Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ВЕЛЧЕВ ЩЕ НИ ИЗКАРА ГОЛИ НА СЛЪНЦЕТО

ОБМИСЛЯТ ЗАБРАНА НА ПЛАЩАНИЯ В БРОЙ НАД 3000 ЛЕВАЗадава се нова причина банките да ликуват, а гражданите и фирмите - да затегнат коланите и да се приготвят за нови разходи. Такива ще са последствията, ако до края на 2004 г. министърът на финансите Милен Велчев изпълни намерението си и забрани плащания над 3000 лв. да се извършват на ръка. Знам, че до един момент българското законодателство не е позволявало големи суми да се плащат кеш. Но не виждам причина тази разпоредба да не бъде възстановена - заяви за БАНКЕРЪ финансовият министър и допълни: Надявам се по този начин да извадим на светло по-голямата част от парите, които се въртят в сивата икономика. В някои страни от ЕС също има подобни ограничения. Доколкото си спомням, във Франция не може да се плащат на ръка суми, надхвърлящи 5 хил. евро. Според мен в България този праг трябва да е 3 хил. лв., но това в никакъв случай не е окончателното решение. Тепърва неговият размер ще бъде обсъден, за да не създадем трудности за гражданите. Тези намерения на Милен Велчев обаче отдавна са надхвърлили етапа на свободно витаеща в пространството идея. БАНКЕРЪ научи, че експерти от БНБ и от финансовото ведомство вече работят по създаването на специален закон за плащанията и той със сигурност ще очертае забраната лица и фирми да уреждат сметките си над определен размер в кеш. Въвеждането на такава мярка ще предизвика острата им реакция, докато банките би трябвало да потриват доволно ръце. По своя мащаб подобен закон може да се окаже равностоен на този на деноминацията на лева, извършена след 1 юли 1999 година. Защо ли? Ами просто защото всички регистрирани по Търговския закон дружества, които сега въртят финансовите си операции с пари в куфарчета, ще бъдат принудени да ползват услугите на банките. С въвеждането и на минимален праг на безкасовите плащания потърпевшите ще станат още повече, тъй като зад всеки банков превод трябва да стои фактура. Всяка фактура пък върви в комплект с ДДС-то. И още, ако бъде гласуван законопроектът Велчевще е необходимо фирмите да приготвят допълнителни пари за банкови такси и комисиони. Примерът може да бъде онагледен така: ако на даден търговец му се налага да превежда по 5000 лв. седмично за доставка на стоки, той ще трябва да задели допълнително 1 лв. за превода по банков път или 52 лв. за година. Такава сума едва ли ще смути никой сериозен бизнесмен, но въпросът е как ще реагират тези от сивата зона? Преминавайки през банките, целият им оборот ще бъде осветен и данъчните ще могат да ги проверяват по всяко време. Особено след като заработи службата за фискални разследвания, по-популярна в момента като данъчна полиция. Според намеренията на правителството за нея банковата тайна няма да важи. Именно мисълта за данъчните кара повечето по-дребни и по-едри новобогаташи да ползват плащания в брой. Което обяснява защо въвеждането на ограничения върху кеша никак няма да им хареса. Гражданите също ще бъдат засегнати, ако Велчев изпълни замисъла си. Не става дума за получаването в брой на заплати, пенсии или пък за всекидневното пазаруване. Нито за покупките, да речем, на битова електроника или компютри. При придобиването на имоти или на по-скъпо обзавеждане обаче ограничението ще се задейства с пълна сила - изплащането им ще става само по банков път. Представете си, че искате да се сдобиете с нова кожена холна гарнитура, чиято цена е далеч над 3 хил. лева. Ще ви се наложи да поискате банковата сметка на продавача, да преведете парите по нея и едва след това да си вземете покупката. Занимание - доста неудобно за хора, свикнали да си получават стоката веднага след като извадят пачката с парите. Но това е едната страна на медала. Другата е, че бъдеще ще имат само магазините, които инсталират ПОС-терминали или приемат разплащане с дебитни или кредитни карти. Ако идеята на министър Велчев бъде реализирана, тя неминуемо ще доведе до увеличаване на паричните преводи през търговските банки Излишно е да се питаме какви са годишните им обеми. Колкото и да е странно, в България никой не се е нагърбил с изготвянето на подобна статистика. Колкото до общата сума на междубанковите преводи, които се обслужват от Банксервиз АД и системата за брутни разплащания в реално време РИНГС, за 2003-а тя е около 112.6 млрд. лв. - близо три пъти повече от брутния вътрешен продукт. Но в този случай не се отчитат преводите между клоновете на една банка, както и валутните плащания по международната система СУИФТ. Така че е доста трудно да се обобщи колко точно пари преминават през нашите кредитни институции.Експертите от Банксервиз твърдят, че в богатите държави, където кешът е остатък от миналото, а преобладаващата част от плащанията от десетилетия се извършва по банков път, размерът на междубанковите трансфери надхвърля до осемдесет пъти брутния вътрешен продукт за годината. В България обаче нещата стоят по коренно различен начин и плащанията на ръкавсе още са си на почит. В интерес на истината за много дребни и средни бизнесмени това е единственият начин да избегнат многобройните и все още високи данъци, преди да спуснат кепенците. В този смисъл очакваният закон за плащанията може да се окаже по-скоро булдозер, разчистващ пътя пред безпроблемното навлизане на големите европейски компании на българския пазар. Щетите за местните производители и търговци няма как да се изчислят отсега, тъй като не се знае колко пари всъщност се въртят извън банките. Според някои експерти в БНБ и в Банксервиз сумата се доближава до десетките милиарди, които преминават през кредитните институции. Ако нещата наистина стоят така и ако само половината от тези средства започнат да преминават през банковата система, то точно нейните печалби ще скочат чувствително. Само за справка - общият обем на банковите постъпления от такси и комисиони за извършени плащания през 2003-а е 207 млн. лева. В тази сума не влизат таксите по обслужване на предоставени заеми, които са 63.7 млн. лева. По-важното обаче е, че приходите от такси и комисиони са второто по големина перо на кредитните институции у нас след постъпления от лихви по кредити. Разбира се, описаните дотук положителни и отрицателни ефекти ще се появят само при условие, че специалният закон за плащанията бъде гласуван от депутатите и започне да се прилага стриктно. Което няма да е никак лесно. Изпълнителният директор на Банксервиз Александър Цинцарски припомни, че до 2001-а, когато забраната за плащанията в брой над 5 хил. лв. все още е действала, тя е била повсеместно нарушавана или заобикаляна - както от гражданите, така и от бизнесмените. Причината е, че в Наредба №3 на БНБ, в която бе записано това ограничение, нямаше предвидени санкции за лицата, които не се съобразяваха с него, коментира Цинцарски. Финансовият министър и БНБ едва ли се нуждаят от такова напомняне. Друг е въпросът, че българите са достатъчно изобретателни и многократно са го доказвали. Затова няма да е чудно, ако се справят и с тази точка от плана на Милен Велчев за борба със сивата икономика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във