. И се изправя пред моралния проблем дали да плаща данъци. Да се върнем към стратегията за развитие на Пощенска банка. Какъв ще бъде вашият коз в борбата ви с конкуренцията? Ще заложите ли на покупката на други банки, както направиха Ейч Ви Би Банк Биохим и нейният собственик Банк Аустрия, или ще разчитате на собствени сили?- Има два начина за поведение на пазара, когато се стремиш да разширяваш бизнеса си. Първият е, като разчиташ на собствените си ресурси, а другият - като придобиваш други компании. И Еф Джи Юробанк в Гърция например стана една от най-големите кредитни институции в страната, като изкупи други банки...Кои?- И Еф Джи Юробанк започна бизнеса си като малка частна банка и постепенно стана собственик на застрахователното дружество Интерамерикан и, доколкото си спомням, Банка ъф Крит и ЕРГОБАНК, която бе най-голямата й придобивка.Но да се върнем на стратегията. Когато вземам решение как да се развива Пощенска банка, аз трябва да съм много внимателен (замисля се)... Вижте, ако купите банка, голяма част от времето ви ще бъде погълнато от интеграцията на институцията, която управлявате, с новата ви придобивка. През това време обаче пазарът се развива с шеметна скорост и ако загубите твърде много време, за да слеете двете банки, ще изостанете от конкурентите си. А през следващите три-четири години в България пазарът ще се развива много динамично и ако някой иска да придобие друга банка, трябва да е сигурен, че може много бързо да я консолидира с кредитната институция, която управлява в момента.За момента моята стратегия е да се уверя, че планираните в Пощенска банка процеси за увеличаване на пазарните дялове се осъществяват наистина и че очакваните от нас обеми в пласирането на отделните продукти наистина ще бъдат постигнати. Ако успеем да постигнем тези цели, след една-две години Пощенска банка ще контролира 10% от банковите активи в страната. Разбира се, в случай че се появи възможност да придобием една банка, ние ще го направим, стига да се уверим, че тя е достатъчно стабилна и голяма, така че след сливането с нея Пощенска банка чувствително да разшири бизнеса си и приходите й да се увеличат.Вярно ли е, че в Пощенска банка е извършено голямо преструктуриране на отделите, предлагащи услуги на различните видове клиенти - фирми, граждани, малки и средни предприятия?- Не мога да ви дам тази информация, тъй като това означава, че конкурентите на банката ще са наясно с нейните планове. Все пак ще ви кажа, че целта на преструктурирането е да създадем така наречените фабрики за услуги. Ще бъдат създадени отделни административни звена, които ще отговарят за разработването и пласирането на продуктите, които банката ще предлага на отделните клиенти, особено в сферите, които смятам, че трябва да се развият. Едно проучване на консултантската фирма Маккинси Куотърли от юни 2004 г. показва, че банките в Източна Европа са изправени пред неприятната перспектива приходите им да намаляват заради конкуренцията, която ги принуждава да предлагат все по-ниски лихви по кредитите, а разходите им да се увеличават поради необходимостта от въвеждането на нови информационни технологии. Има ли опасност някои банки, които са силни в момента на източноевропейския пазар, след време да излязат на загуба?- Същите анализи са направени и в моя доклад за една от срещите, които правим с мениджмънта на Пощенска банка. Нека ви покажа нещо (б.а. - вади обемист пакет с изписани листа и започва да чете). Няма нищо по-естествено маржовете (разликите между лихвите по кредитите и депозитите) да се стесняват. Затова е важно да се следят много внимателно приходите от заеми и разходите по обслужването им. Това е същността на доброто банкиране - да се намери оптималното равнище между разходите и приходите.Получава се обаче нещо като омагьосан кръг. За да поддържа постоянно равнището на приходите си, банката трябва да расте. Но за да увеличава пазарния си дял, тя трябва да прави допълнителни разходи. Как се излиза от този кръг?