Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ВЕЧЕ МОЖЕМ ДА МИНЕМ БЕЗ ЗАЕМИ ОТ МВФ

Управителят на БНБ Светослав Гаврийски пред в. БАНКЕРЪ

Г-н Гаврийски, каква ще бъде физиономията на банковия сектор през следващите една-две години? По-голямата част от него премина в ръцете на чуждестранни капитали. Имат ли шанс малките частни банки да удържат на конкурентния натиск?
- Банките в България не са чак толкова много и според мен всяка от тях може да намери място под слънцето. Има огромна необходимост от финансиране на малки и средни предприятия и в тази ниша могат да се настанят кредитните институции, които имат по-малки активи и капитали. Ако някой обаче си въобразява, че ще оцелее, като предостави само един или два заема, дълбоко се лъже. Разбира се, увеличаващата се конкуренция от страна на големите кредитни институции предполага, че по-малките ще започнат да се обединяват. Но засега няма индикации, че в банковата сфера започват такива процеси.

Във финансовите среди се коментира, че предстои сливане между НЕФТИНВЕСТБАНК и ЕВРОБАНК?
- Чувам, че се говори за купуване, а не за сливане.

Искате да кажете, че НЕФТИНВЕСТБАНК купува ЕВРОБАНК?
- Така се говори.

Каква е вашата персонална оценка за офертата, която ХЕБРОСБАНК направи за покупката на БИОХИМ?
- Аз не съм член на съвета на директорите на Банковата консолидационна компания, но мисля, че офертата трябва да бъде преценена много внимателно. В момента приватизацията на БИОХИМ не е належаща и тя трябва да бъде продадена само ако БКК получи изключително добро предложение. Все пак става дума за една от най-големите банки в България. Лично аз бих предпочел тя да бъде купена от един голям стратегически инвеститор.

Мислите ли, че ако бъде обявен нов търг за БИОХИМ, ще се явят стратегически инвеститори? Ако си спомняте, при сегашния търг интерес към банката проявиха няколко големи западноевропейски кредитни институции, сред които бяха Аустриа Банк, БНП-Париба, Банко Национале дел Лаворо, но в крайна сметка нито една от тях не подаде оферта?
- За това си има причини. Периодът, в който трябваше да се подадат оферти, съвпадна със сделки на същите тези големи банки в Чехия, Полша и Словакия. Представителите на някои от тях дори заявиха, че се оттеглят от търга за БИОХИМ, тъй като не са в състояние да направят сериозни проучвания, а усилията им са съсредоточени в други държави от Източна Европа. Освен това бе създадена и една негативна представа по отношение на финансовото състояние на БИОХИМ, което не отговаряше на реалностите. Едва сега става ясно, че тя е стабилна банка с голям капитал и високи приходи, която има голям потенциал. Затова смятам, че сегашната оферта на ХЕБРОСБАНК за БИОХИМ трябва да бъде огледана много внимателно.

Г-н Гаврийски, с приближаването на изборите коментарите за състоянието на икономиката и на банковия сектор ще стават все по-агресивни. Каква е вашата оценка за състоянието на банковата система в момента и по-общо на икономиката?
- Едва ли някой в България вече се съмнява в стабилността на банковия сектор и според мен през тази година той ще продължи да увеличава кредитирането. Що се отнася до икономиката като цяло, по време на срещата на ЕС в Малмьо и на ЕБВР в Лондон в почти всички дискусии България бе сочена като пример за държава със стабилна икономика, която в същото време е сред страните с най-висок ръст на брутния вътрешен продукт. Според мен това са реалностите, независимо какви коментари ще се правят по време на предизборните дискусии. Мисля, че в България икономиката вече не се влияе от политически прогнози, от предвещания за сривове и от негативни очаквания за това, какво ще стане след изборите.
Мисля, че хората у нас са в състояние да направят реална оценка на това, което преживяха през изминалите четири години. Равносметката ще покаже, че избраната и провеждана през изминалите години икономическа политика е била правилна и хората няма да се повлияят от празни обещания или от някакви катастрофически прогнози. Всички виждат, че Валутният борд работи добре, фиксираният курс не оказва никакво негативно влияние върху икономиката. Това, което трябва да се прави оттук нататък, е да се стимулират инвестициите, да се развива бизнесът и да се създават нови работни места.

Все пак не се ли опасявате, че ако след изборите се промени разпределението на силите в новия парламент, сегашната икономическа политика може да се превърти на 180 градуса?
- Според мен подобно преобръщане не може да има. Политиката, която в момента води България, следват почти всички държави, които се стремят към членство в ЕС. Тя няма кой знае какви алтернативи и управляващите, които и да са те, ще трябва да се съобразяват с това, ако имат за цел България да влезе в съюза. Единствената възможност за политиците е да направят по-ефективни мерките, които водят до стабилизация и до намаляване на външния дълг и инфлацията. А рязката промяна в досега налаганите икономически приоритети ще доведе до срив, а не до подобрение на бизнесклимата у нас.

Някоя от политическите сили обаче може да реши, че е способна да поддържа финансовата стабилизация, но не при Валутен борд, а при плаващ валутен курс?
- Въпросът с премахването на Валутния борд вече не се обсъжда и не би трябвало да се обсъжда занапред. След консултациите, които направихме с Европейската централна банка, тя излезе със становище, че фиксираният курс не е ограничение за развитие на икономиката. Напротив - той е фактор за стабилност и всяка промяна в сегашните условия, дори и една дискусия по този въпрос, може да предизвика срив на валутния пазар и да доведе до повишаване на инфлацията.

Според вас абсолютно належащо ли е България да има ново споразумение с МВФ?
- В международните финансови институции не смятат, че България непременно има нужда от споразумение с Фонда. Разбира се, никой не отрича, че страната ни трябва да продължи сътрудничеството си с МВФ и най-вече със Световната банка, особено по отношение на кредитите, които са ни необходими, за да финансираме продължаването на структурните реформи. Но тук става дума за заеми по отделни проекти, а не за финансиране на платежния баланс на държавата. В момента България не се нуждае от кредитите, които вземахме от МВФ, за да се справим с обслужването на задълженията по външния дълг. От своя страна Фондът е готов да сключи споразумение с България, ако преценим, че ни трябва неговата финансова подкрепа. Според мен най-подходящо за нас ще бъде да сключим споразумение, което ни позволява да ползваме кредити от МВФ само ако те са ни крайно необходими.

Но ако България да няма споразумение с МВФ, това няма ли да отблъсне чуждестранните инвеститори?
- Повтарям, че абсолютно никой не поставя и не обсъжда въпроса дали България ще има, или не споразумение с Фонда. Такъв проблем вече не съществува. Всички инвестиционни банки предлагат на страната ни своите услуги за емитиране на еврооблигации. Следователно тези банки са преценили, че страната ни може сама да обслужва както сегашните, така и новите си външни задължения. Съгласете се, че едва ли ще се намери инвеститор, който да ни предложи да емитираме еврооблигационен заем, ако подозира, че за да го плащаме, ще ни трябват кредити от МВФ.

В такъв случай ще емитира ли България еврооблигации до края на годината?
- В момента България не се нуждае от нови външни заеми. Очакваме да получим само още един транш от МВФ и нищо повече. При подготовката на платежния баланс и на бюджета за тази година преценихме, че страната не се нуждае от допълнително финансиране. Не сме предвидили да емитираме до края на годината и еврооблигационен заем. Вероятно това ще стане през следващата година, но всички страни със стабилни икономики се финансират чрез еврооблигации. Няма държава, която може да съществува, без да ползва кредити от международните финансови пазари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във