Банкеръ Weekly

Финансов дневник

В ЧУЖДЕСТРАННИТЕ БАНКИ НЕ СЕ ДОВЕРЯВАТ НА БЪЛГАРСКИТЕ МЕНИДЖЪРИ

НЯМА ДА ОБЕЗКРЪВЯВАМ ПОЩЕНСКА БАНКА


Владимир Владимиров - Главен изпълнителен директор на РОСЕКСИМБАНК пред в. БАНКЕРЪ

Г-н Владимиров, защо решихте да напуснете Пощенска банка?
- Очевидно е, че настъпва ново време в развитието на България. Очакванията на всички са за бърз икономически растеж, за който е налице политическа воля. Той обаче е немислим без активното участие на банките. РОСЕКСИМБАНК е една от малкото останали български банки, а моето желание е да работя точно в българска банка. Освен това желанието на нейните акционери е да подкрепят по категоричен начин развитието на българската икономика, а това напълно съвпада с моите виждания за развитието на една кредитна институция.

Вероятно сте имали и други оферти за работа. Защо решихте да приемете предложението точно на председателя на РОСЕКСИМБАНК Емил Кюлев?
- Емил Кюлев е един от най-големите легитимни български бизнесмени. Той е публична личност и аз го познавам повече от десет години. А знаете, че човек обикновено предпочита да работи с хора, които познава. Освен това има пълно съвпадение в разбирането ни, че икономиката на страната се нуждае от една голяма банка, която се контролира от български капитали. И двамата смятаме, че липсата на такава кредитна институция ще лиши бизнеса от финансовата подкрепа, която му е необходима, за да развива дейността си.

Близо три години работихте в купената от чуждестранни инвеститори Пощенска банка. Според вас, какво не могат да предложат на българския банков мениджър?
- Преди всичко искам да подчертая, че Пощенска банка е една от най-добрите кредитни институции, които работят на нашия пазар. Финансовите й резултати са много добри и тя разполага със значителен потенциал за развитие. В интерес на истината чуждестранните акционери предоставят всичко необходимо, според техните критерии, за развитието на банката. Те обаче трудно успяват да изградят единен мениджмънт. Според мен в ръководството на една работеща на нашия пазар банка трябва да участват само хора, които живеят в България и познават бизнеса у нас. (б.ред. - Редно е законодателят да взаимства поне едно нещо от банковите регулации в Германия - където лице, което не знае езика, не може да бъде банкер. Защото банкерът трябва сам да може да чете и разбира най-малкото проблемите в законодателството.
Чужденците, които са назначени в мениджъмнта на наши кредитни институции, идват с едно високо самочувствие. Те обаче не познават българския финансов пазар, не са наясно със законодателството и затова обикновено се нуждаят от един доста продължителен период за адаптация към реалностите в нашата страна. По тази причина в мениджмънта на приватизираните банки често липсва синхрон, което води до забавяне на развитието на тези кредитни институции.
Според мен чуждестранните собственици на приватизираните банки трябва да имат по-голямо доверие в българския им мениджмънт. Смятам, че поне през първите няколко години след приватизацията им оперативното управление на тези банки трябва да бъде поверено на българи, които да въвеждат чуждестранните си колеги в спецификите на нашия финансов пазар. Освен това, за да има пълна съгласуваност между отделните членове на мениджърския екип, чужденците трябва да стоят по-дълго време в България. Сега мандатите им са максимум три години и точно когато човекът се е запознал с детайлите на нашия пазар, той си отива и на неговото място идва друг, който тепърва започва да навлиза в бизнеса. Това създава проблеми пред доброто управление на една банка.

Предубедени ли са чуждестранните собственици на наши банки към българските мениджъри?
- Такава предубеденост съществува, а българските банкери не са по-лоши професионалисти от чужденците, които се назначават в мениджмънта на нашите кредитни институции. Ние дори имаме някои преимущества, тъй като от доста години работим на този пазар. Ако чуждестранните акционери осъзнаят това, те ще си спестят много усложнения при развитието на придобитите от тях банки.

В момента външните инвеститори контролират над 80% от банковия сектор. Смятате ли, че тяхната хегемония може да бъде разбита от банки с български акционери?
- Ако българските банки обединят усилията си за привличане на повече клиенти, ако обърнат внимание на разширяване на услугите си и ако увеличават капитала си, каквато е политиката на РОСЕКСИМБАНК, те постепенно ще започнат да разширяват дела си на нашия финансов пазар. Крайната цел на една такава политика е да се създадат големи кредитни институции с български акционери, които да застанат зад нашата икономика и да стимулират развитието й. Що се отнася специално до РОСЕКСИМБАНК, ние смятаме бързо да разширим присъствието й на българския пазар, като един от начините за това е да купим активите на затворените БАЛКАНБАНК и Кредитна банка. Кандидатстваме и за акционерния дял на Банковата консолидационна компания в Централна кооперативна банка, но за нас това не е сделка от първостепенно значение.

