Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ВЕЛИКДЕНСКИ СЪДЕБЕН МАРАТОН ОЧАКВА ЕКСШЕФОВЕТЕ НА БАЛКАНБАНК

Липсата на важни свидетели по делото срещу бившите шефове на фалиралата БАЛКАНБАНК Иван Миронов и Надежда Апостолова принуди съдията Пламен Дацов да прекъсне на 14 януари 2004 г. гледането му и да го отложи за началото на април. От 84 призовани свидетели волята на съда не зачетоха 36 души, сред които бившият депутат от Великото и 36-ото обикновено Народно събрание и настоящ бизнесмен Асен Мичковски, шефът на частната фирма Тератон Младен Мутафчийски, бившият началник на отдел Вътрешен контрол в БАЛКАНБАНК Димитър Даракев и управителят на пловдивската фирма Корн Георги Георгиев. Неявяването на призованите 36 свидетели попречи на съда да изясни важни подробности около кредитите, отпуснати от Миронов и Апостолова на фирмите Стандарт Нюз, Нюз Холдинг, Балканинвест и Корн. Това са само част от общо 30-те кредита, които според прокуратурата са предоставени неправомерно от двамата бивши шефове на БАЛКАНБАНК, обвинени по чл.282 от Наказателния кодекс. Според прокурорите Емил Сакаджийски и Николай Любенов с действията си те са ощетили банката с 209 млн. нови лева. Двамата обвинители смятат да докажат, че Миронов носи отговорност за щети от 199 млн. лв., а Надежда Апостолова - за 164 млн. лева. Задачата им обаче съвсем няма да е лека по няколко причини. Текстовете на чл.282 от НК - за престъпление по служба, въобще не са подходящи за изграждане на обвинителна теза срещу шефове на банки. Този аргумент бе изтъкнат в мотивите на съдиите по вече миналите няколко наказателни дела срещу бивши мениджъри на фалирали банки, които получиха оправдателни присъди. През седемте дни (от 7 до 14 януари), в които делото срещу Миронов и Апостолова се гледаше в залите на Софийския градски съд, показанията на свидетелите не работеха в полза на обвинението. Първата неприятна изненада за прокурорите поднесесъдружникът във фирма Ер ВиаДенис Бареков. В обвинителния акт дружеството Ер Виа е посочено като един от големите длъжници на БАЛКАНБАНК, на която не е върнало 2.88 млн. щ. долара. В показанията си пред съда Бареков не отрече, че Ер Виа е ползвало заеми от БАЛКАНБАНК. Според него те са били необходими на дружеството, за да финансира дейността си, която през периода 1993-1995 г. нараства осем пъти - от 100 на 800 полета годишно. Бареков обаче подчерта, че всички кредити са били обезпечени със самолети на компанията Ер Виа, с авиационни двигатели и с вземанията от турооператорски фирми.Имаше период, в който бяхме заложили четири самолета, всеки по 8 млн. щ. долара, три двигателя за по 1.3 млн. щ. долара и очаквани приходи от германски туроператори в размер на 5.5 млн. щ. долара, обясни пред съда Бареков. Той не отрече, че Ер Виа е имала проблеми при обслужването на кредитите.Най-тежка за нас беше 1996 г., когато щатският долар достигна 3000 лева, обясни Бареков. Друг проблем, който, според него, допълнително е затруднявал обслужването на заемите, е било забавеното възстановяване на данъчен кредит от държавата. Ние плащахме ДДС, който държавата ни връщаше след пет-шест месеца, през което време левът постоянно се обезценяваше - обясни Бареков. - Само от това сме загубили около 1 млн. щ. долара, допълни той.Финансовите затруднения на Ер Виа са една от причините за фалита на БАЛКАНБАНК. Прокуратурата би могла да запита защо, когато авиационната фирма спира да обслужва задълженията си, шефовете на банката кредитор не са пристъпили към осребряване на обезпеченията. Но обвинението й, че Миронов и Апостолова не са спазвали действащия до юли 1997-а Закон за банките и кредитното дело и свързаните с него нормативни документи при отпускането на заеми на Ер Виа, които впоследствие не са били върнати, не издържа. Най-малкото защото в крайна сметка Ер Виа е погасила всичките си задължения по отпуснатите й кредити.Според Денис Бареков до края на 2002 г. Ер Виа е погасила всички свои задължения към банки. Едва през 2002 г., когато платихме задълженията си към правоприемника на БАЛКАНБАНК - РОСЕКСИМБАНК (б.а. - тя купи активите на фалиралата кредитна институция в началото на 2002 г.), залогът върху самолетите ни бе снет, заяви пред съда Бареков. Той допълни, че до края на 2002 г. само лихвите, които е платила Ер Виа по ползваните от нея кредити, са били около 3.5 млн. щ. долара.