- Образно казано, има два етапа от развитието на една банка. Първият е този на растежа, след което идва периодът на зрелостта. Когато бизнесът на банката се разраства, приходите й също се увеличават и обикновено мениджърите й не се безпокоят прекалено много за разходите. Точно тогава се поемат рискове да се харчат пари за поддържане на планирания растеж. Когато кредитната институция влезе във фазата на зрялост, тогава водеща роля започва да играе управлението на разходите. В този случай банките започват да се превръщат по-скоро във финансови посредници и разчитат предимно на приходите от такси и комисиони, които събират за различните транзакции.И Еф Джи Юробанк е достигнала горната фаза на кривата на растежа и се приближава към онзи момент, в който ще той бъде преустановен и банката ще влезе във фазата на зрелостта. За да бъде отложен този момент и банката да продължи да бъде компания на растежа, мениджмънтът й разчита на развитието на дъщерните й кредитни институции в България, Румъния и Сърбия. Какъв процент от печалбата на И Еф Джи Юробанк се дължи на дъщерните й банки?- В момента печалбите на дъщерните й банки на Балканите формират 3% от финансовия й резултат. Но през следващите пет години групата планира да увеличи този дял до 20 процента.Има ли някаква граница за растежа на компаниите или банките?- Едва ли някой може да ви каже къде е тази граница. Вижте например американската компания за хипермаркети Уол Март. Пазарната стойност на акциите й е 250 млрд. щ. долара. Човек се пита накъде още може да расте тази компания. И все пак в една статия в списание Бизнес Уик нейните мениджъри продължават да говорят за растеж.Вижте Ситибанк, за която работих дълги години. Винаги се питам колко още могат да растат печалбите й. Изглежда, че пределът е достигнат, но всяка следваща година растежът й продължава. По някакъв начин го правят...Правят го, но в преследването на по-голям ръст Ситибанк започва да прекрачва някои норми на разумното банкиране, тъй като в Япония например надзорните органи я санкционираха...- Да. Имаха проблеми с частното банкиране. Но това са дреболии...Защо да са дреболии. Ситибанк бе обвинена в нелоялност към клиентите си. Това според мен не е без значение за бизнеса й?- Те закриха всичките си поделения в Япония, които предлагаха услуги в областта на частното банкиране.Прави ми впечатление, че през изминалите една-две години повечето големи инвестиционни банки, като Ситибанк, Джей Пи Морган, Мерил Линч, бяха замесени в някакви скандали и се сблъскаха с проблеми при предлагането на услугите си. Така ли е?- Вярно е. Но точно тук се крие отговорът на въпроса защо повечето банки, които са започнали като инвестиционни, се ориентират към обслужването на физически лица и малките и средните фирми. Преди години банките на Запад бяха разделени на корпоративни и инвестиционни. Техните мениджъри изготвяха стратегиите си изцяло върху заключенията на аналитиците. А те казваха например, че през следващата година печалбите на банките ще нараснат с 50% и мениджърите залагаха на тези прогнози. Само че те почти никога не се сбъдваха. Печалбите бяха или по-високи, или по-ниски от предвидените. И това бе така, защото никой с точност не може да предвиди накъде ще тръгнат корпоративният и инвестиционният пазар. Крайните годишни резултати на тези банки се отклоняваха значително от направените прогнози и това правеше бизнеса им прекалено рисков. На финансовите анализатори обаче им направи впечатление, че компаниите за потребителски стоки и услуги имат много по-големи и предвидими печалби от инвестиционните и корпоративните банки. В един момент ключовите думи за аналитиците и банковите мениджъри станаха предвидими и устойчиви доходи. По тази причина кредитните институции се обърнаха към услугите за граждани и малки и средни фирми - към потребителските финансови услуги. Защото там доходите са предвидими, устойчиви и постоянно нарастват. Точно тези стабилни постъпления позволиха на банките да развиват инвестиционния и корпоративния си бизнес, тъй като имаха източник на приходи, с които да покрият риска от загуби от инвестиционните си операции и от услугите за големите фирми. Затова всъщност се стигна до големите сливания между Дже Пи Морган и Чейс Манхатън Банк и между Ситибанк и Салъмън Брадърс.

Facebook logo
Бъдете с нас и във