Не смятате ли, че осъществяването на тези намерения ще изисква увеличение на капитала на РОСЕКСИМБАНК?
- Разширяването на дейността на банката неминуемо ще изисква увеличение на капитала й. Ако нашите предложения за покупката на активите на двете затворени кредитни институции и на пакета акции в ЦКБ бъдат приети, РОСЕКСИМБАНК ще увеличи капитала си с такъв размер, който ще й позволи да спазва изискванията на Закона за банките и на наредбите на БНБ.

Кои са етапите в плана за развитие на РОСЕКСИМБАНК?
- В момента общият размер на активите на банката е 132 млн. лева. Целта е в рамките на дванадесет месеца тази сума да бъде удвоена, а в края на следващата година да надхвърли 300 млн. лева. Смятам, че тази задача е напълно постижима, тъй като РОСЕКСИМБАНК предлага почти всички услуги, които са познати на нашия пазар. Освен това на работа в нея идват значителен брой добри специалисти от Пощенска банка и от БУЛБАНК, които ще съдействат за повишаване на качеството на услугите и за привличането на нови клиенти.
Една от целите, които сме си поставили, е да увеличим активността си на кредитния пазар. В момента отпуснатите от РОСЕКСИМБАНК заеми заемат около 27% от всичките й активи. Смятаме в края на следващата година този дял да достигне 50% - при това от увеличеното балансово число на банката. С други думи, плановете ни са кредитният портфейл да е около 150 млн. лева.

Не се ли опасявате, че собствениците на Пощенска банка ще ви обвинят, че я обезкръвявате, като привличате нейните кадри на работа в РОСЕКСИМБАНК?
- Едва ли излизането на двадесет или тридесет служители може да обезкръви институция като Пощенска банка. Числото на прехвърлилите се в РОСЕКСИМБАНК хора е пренебрежимо малко в сравнение с общия брой служители на Пощенска банка. Освен това аз не съм взел на работа нито един човек от централното управление на банката и няма да го направя без съгласието на нейните собственици. Това е ангажимент, който съм поел при напускането си и смятам да го спазя. Искам обаче да подчертая, че повечето от кадрите на Пощенска банка, които се разделят с нея, са работили с мен близо десет години. Това са хора, които аз съм назначавал и съм помагал за развитието им като специалисти. Напълно нормално е някои от тях да поискат да дойдат на работа при мен и не виждам защо да не ги взема, ако те са добри специалисти.

Водят ли се разговори между ръководствата на българските банки за провеждането на единна политика на финансовия ни пазар?
- Не ми известно да се водят подобни разговори, но няма да се учудя, ако и това стане. Капиталът на българските банки не е много голям. Този на РОСЕКСИМБАНК е 20 млн. лв., което ни позволява да отпускаме на една фирма заеми до 5 млн. лева. Ако наш клиент се нуждае от по-голямо финансиране, логично е да прибегнем до съдействието на други банки, за да отпуснем съвместно необходимия кредит.

В предизборната си програма Национално движение Симеон Втори обяви, че на фирмите могат да бъдат предоставени безлихвени заеми до 5 хил. лв. и нисколихвени кредити до 10 хил. лева. Смятате ли, че подобни обещания са реалистични?
- Ясно е, че банките не могат да отпускат безлихвени и нисколихвени заеми, тъй като това означава съзнателно да се откажат от приходите си от лихви. Клиентите обаче могат да получават заеми, които на практика са безлихвени за тях. Това ще стане, ако специални фондове платят на банката полагащата й се лихва и разтоварят от нея кредитополучателя. Така клиентите ще получат достъп до изгодно финансиране, без това да накърнява интересите на банките. Фондовете, които ще компенсират тези лихви, могат да се създадат със средства от чуждестранни институции - като ЕС например. С този тип финансиране може да се подпомогне развитието на малкия и средния бизнес в страната. Наред с това е необходимо да се намали данъчното бреме върху фирмите и да се направят такива промени в законите, които да позволят на кредиторите по бързо и по-ефективно да събират вземанията си от нередовните длъжници. От прилагането на всички тези мерки ще зависи дали ще имаме един по-висок икономически ръст.


Разговора води Петър Илиев

Facebook logo
Бъдете с нас и във