Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ВЕЧЕ СЪМ ПОДПИСВАЛ ЕДНО ПРЕДПАЗНО СПОРАЗУМЕНИЕ

БЪДЕЩИЯТ ШЕФ НА МИСИЯТА НА МВФ ЗА БЪЛГАРИЯ ХАНС ФЛИКЕНШИЛД ПРЕД В.БАНКЕРЪ:Г-н Фликеншилд, от началото на 2004-а вие ще водите мисията на МВФ в България. Как се озовахте на тази позиция?- Така решиха моите шефове, но и аз съм доволен от това назначение. Преди да дойда в България, пет години бях шеф на мисията в Хърватска. Трябва да знаете, че пет години са твърде много време, а човек не бива да работи твърде дълго на едно място.Какво споразумение има Хърватска с МВФ?- Хърватска в момента има предпазно споразумение, което подписа преди четири години. И при него, както при всяко друго споразумение, са договорени цяла група от критерии, засягащи изпълнението на бюджетните приходи, разходи, дефицит, инфлация, безработица и постигането на определен икономически ръст. Поставят се определени изисквания за структурни промени в икономиката. И всичко това се отчита на определен период от време - например на шест месеца. В Хърватска се наложи отчетите да бъдат на всеки три месеца заради влошаване на ситуацията на международните пазари. Принципът е, че след всеки преглед на Фонда, ако държавата е изпълнила заложените критерии, тя може да поиска определен транш от договорения в споразумението кредит. Разбира се, това финансиране се отпуска само ако държавата има необходимост от него, а не както е при стенд-бай споразумението, при което траншът се предоставя веднага след като МВФ одобри поетите от правителството ангажименти, независимо дали държавата се нуждае от парите, или не.Значи имате опит при сключването на предпазни споразумения. И можете да ни кажете при тях кой и по какви критерии преценява дали подписалата подобно споразумение държава има нужда от финансиране?- Това става по преценка на хората, които отговарят за икономическата политика на страната, сключила предпазно споразумение с МВФ. Още не знам как ще стане това в България, но в Хърватска писмото с искане за финансиране от Фонда се подписва от трима души - управителя на централната банка, министъра на финансите и от министър-председателя. Конкретната сума на финансирането се договаря по време на разговорите между мисията на МВФ и правителството. Размерът й зависи от състоянието на платежния баланс на държавата и затрудненията, които тя има с плащанията към чужбина.В случая с Хърватска например страната имаше проблеми с платежния баланс и ние я финансирахме, за да може да ги реши. Технически погледнато, при предпазните споразумения има два вида програми. При едната всяко тримесечие на държавата се превеждат по 25% от договорения заем. Във втория случай всеки транш зависи от размера на затрудненията, които държавата има през съответното тримесечие. И колкото по-големи са те, толкова по-висок е размерът на транша. Коя от двете програми ще бъде договорена с България до голяма степен зависи от вашето правителство, но аз не мога да говоря в момента за това, както и за преговорите, които мисията на МВФ води сега, тъй като неин ръководител все още е Джералд Шиф.От биографията ви се вижда, че почти цялата ви кариера е преминала в МВФ. Как стана това?- Стана случайно. Имах много възможности, след като завърших гимназия. Реших да уча бизнес администрация, но в университета, който избрах, нямаше тази специалност и се спрях на най-близката - икономика. Можеше да стана лекар, физик, но икономиката просто се изпречи на пътя ми. Във фонда работя от 32 години, като преди това три години преподавах икономика в университета на американския щат Луизиана. Осемнайсет години бях служител на централния отдел за икономическа политика на МВФ и съм участвал в мисиите в много държави в Азия, Африка, Латинска Америка и Близкия изток. След това работих в европейския отдел на фонда. А може да ви прозвучи чудно, но България познавам от 1962 година. Тогава като младеж минах през страната ви с мой приятел на път за страните от Близкия изток - Турция, Сирия, Ливан, където бяхме на екскурзия. Имам и още една връзка с вашата страна. Роден съм през 1943 г. в германския град Гота, където са родовите корени на вашия министър-министър председател Симеон Сакскобургготски. Така че нямам причина в България да се чувствам като на чуждо място.