Банкеръ Weekly

Финансов дневник

В ИТАЛИЯ МОГЪЩИТЕ БАНКЕРИ НЕ ТРЕПЕРЯТ ЗА КОЖИТЕ СИ

Много европейски компании уволняват главните си изпълнителни директори, ако не са доволни от тях. В Италия обаче, дори когато правосъдната система е предявила обвинения към някой бос, той може да е спокоен, че няма да загуби поста си. Последният пример е Чезаре Джеронци - 69-годишен, управител на Капиталия (Capitalia) - консорциум от италиански банки с активи за 128 млрд. евро, между които е и Банка ди Рома (Banca di Roma). Мнозина го смятат за най-могъщия банкер на Италия. Той ще се изправи пред съда през май по обвинения (които отрича), че през 1996 г. Банка ди Рома е подавала фалшива информация на финансовите надзорни органи. Името на Джеронци нашумя отново миналата година в една още по-популярна финансова измама, свързана с фалиралия местен производител на млечни продукти Пармалат, в чиито сметки бе констатиран недостиг от 14 млрд. евро. През лятото на 1999 г. групировката, която вече била задлъжняла до гуша към Банка ди Рома, платила 336 млн. евро на местната хранителна фирма Чирио (която също обяви фалит, но при скромната липса на 1 млрд. евро) за регистрираната в Рим компания за преработка на мляко Юролат - доста надута цена, според повечето анализатори. Тази сделка може и да изглежда пренебрежимо малка на фона на липсващите 14 млрд. щ. долара от сметките на Пармалат, но определено и тя върши работа на прокуратурата, защото основателят на фалиралата млечна групировка Калисто Танци и финансовият й директор Фаусто Тона твърдят, че покупката е идея на Джеронци. Банкерът и бившият шеф на Чирио Серджо Краньоти (който вероятно също ще бъде разследван) отричат Джеронци да е организирал продажбата и твърдят, че Пармалат е сключила изгодна сделка. Джеронци не е обвиняем нито по делото за Пармалат, нито по случая Чирио. Доста хора обаче смятат, че е крайно време цялата банкова система на Италия да бъде дадена под съд. Италианският капитализъм винаги се е отличавал от този в останалия западен свят. Само 275 местни компании се търгуват публично, а над три четвърти от най-големите регистрирани на борсата фирми са под контрола на един-единствен акционер. Вместо да набират капитал от пазара, италианските компании разчитат на кредитните институции. Нашата икономика е доминирана от банките - коментира бившият президент на страната Франческо Косига. - В определен момент банката става съсобственик на компанията, която кредитира.Системата предоставя огромна мощ и малко надзор върху хора от рода на Джеронци. Неговата Банка ди Рома е един от малцината големи кредитори и на Пармалат, и на Чирио, но и много други банки са им отпуснали заеми и са продавали техни облигации, без да се затрудняват със задълбочен дюдилиджънс. Банкерите на Пармалат, между които има и чуждестранни финансови институции, днес плачат, че са жертва на фалшива корпоративна информация. Но миланският следовател на млечната групировка опонира, че може и да са жертви, но носят и отговорност за доверчивостта си. Малко банкери имат толкова голямо влияние колкото Джеронци. Висок, с посребрена коса и предразполагаща усмивка, той изглежда недосегаем. Но управляваната от него Капиталия е получила една от най-лошите оценки за качество на активите в Европа, като грубо 12% от кредитите й са класирани като необслужвани - четири пъти над средната стойност на този показател за европейските банки. Хората го критикуват помежду си, но малцина имат желание да го направят и пред микрофоните. Най-ефективна е връзката на Джеронци с управителя на италианската централна банка Антонио Фацио - двамата са лични приятели, откакто заедно започват кариерата си в Бенк ъф Итали. Тези връзки бяха критикувани, след като Фацио (който има пожизнен мандат като шеф на централната банка) даде зелена светлина за сливането, от което се роди банковата империя на Джеронци - огромен бункер от лоши кредити. Макар че управителят на Капиталия отрича да е нарушил законите и не е включен във формалното разследване на фалита на Пармалат, банката има доста смущаваща дългова експозиция към млечната групировка - 393 млн. евро - най-голямата измежду всички италиански банки. Въпреки това акциите на Капиталия поскъпнаха със 70% миналата година - отчасти заради популярността на нейния главен изпълнителен директор Матео Арпе. Смятат тридесет и девет годишния Арпе за една от изгряващите звезди на италианския финансов сектор. Той си е спечелил репутация на кристално чист реформатор още докато е работил в миланската легенда Медиобанка (Mediobanka). В Капиталия той затяга изискванията към отпускането на корпоративни кредити и дори възмездява дребните клиенти за загубилите стойността си облигации на Пармалат и Чирио. Така че може би Италия влива свежа ДНК в гените на мениджърския си елит. Но онова, което отличава корп

Facebook logo
Бъдете с нас и във