Банкеръ Daily

ВиК

Вече има спирателно кранче за европарите

Политиката за сближаване, означена в практиката  като "кохезия", има за цел да намали различията между бедни и богати региони в Европейския съюз, да  се постигне балансирано развитие. За това се оказва помощ на регионите, чийто  брутен вътрешен продукт на глава от населението е под 90% от средното за ЕС. Това се постига с преразпределението на събраните в евробюджета пари. Страховете, че излизането на Великобритания от Европейския съюз ще свие рязко европарите за страната ни, вече са минало. Европейската комисия предложи България да получи повече средства от еврофондовете по политиките за сближаване за следващия програмен период 2021-2027 година. Увеличението ще е с около 8 на сто спрямо сегашния  програмен период от 2014 до  2020 г., което е около 600 млн. евро.

Всичко това

звучи успокоително,  но не е повод за радост

България не се справя добре - растежът на БВП е по-бавен, структурни реформи почти липсват. В тази ситуация е необходимо на страната да се помогне, за да догонва другите.  Европарите са изключително важни за България, защото заместват липсата на публични инвестиции от бюджета . Те са 50% от всички публични инвестиции. Ако българското правителство трябваше да изтърпи   съкращения на евросредствата, това значеше  да зачеркне една магистрала от сметките си. А именно магистралите са голямата гордост на министър-председателя Бойко Борисов.

Сред нововъведенията в следващата бюджетна рамка на ЕС обаче е и увеличаването на процента за съфинансиране с национални средства на европейските проекти. Досега за България важеше правилото, че в един проект 85% от средствата можеха да бъдат от ЕС, но 15% трябваше да идват от бюджета. Сега вече от българската хазна ще трябва да излизат  30% от такива финансирания.

Явно на тръбата за европарите вече е монтиран спирателен кран! Целта е, както стана ясно,  да се спре финансирането на обекти, от които  българското население няма почти никаква практическа полза.

Нововъведение е и средствата по фондовете да бъдат програмирани спрямо специфичните препоръки към страните членки. Еврочиновниците се надяват,  че така  ще се увеличи конкурентоспособността и ще бъде  оказан  натиск за преодоляване на  икономическите дисбаланси.  Това може да се окаже от полза за България, която очевидно няма вътрешни стимули за реализиране на напредък в икономическата и в социалната сфера.

Повечето средства в кесията на  България  обаче са

нож с две остриета

Увеличаването на парите ще ни доведе и  по-прецизен  контрол от страна на ЕК. Плановете са да има ограничения при отпускането на еврофондове за държави членки, в които върховенството на закона не е на необходимото ниво. Това намерение на ЕК беше представено като отделна мярка извън седемгодишната бюджетна рамка. Идеята е, че комисията  ще може да предлага ограничаване или спиране на еврофондове за държава членка, за която прецени,  че има проблем с върховенството на закона или с финансовото управление.

Това накратко  означава, че ако България не направи реформи и не се бори със собствените си проблеми, тя

може да остане и без пари

Това  е пагубно за една слаба икономика, която разчита предимно на еврофондове и досега не показва политическа воля за борба със собствените си проблеми. Един от тях, и то може би най-същественият, е сивата икономика. Борбата с нея би помогнала на балканската ни  държава да се придвижва към средноевропейските нива на доходи с по-бързи темпове. Според изследванията сивата икономика намалява, но бавно и мъчително,  гражданите на страната все още са лишени от качествени публични услуги именно защото парите на данъкоплатците "изтичат" през пробойните в действията на  българските контролни органи.

През последните 25 години сивата икономика в България намалява, но делът й остава един от най-високите в ЕС. Това показва работен документ на Международния валутен фонд (МВФ), който сравнява 158 държави по света. Според анализаторите от фонда делът на сенчестата икономика в България намалява от над 35% от БВП през 1991 г. до малко над една пета през 2015 година. Средното равнище за периода от 1991 г. насам обаче е 29.2 процента. Така страната се нарежда в непривлекателния край на списъка спрямо останалите европейски държави, а пред нея са единствено Малта (с 29.8%) и Румъния (с 30.1%). За сравнение - в Германия и Франция нивото е съответно 12 и 14 процента.

Основен проблем си остава контрабандата. Най-сериозно тя е отчетена в сектора на търговията с горива. Не кой да е, а самото Министерство на финансите на България признава, че нерегламентираните движения на нефтопродукти се равняват на 30 на сто от целия пазар. В парично изражение това означава около 1 млрд. лв. годишно. Тази сума е огромна за страна, чийто БВП е около 100 млрд. лева.

Проблемът с контрабандата на горива е на дневен ред от години, но предприетите мерки са предимно палиативни, а борбата с това явление е декларативна.

Кой има интерес от това?

Някой, който се ползва с благоволението на държавата и от широко затворените очи на нейните контролни органи.

Скорошен пример за това е една промяна в Закона за акцизите и данъчните складове, която трябваше да влезе в сила в началото на годината. С нея всички т. нар. "митнически" пристанища трябваше да изравнят статута си с този на акцизните складове, които задължително са оборудвани с измервателни уреди. А митническите не са. Тази очевидна несправедливост на местното законодателство прави входа на държавата широко отворен за контрабанда на горива - акцизна стока, един  от основните приходоизточници за българската хазна. През 2017 г. например  горивата  са "внесли"

46% от акцизите в бюджета

За да се опита да събере този 1 млрд. лв., който признава, че губи всяка година, държавната машина  трябваше да задължи митническите пристанища да монтират измервателни уреди, които да имат пряка връзка с данъчната и митническата администрация. Идеята изглежда прекрасна, но изпълнението - не. То всъщност показа как една държава, и то членка на ЕС, може да наруши собственото си законодателство.

Срокът за монтирането на уредите до края на миналата година беше увеличен  с шест месеца, и то по скандален начин. В края на 2017 г. - на 29 декември, финансовият министър го удължи със своя наредба. Чак през март правният абсурд - наредба да променя закон, беше поправен -  съответната промяна стана част от законодателството с вота на депутатите.

Но... незабелязано контрабандните канали останаха отворени. Така необезпокоявано от началото на годината тръгна ударен внос на горива по море с танкери. Само за два месеца в страната са влезли девет такива. А през 2016 г. общият им брой е бил петдесет и четири.

Танкерите пристигаха именно на българските митнически пристанища, на които няма измервателни уреди. Обикновено това са по-малки портове по Дунав, има ги и на Черно море и  са регистрирани като митнически складове.

През тази година "по-модерен” стана вносът от Русия.

При разтоварването на горивото се прилагат различни схеми, за да се избегне митническият контрол. А реализацията на контрабандното гориво - с неясен произход и неплатени данъци, става предимно през нелегални бензиностанции. Това са най-често обекти на производители, които би трябвало да зареждат собствената си техника, но на практика въртят търговия с горива на нереално ниски цени, тъй като са си спестили държавните данъци. А именно данъците формират над 50% от цената на крайния продукт.

Ето как най-бедната държава в ЕС отказва да се пребори с този срамен статут и да осигури по-добро качество на живот за гражданите си. Може би защото освен бедна страната ни е известна и като най-корумпираната в ЕС. Сивата икономика пък може да съществува само в симбиоза с корумпирана власт.

Българската икономика не е "малка", тъй като пред нея е отворен огромният европейски пазар. Тя обаче е декапитализирана и неконкурентна, защото държавата сама задушава легалната и честната бизнес инициатива. В такива икономики влиянието на еврофондовете може да бъде дори зловредно, тъй като стимулира политическата инертност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във