Имате опит от участието си в мисиите в много държави. Къде ви бе най-трудно?- За нас бе голям проблем МВФ да работи в Заир, заради голямата корупция, която цареше в държавата и заради липсата на достоверна икономическа информация. Но лично за мен най-трудно беше в Боливия, където за първи път участвах в мисия на МВФ. Това бе в края на седемдесетте години. По това време положението в тази страна беше подобно на това в България през 1996-1997 година. Инфлацията растеше главоломно. Помня, че за дванадесет месеца тя достигна 23 500 процента. Дълги години МВФ трябваше да работи с правителството, за да стабилизира икономиката, което се случи като по чудо през 1985-а (б.а. - по това време Ханс Фликеншилд вече не е бил в мисията на Фонда за Боливия). Ситуацията беше екстремна, цифрите се променяха непрекъснато, балансите буквално експлодираха, беше трудно особено за човек без опит в такива мисии.Бил ли е някога животът ви застрашен?- Никога не съм се чувствал застрашен. Дори в Боливия, където имаше улични демонстрации срещу МВФ.Как ще обясните факта, че в повечето държави, с които Фондът работи, хората са недоволни от неговата политика?- Ние обикновено отиваме в една страна, когато положението там е отчайващо. И след като е дошло време за промени в политиката й, не ние сме отговорни за трудностите на страната. Щом дойде Фондът, значи държавата има проблеми с финансите си и за да бъдат оздравени те, трябва да се предприемат някои мерки - или да се вдигнат данъците, или да се свият разходите. И двата вида мерки са болезнени за хората, затова не са много популярни. Но те са неизбежни и са единствения изход от положението. А МВФ... той не е виновен, че се е стигнало до ситуацията, в която една държава се е видяла принудена да го призове на помощ.За тридесет и двете години, през които сте работили в МВФ, сте имали доста динамично ежедневие. Как го понася семейството ви?- Трудно е да работиш за МВФ или Световната банка и да имаш нормален семеен живот. Имам колеги, чиито съпрузи също работят за Фонда или за банката. За тях е още по-трудно, защото и двамата в семейството пътуват непрекъснато. Просто трябва да намериш партньор, който да свикне с постоянното опаковане и разопаковане на куфара. Някои успяват, други не. Лично аз и жена ми нямаме деца. Съпругата ми се казва Чапа. Тя е индийка и също работи във Фонда.Заявихте, че не можете да говорите за сегашната мисия на МВФ. Кажете поне какви са икономическите ви възгледи - консервативни или либерални?- Трудно е да направя подобно определение. Всъщност аз съм доста прагматичен. От една страна, съм консервативен, защото не искам бюджетните излишъци да бъдат похарчени, но, от друга, съм либерален - разбирам, че част от тях е необходимо да се дадат за социални нужди. Една икономическа програма трябва да предвиди пакет от социални мерки, но те не трябва да водят до финансова дестабилизация. Защото когато дадеш допълнително пари в една сфера, трябва да намалиш средствата за друга. Иначе не можеш да се вместиш в бюджетните ограничения. МВФ можем да препоръча на едно правителство да харчи малко повече пари за образование и за обществени услуги и по-малко за специални пенсии на ветерани и други избрани групи от обществото. Крайното решение обаче винаги е на правителството. Фондът може само да даде съвет, но изборът и отговорността за конкретното решение са на правителството. Накрая ще ви кажа, че при изготвянето на позициите на шефовете на МВФ има още един много важен детайл. Нито аз, нито Джералд Шиф сме толкова автономни в избора и следването на определени позиции, колкото може да ви изглежда на вас. Зад нас стои цяла институция, така че не можем да правим големи завои в политиката й.

Facebook logo
Бъдете с нас и във