Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ВЕЛЧЕВ ПРИБРА АНТИКИТЕ НА БАНКА СЛАВЯНИ

Финансовото министерство няма да плати 1 млн. лв. за картините, археологическите находки, монетите и иконите, придобити на организирания от обявената в несъстоятелност ТБ Славяни явен търг, а ще направи прихващане. Ведомството има това право според чл.85, ал.8 на Закона за банковата несъстоятелност, защото е първи по ред кредитор на фалиралата банка. Притежаваната до 1996 г. от Георги Агафонов институция дължи на държавата 30 млн. лева.Синдиците на ТБ Славяни Стоян Митов и Хараламби Кирков получиха заповед за провеждането на търга на 7 август от председателя на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете на банките Бисер Манолов. Пакетът с тръжната документация струваше 1500 лв., а депозитът за участие бе 100 хил. лв., т.е. 10% от началната цена на наддаването, определена на 1 млн. лева. Независимо от интереса, проявен от чуждестранни колекционери, в законоустановения срок само финансовото министерство внесе депозит за участие. Според запознати, чужденците не са се включили в надпреварата заради евентуалните пречки при изнасянето на експонатите. Така на практика ведомството на Милен Велчев се оказа единственият играч и спечели предложените на търга ценности срещу 1 млн. лева. Синдиците на фалиралата банка са уведомили Фонда за гарантиране влоговете в банките кой е спечелил наддаването и са му предоставили цялата документация по неговото провеждане. След като провери дали е спазена процедурата фондът ще издаде постановление за прехвърляне на собствеността.Част от колекцията на банка Славяни е купувана по договор с Националния исторически музей през 1993-1994 г., каза Божидар Димитров, който и тогава и сега е негов директор. За придобитото тогава банката е платила 2.5 млн. лева. (В края на 1993 г. щатският долар се разменяше срещу 32 лв., а към 31 декември 1994 г. той беше 66 лева.) Специалистите на НИМ преценяваха какво може да се предложи за продажба, когато музеят разполага с по-голямо количество предмети на културно-историческото ни наследство и те са с неизвестен произход, допълни Димитров. Оценката на предложените на търга активи е извършена от лицензирани оценители от НИМ под ръководството на същия Божидар Димитров, а оценяването на картините е направено от академик Светлин Русев. Експертът Гавраил Лазов е направил оценката на 40 бронзови статуетки от гръцко-римския пантеон и на керамичните съдове. Тя възлиза на 118 885 евро. Твърди се, че някои от предметите са с висока научна и културна стойност и Националният исторически музей ги е включвал в изложби. В постоянната експозиция е изложен шлем от тракийски тип и уникалната като големина и качество на моделиране статуетка на Ерос. Специалистите Владимир Пенчев и Иля Прокопов пък пресметнали, че стойността на 420 монети (римски, византийски и средновековни), които са в трезора на музея от 1999 г., е 118 885 лири стерлинги. Особено ценна била една от тях, която се оказва фалшификат, правен през II в. сл. Хр., докато оригиналът е от I в. сл. Христа. Четиридесетте икони са били оценени от Теофана Матакиева и Ралица Лозанова на 28 602 щ. долара. Академик Светлин Русев обяви 168 500 лв. обща стойност на картините, притежавани някога от банка Славяни. Най-ценни сред тях са 12-те платна на Димитър Гюдженов с исторически сюжети, рисувани около 1930 година. В момента те красят актовата зала на Президентството.В крайна сметка 576 предмета - картини, икони, археологически находки... станаха собственост на Министерството на финансите. То има намерение да дари придобитите ценности и юристите му обсъждат вариантите как да стане това. Археологическите находки може да станат притежание на музеи в страната. Картините ще останат в Президентството, но ще бъдат дарени на Националната художествена галерия, която ще ги стопанисва.

Facebook logo
Бъдете с нас и във