Банкеръ Weekly

Финансов дневник

В БНБ БИЛИ ГОТОВИ ДА СКЪСАТ СПОРАЗУМЕНИЕТО С МВФ

МИЛЕН ВЕЛЧЕВ ОБЕЩА ДА НАМАЛИ БЮДЖЕТНИТЕ ПРАЗХОДИ С 300 МЛН. ЛЕВАОжесточен сблъсък между БНБ и мисията на МВФ са предизвикали исканията на Фонда да ограничи кредитирането в страната. Още при пристигането си на 29 март водените от Ханс Фликеншилд експерти поискаха да се намали кредитирането, което според Фонда е основна причина за постоянно растящия внос на стоки, суровини и материали в България. Адресатът на това искане на Фонда обаче е погрешен, тъй като ако МВФ иска да ограничи вноса, би трябвало да настоява правителството да предприеме мерки в тази насока, а не да притиска БНБ да блокира кредитирането. Спецовете от МВФ поискали още БНБ да увеличи от 8 на 11% общия размер на задължителните минимални резерви (ЗМР), които банките заделят върху привлечените за повече от две години средства от граждани и фирми. Представителите на БНБ се противопоставиха остро на тази идея, тъй като, ако тя бъде осъществена, кредитните институции - по предварителни изчисления ще трябва да замразят по сметките си в БНБ допълнително 450 млн. лева. Според финансисти изтеглянето на такъв ресурс от банките не само ще ги лиши от приходи (БНБ не плаща лихви по задължителните минимални резерви), но може временно да затрудни обслужването на текущите плащания на някои от тях (на това специалистите казват временна ликвидна криза). До края на преговорите представителите на МВФ са останали непреклонни в настояванията си да се предприемат драстични мерки за ограничаване на кредитирането, тъй като, според тях, то е една от основните причини за големия дефицит по текущата сметка на платежния баланс.Финансисти, участвали в дискусиите между мисията на МВФ и БНБ, споделиха за БАНКЕРЪ, че в един момент от преговорите представителите на Централната банка са обмисляли възможността въобще да ги прекратят. Разбира се, от официалните изявления на шефа на мисията на Фонда Ханс Фликеншилд (виж интервюто) и на управителя на БНБ Иван Искров въобще не пролича, че градусът на напрежение при обсъжданията е бил толкова висок. На пресконференцията, която Фондът, правителството и БНБ дадоха на 13 април около 14 часа (последните преговори приключиха минути преди нея), Фликеншилд отбеляза, че финансовият сектор в страната е стабилен, но за да бъде тази стабилност трайна, трябва да се намали дефицитът по текущата сметка, който за 2003-а е 8.5% от брутния вътрешен продукт на страната.Разбрахме се с правителството да бъдат предприети мерки за намаляване на дефицита по текущата сметка, който до края на 2004-а да достигне до 4.5% от БВП, обяви Фликеншилд.Част от мерките, за които говори шефът на мисията на МВФ, директно ще нанесат удар върху разходната част на бюджетаФилософията на Фонда е, че един от начините да се намали дефицитът по текущата сметка, е да се свие бюджетният дефицит. Общата икономия, която Милен Велчев е обещал да направи в хазната, възлиза на 300 млн. лева. Тя ще бъде за сметка на съкращаването на разходите на ведомствата, тези за лихви по външния и вътрешния дълг, както и на средствата по различни инвестиционни програми, които се финансирани от държавата. Финансовият министър се е ангажирал до септември на бюджетните организации и ведомства всеки месец хазната да превежда не повече от 93% от предвидените за тях средства. Освен това с МВФ ще бъде договорен график, по който държавата ще събира неплатените от фирмите задължения по данъци, социални и здравни осигуровки. Целта е в края на 2004-а общият размер на бюджетния дефицит да не превишава 0.4% от БВП, а ако има възможност, хазната да приключи на нула. Само че именно благодарение на на този минимален дефицит българската икономика може да постигне така желания ръст. Пък и неистовото желание на МВФ бюджетът ни да има нулев дефицит изглежда странно на фона на големите бюджетни дефицити 2-3 и повече процента, които си позволяват държави като Германия и Франция, чиито икономики отбелязват много по-малък ръст от този на България.