Банкеръ Weekly

Ad Augusta per angusta

Вестник "БАНКЕРЪ" победи четвърт век

Вестник "БАНКЕРЪ" отпрати  четвърт век зад гърба си. Събитие, което е повод и за гордост, и за равносметка. Пред очите ни и през страниците ни премина целият преход на България. Раждането и гибелта на банки и на застрахователни компании, смяната на  поколения мениджъри, преструктурирания, приватизация, кризи и фалити... Не, ние не сме само живи свидетели на всичките тези събития, ние сме участници в тях. Четвърт век е време, когато трябва да се обърнеш назад и да се опиташ да оцениш какво си направил, да си извадиш  поуки  от миналото, за да направиш планове за бъдещето. И да си преброиш приятелите. Онези, които са останали до теб. Въпреки различните, често нелеки  предизвикателства, пред които сме се изправяли и сме преодолели. Такава  равносметка направи екипът на в. "БАНКЕРЪ"   на 14 май 2018-а, когато зала  "София" на хотел "Маринела", където се проведе тържеството по случай двадесет и петата годишнина от създаването на вестника, се изпълни  с банкери, с финансисти и  бизнесмени, с политици и държавници. Тук  бяха  хора, които познават банковата ни система от времето, когато в България нямаше други банки освен БНБ и държавните кредитни институции, като: Райко Карагьозов,  Радка Тончева, Виолина Маринова, Пламен Петров, Димитър Димитров, Елен Георгиев, Пеньо Хаджиев,  Мая Георгиева, които са преки участници във всяка една  от фазите на

 

многобройните трансформации на банковата ни система

 

Събитието ни позволи да видим и колко много кадри е дал самият вестник на банковия и на застрахователния сектор, на частния бизнес и на държавните институции. Хора, които са започнали трудовия си път като стажант-репортери в редакцията,  сега работят в БНБ, в одиторските и застрахователните компании, в други финансови структури, в адвокатски кантори. И даже  в президентството. Това  бе  основание  главният  редактор на "БАНКЕРЪ" г-жа Бистра Георгиева да обобщи в приветственото си слово: "Това, което успяхме да направим през годините, въпреки че много хора бяха с нас и се развиха, отидоха по-нататък, на следващи нива, беше, че ние създадохме една школа от професионалисти  с добър морал, с много добри познания и може да се каже, че "БАНКЕРЪ" е не само име и марка на вестник. Той е марка за качество в журналистиката и марка за качество на хората, които работят в този занаят, както се казва, защото нямаме случаен, нямаме слаб журналист. Всички минават през едно много сериозно сито, в което се научават да проследяват новините от първата до последната, да проверяват и да правят  журналистиката такава, каквато някога сме я учили, а не като тази, която днес  взема връх."

А моралът в нашето съвремие наистина е дефицитна стока. "На съвременния свят му липсва почтеност, която ние все още отстояваме, морал, който ние все още отстояваме. И когато някой говори за "фалшиви новини", искам да кажа, че ние започнахме в едно време, в което журналистическата професия означаваше много. Когато  хората имаха доверие на това, което ще кажат журналистите, когато го нямаше още морето на жълтите новини", подчерта г-жа Георгиева.

Истинската равносметка обаче можем да направим не от собствените си констатации, а

 

от думите на другите за нас

 

"Всички сме запознати със състоянието на медийната среда у нас. Да оцелееш в нея днес е много голям успех. Да се задържиш толкова дълго, при това на такава висока позиция, без да изневериш на професионализма заради  търсенето на сензацията, която, разбира се, носи по-големи печалби, това си е направо победа. Честита победа, в. "БАНКЕРЪ", заяви вицепрездентът на Република България Илияна Йотова, която бе скъп гост на празненството.

В този дух бе и изказването на председателя на УС на Асоциацията на банките в България и кънтри мениджър на "Кей Би Си Груп" за България Петър Андронов. "През всичките тези 25 години вестник "БАНКЕРЪ" оцеля и успя, въпреки че не беше като останалите медии. И ние, всички банкери, оценяваме това."

Многобройните гости, сред които бяха и представители на предишния и сегашния  висш мениджмънт на БНБ, на повечето търговски банки,  на застрахователни дружества и пенсионни фондове, политици и държавници, се чувстваха

 

като у дома си

 

сред стилната обстановка на зала София в  хотел "Маринела" - един от най-старите и елитни представители на туристическия бизнес у нас. Доброто настроение  поддържаше  водещият програмата артист Богдан Томов, а специален аристократичен привкус  придаваха на тържеството  брилятните изпълнения на дамската струнна формация "Интро", които  умело  съчетаха произведенията на Вивалди с филмовата музика на Вангелис и Енио Мориконе. В тази атмосфера  нямаше бивши и сегашни  финансисти. Имаше само колеги и приятели, които гледайки кадрите на слайдшоуто, което въвреше през цялото време по огромните видеоекрани, си спомняха различни, често и куриозни случки от изминалите 25 години.

