Банкеръ Weekly

Финансов дневник

В КТБ пари има, но плащания няма

Синдиците са събрали около 900 млн. лева

По сметката на синдиците на Корпоративна търговска банка би трябвало вече да са се натрупали около 900 млн. лева. Такава  сума се очерта,  след като в началото на лятото на 2018-а успешно приключи търгът за продажбата на ТБ "Виктория", която бе 100% собственост на Корпоративна банка. За акциите си в нея КТБ получи от купувача ИНВЕСТБАНК 4.3 млн. лв. и още 85.08 млн. лева по депозита, който обявената в несъстоятелност банка държеше в ТБ "Виктория". Тези пари са отчетени като постъпления в доклада на синдиците за юли, а за август има нови приходи и те са  8.98 млн. лева.

Парите, натрупани по сметката на синдиците на КТБ, много отдавна са напълно достатъчни, за да започне разпределението им между кредиторите на банката. Според Закона за банковата несъстоятелност това става чрез т. нар. частична сметка за разпределение. След като тя бъде  изготвена, съответните суми  от нея се изплащат на кредиторите. Това става  съобразно техния ред в списъка на приетите вземания и на процентния им дял от  общия размер на средства, които дължи банката. Процедурата обаче може да започне чак когато синдиците са събрали сума, надхвърляща 10% от задълженията на кредитната институция - това изискване  отдавна е изпълнено.

В изготвената още през март 2017-а (което значи още преди година и половина) сметка за разпределение е предвидена сума от 570 млн. лева. Една малка част от нея - към  36.09 млн. лв., е заделена за удовлетворяване на спорни вземания, след като по тях се произнесе съдът. Останалите около 534 млн. лв. трябва да отидат  по сметките на всички обезпечени (на първо място) и необезпечени кредитори в съответствие с условията, описани в закона. Това обаче не се случва  вече повече от година и половина, защото една дузина кредитори обжалват сметката за разпределение. Най-интересното е, че между най-активните жалбоподатели, които смятат, че представената от синдиците сметка уврежда финансовите им интереси, са две банки, които са със статут на обезпечени кредитори.

Тук е мястото  да се върнем за кратко  към дните, когато започна кризата с КТБ и когато  много политици и други разни многознайковци набедиха кредитната институция, че е  финансова пирамида, и да кажем, че май нито една пирамида по света не  обезпечава задълженията си към други банки. Напомняме това между другото, но е важно, защото  по повод на кризата в КТБ в общественото пространство определени лица и цели политически колективи изляха огромни количества нелепици.

В случая е важна не историята, а  защо  протестират двете банки? Едната е Българска банка за развитие, заедно с дъщерните си структури - "Национален гаранционен фонд" и Микрофинансираща институция "Джобс", а другата е френската "Сосиете Женерал" в Париж. Те възразяват срещу включването в списъка на  обезпечените кредитори на две фирми - "Ардастрой" и "Аполо Инженеринг". Мотивът е, че  фирмите не са представили  необходимите документи, и преместването им в списъка на обезпечените кредитори ощетява ББР и дъщерните й  дружества, а също ощетена била  и "Сосиете Женерал", тъй като се намалява размера на сумите, които им се полагат от частичната сметка за разпределение. Синдиците и Фондът  за гарантиране на влоговете са установили, че договорите за обезпечения, на  основата  на които "Ардастрой" и "Аполо Инженеринг"  са включени в сметката за разпределение като обезпечени кредитори, не са вписани в Централния регистър на особените залози и поради това смятат,  че претенциите на двете банки са основателни.

Тук идва най-интересното: ББР и "Сосиете Женерал" твърдят, че в сметката за разпределение трябва да бъдат включени суми за покриване на техни вземания, придобити чрез прихващания. Точно такъв тип финансови операции - прихващанията, бяха заклеймени от политиците и за да бъдат обезсилени, в Закона за банковата несъстоятелност бяха направени редица поправки, които вече важат със задна дата. Тези поправки доведоха до купища съдебни дела за обезсилване на извършените прихващания и за обявяването им за недействителни по отношение на масата на несъстоятелността на КТБ.

Не се знае интересите на кои кредитори до момента са ефективно защитени от въпросните законови поправки. Но от примера става ясно, че  интересите на поне двама сериозни кредитори са съществено  увредени от това, че не се признават вземания, възникнали вследствие на прихващанията  -  това са държавната ББР и френската "Сосиете Женерал", за които става дума и тук.

Но да се върнем на сметката за разпределение. Заради жалбите срещу нея окончателният й вариант трябва да бъде уточнен след решение на Софийския градски съд. Но той, спазвайки най-порочните традиции на търговското ни правораздаване, вече година и половина не взема нужното решение по казуса. В средата на февруари 2018-а съдът отложи делото по жалбите срещу сметката на КТБ за частично разпределение. Новото заседание по това дело бе насрочено за началото на юни, но и то не даде резултат и  казусът  ще бъде обсъден отново  през октомври. Но  въобще не е сигурно, че и тогава ще бъде приключен. А без да има окончателно решение по него, парите не могат да бъдат разпределени между кредиторите.

Междувременно, както вече казахме, по сметката  на синдиците на КТБ  са се натрупали  около 900 млн. лв., които позволяват да се изготви втора сметка за разпределение.Това обаче не може да стане преди между кредиторите да бъдат поделени съобразно закона парите от първата сметка за разпределение. Щеше да звучи куриозно, ако не беше тъжно. Впрочем този правен казус със сметката за разпределение на КТБ показва ниската ефективност на българския съд и обяснява защо във всички международни документи България е критикувана за неефективната си съдебна система, която не предлага достатъчно добра защита на правата на собственост. Правото да си получиш дължимата сума също е нормативно защитено, а от случая с КТБ се вижда ,че дори когато длъжникът има пари, кредиторите не могат да упражнят това си право  само заради мудността  на българските магистрати.

Facebook logo
Бъдете с нас и във