Почти същия неуспех претърпя прокуратурата и по отношение на обвиненията си срещу Надежда Апостолова за нанесени от нея щети на БАЛКАНБАНК чрез отпускането на кредит на Брусофина ООД. Според обвинителния акт на 21 октомври 1994 г. с нейно разрешение е одобрен заем от 682 000 г. марки на въпросното дружество, което се е занимавало с отдаване на коли под наем. Кредитът му бил необходим за покупка на 62 автомобила от гръцката фирма Аксон. Според прокуратурата обаче заемът е бил необезпечен, защото банката не е изискала застраховка на колите, митническа декларация за внасянето им в страната и документи, удостоверяващи регистрирането им в България. Това е създало предпоставка кредитът да не бъде погасен и към 30 ноември 2000 г. Брусофина дължи на банката 478 685 г. марки. Изненадата за прокуратурата обаче дойде при разпита на бившия кредитен експерт в банката Радослав Крумов. Той обясни на магистратите, че кредитът е разрешен от Васил Пиралковкойто по това време е бил директор Кредитиране на БАЛКАНБАНК (б.а. - сега Пиралков е изпълнителен директор на Общинска банка), а не от Надежда Апостолова.Радослав Крумов поясни още, че Пиралков му е възложил да провери Брусофина. Крумов се обадил на свой колега в клон Красно село на БАЛКАНБАНК, в който е обслужвана тази фирма, и от него научил, че дружеството няма задължения към банката и може да получи кредит от нея. За целта Крумов подготвил разрешението за отпускане на заема. В него, по препоръка на юристите на банката, като одобряващ сделката той е написал името на изпълнителния директор Надежда Апостолова. Вместо нея обаче се подписал Васил Пиралков, защото като директор Кредитиране той е имал право самостоятелно да одобрява заеми до 800 000 щ. долара. На 14 януари 2004 г. пред Софийския градски съддадоха показания Иван Ангелов, Мария Котева и Катя Иванова.На 4 септември 1995-а общо събрание на банката освободи Миронов от длъжността председател на съвета на директорите. Структурата на управление бе променена, като общото събрание взе решение БАЛКАНБАНК да се ръководи от надзорен и от управителен съвет. Ангелов, който бе съветник на премиера Жан Виденов, бе избран в надзорния съвет на кредитната институция. Ден след това той стана негов председател. Няколко дни по-късно в управителния съвет на банката са назначени Котева и Иванова. Пред съда Ангелов обясни, че двете банкерки са били препоръчани лично от Владимир Жеглов, който също бе съветник на Жан Виденов.На заседанието по делото срещу Иван Миронов и Надежда Апостолова Иван Ангелов заяви, че веднага след като новото ръководство е поело задълженията си, то е разпоредило да бъде ревизирана работата на предишния й мениджмънт. Проверката е извършена от дирекция Вътрешен контрол, ръководена от Димитър Даракиев, и приключва през февруари 1996 година. Първоначално си мислехме, че ситуацията в банката е нормална, но установихме проблеми и изготвихме доклад до БНБ, обясни пред съда също бившият изпълнителен директор на БАЛКАНБАНК Мария Котева. От Иван Ангелов се очакваше да внесе яснота по друга много интересна сделка, за която са обвинени Апостолова и Миронов. Става дума за договора от септември 1995-а, с който БАЛКАНБАНК предоставя на Балканинвест брейди облигации за доверително управление. Ангелов обаче каза, че не може да си спомни подробности по сделката. Той заяви, че договорът му се е сторил съмнителен, тъй като облигациите (б.а. - общата им номинална стойност е била 24 млн. щ. долара) се предоставяли на частната фирма за изключително дълъг период от време. Облигациите с първоначално намалени лихвени плащания (емитирани по българския външен дълг през 1994 г.) е трябвало да бъдат върнати или платени на банката до 31 март 2012 г., а облигациите с отстъпка (DISC's) - до 31 март 2024 година.Другото съмнително обстоятелство, според Ангелов, било, че по време на сделката Миронов бил и председател на съвета на директорите на Балканинвест. Тук съдия Пламен Дацов реши да прекъсне гледането на делото, поради неявяването на двама много важни свидетели - Асен Мичковски и Младен Мутафчийски. По време на сделката с облигациите двамата са били членове на съвета на директорите на Балканинвест като представители на Селена холдинг - дружество, което притежавало 90% от капитала на фирмата, получила за доверително управление брейди книжата от БАЛКАНБАНК. Съдията прецени, че без техните показания не може да бъде установена обективната истина по сделката, която и без това е доста сложна и оплетена.Съдия Пламен Дацов обяви, че на всички неявили се в съда свидетели, които не представят уважителна причина за отсъствието си, ще бъде наложена глоба от 100 лева. Той съобщи, че следващите заседания по делото срещу Миронов и Апостолова ще се проведат от 6 до 15 април 2004 година. На тях би трябвало да бъдат изслушани останалите 36 свидетели по делото (ако те все пак се явят) и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е изготвена още през 2000 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във