 

Случки, за които само банкерите и журналистите от  вестник "БАНКЕРЪ" знаеха

 

Но и случки, от които  често зависеха съдбовни за България финансови, икономически и политически решения. "Да, ето точно през тази година френският концерн "Тотал" искаше да купи бургаската рафинерия, заедно с 33% от държавните бензиностанции, и предлагаше  1.1 млрд.  долара. Ама не стана, защото не бутнаха рушвет", спомни си  с горчивина един от бившите  банкери, някога  и шеф на Банковата консолидационна компания, гледайки кадрите от слайдшоуто за 1994-а и 1995 година. И допълни с болка в гласа: "А години след това харизаха "Нефтохим" на руснаците за десет пъти по-малко пари. Е, как да искат да си говорят с нас европейците."

"Жалко, че Стоян Шукеров (покойният днес  шеф на валутното управление на БНБ) вече не е между живите, за да им обясни на онези от БСП, как през 1996-а съветниците на Жан Виденов провалиха сделката за покупката на БТК от "Дойче телеком" и Дойчебанк. Даваха 900 млн. долара. Ама не. Национален приоритет било БТК да остане държавна. И останахме без валутен резерв", спомняха си други банкери. "Да,  в края на 1996-а се наложи да въртим едни петдневни държавни облигации - само и само държавата да не обяви неплатежоспособност. А валутните ни дилъри се превърнаха във валутни диспечери, защото седмици наред ежечасно следяха пристигането на самолетите с ценни пратки с долари, с които зареждахме клоновете", саркастично коментираха бивши шефове на големи кредитни институции. Такава  беше тръпката на годините, в които вестник " БАНКЕРЪ" правеше първите си крачки.

Подуправителя на БНБ

 

Нина Стоянова сподели, че е израснала с четенето на в. "БАНКЕРЪ"

 

и е научила много неща от него.

Г-жа Стоянова прочете и приветствието на управителя на БНБ до вестника,  в което се казва: "Вече 25 години вестник "БАНКЕРЪ" отразява, анализира и коментира всяко важно събитие и тенденция във финансовата и икономическата сфера у нас и по света, както и в обществения живот в България. Това, което прави вашето издание уникално, е безпрецедентният фокус върху банковия сектор у нас, който вие познавате и разбирате изключително добре. Уверявам ви, че ние високо ценим усилията, професионализма, ентусиазма и постоянството, които влагате във вашата работа, и се отнасяме с уважение към вашата градивна критика. Пожелавам ви и занапред да бъдете независими, обективни и още много години да пишете финансовата история на България и да бъдете жива част от нея."

Много мили и правдиви думи за работата ни през изминалите години чухме в приветствията на председателя на управителния съвет на фондация "Атанас Буров" и главен изпълнителен директор на "Банка ДСК"  Виолина Маринова, от председателя на Сметната палата Цветан Цветков, от заместник-министъра на икономиката Лъчезар Борисов, от заместник-министъра на регионалното развитие Валентин Йовев, от председателя на Стоковата борса и председател на УС на БАКБ Васил Симов, от десетилетния верен приятел и партньор на вестника Пламен Матеев, който е  и  велик  майстор на великата ложа на старите свободни и приети  зидари в България. Те връчиха и награди от името на институциите, които представляват, на журналисти от вестника за тяхната дългогодишна и безпристрастна работа. Уважението към нея личи и в многобройните поздравителни  адреси от  държавни институции, от политически партии и браншови организации на бизнеса, които се получиха в редакцията.

Но след толкова признание и гордост от постигнатото идва въпросът:

 

Какво следва оттук нататък ?

 

Жестоката истина е,  че конюнктурата, в която работи изданието, което не е подвластно  на кресливото пустословие  и интригантство, на корпоративно-политическите поръчки, какъвто се стреми да бъде  вестник "БАНКЕРЪ",  е изключително жестока. Борбата е по-скоро за оцеляване и за съхраняване на обективната журналистика, а  не  за нейното развитие. Защото, както каза главният редактор на в. "БАНКЕРЪ" г-жа Бистра Георгиева: на съвременния свят му липсва почтеност и морал. Нещо повече -  тези две качества  като че ли вече не се смятат за качества, а се третират като недостатъци. Увлечени в преследването на рейтинги повечето медии залагат все повече на скандала и шоуто, и завират сериозната публицистика в ъгъла. Особено когато е по такива специализирани теми като финансите. А пък рекламодателите, в това число и финансовите институции , заслепени от мантрите за ефективността на рекламните си послания, волно или неволно, спомагат за забвението на специализираната журналистика. Горчивата истина е, че на този процес не само не му се вижда краят, а от година на година все повече ескалира. Опасяваме, че когато дойде следващата криза, вече няма да има познаващи финансите журналисти, които да могат да зададат точните въпроси и точно да коментират отговорите, които получават. Тяхното място, както се вижда, ще бъде заето от хора, чиято единствена цел ще е в името на рейтинга да превърнат финансовата криза в репутационна. Уви!  Екипът на  вестник "БАНКЕРЪ" обаче е решен да продължи да  прави, както и досега, каквото трябва. Пък да става каквото ще.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във