Втората част от договорените мерки трябва да доведат доограничаване на ръста на кредититеВ разговорите си с представителите на МВФ подуправителят на БНБ и началник на управление Банков надзор Емилия Миланова е отстоявала позицията, че ръстът на кредитите е естествено явление за една икономика, която възстановява и модернизира производствените си мощности. През януари и февруари 2004 г. са отпуснати 480 млн. нови кредита. Но трябва да се подчертае, че въпреки отчетения ръст огромната част от предоставените заеми - 93%, се обслужват редовно, а тези, които са класифицирани като загуба, са едва 2%, заяви Миланова. За в.БАНКЕРЪ тя обясни, че след отчетената през 2003-а експанзия на потребителските кредити очаква през тази година ръстът им да започне да намалява.Няма нищо неестествено в това хората да вземат заеми, за да си купуват печки, хладилници, телевизори и други стоки за бита или пък автомобили. И е логично заради тези заеми да нараства вносът, тъй като в България повечето от тези стоки не се произвеждат. Не мисля че е редно да ограничаваме пазара с административни мерки. Освен това БНБ може административно да ограничи банковото кредитиране, но не е в състояние да влияе върху лизинговите дружества и върху фирмите, които предлагат стоки на разсрочено плащане. Знаете, че на пазара не съществува вакуум и освободеното от банките пространство веднага ще бъде заето от други структури, които обаче не се надзирават. И не смятам, че е правилно активната кредитна дейност да се премества от един регулиран в един нерегулиран сектор, коментира Миланова.На въпроса на в. БАНКЕРЪ как ще се отрази на лизинговите дружества и на фирмите, които продават стоки на разсрочено плащане, ако банките намалят кредитите си за тях, главният директор на управление Банков надзор Петър Андронов заяви, че те могат без никакъв проблем да си осигурят финансиране от чужбинаСпоред статистиката на БНБ в края на 2003-а общият размер на директно представените кредити на български фирми от чужбина надхвърля 3 млрд. евро (около 6 млрд. лв.), докато всички заеми, отпуснати от български банки, са малко повече от 9 млрд. лева.Вземането на заеми от чужбина означава, че и лихвите по тях се плащат навън, а не на български банки. Следователно, ако ограничаването на кредитирането у нас предизвика увеличаване на външното финансиране, това ще доведе до намаляване на приходите, а оттам и на печалбите на българските банки. Вследствие на това и данъците, които те плащат на държавата, ще са по-малко, убеден е Андронов. Той е на мнение, че нови стъпки за ограничаване на свободните средства в банките от чужбина, с които те могат да кредитират (т. нар. ликвидност), трябва да се предприемат едва след като се види какъв ще е ефектът от досега предприетите от БНБ мерки В края на април ще започнат да се прилагат новите изисквания за класифициране на просрочените заеми. Според тях като кредитите, които не се обслужват повече от 90 дни, ще бъдат отчитани като загуба за банката и ще трябва да се покриват със 100% провизии (парите, които банките заделят от положителния си финансов резултат за заемите, които не се обслужват -досега това се правеше за кредити, необслужвани повече от 120 дни). От юни влиза в сила изискването всички кредити да се отчитат в единния кредитен регистър, който се поддържа в БНБ (до момента това важеше само за заемите над 10 хил. лева). Също през юни ще започне да действа условието, че текущите печалби на банките няма да бъдат признавани за част от капиталовата им база, ако не са одитирани. Това пък ще ограничи обема на големите заеми, тъй като според Закона за банките и Наредба №7 кредитите, които една банка отпуска на една фирма, не могат да надхвърлят 25% от капиталовата база на кредитната институция. Ефектите от всички тези предстоящи мерки ще усетят два-три месеца след прилагането им. Според експертите, едва след това трябва да се мисли за нови ограничения върху кредитирането.Напрегнатите преговори между БНБ и мисията на МВФ приключиха на 13 април по обед с взаимни компромиси - двете страни изготвиха съвместно пакет от ограничениякоито да се въвеждат последователно, ако се окаже, че ръстът в кредитирането не намалява. По думите на управителя на БНБ Иван Искров целта е в края на 2004-а увеличението на отпуснатите заеми да не е повече от 30% в сравнение с края на 2003 година.За целта ние няма да увеличаваме размера на задължителните минимални резерви, но ще разширим обхвата им, заяви Искров. Той обясни, че ЗМР-тата ще се заделят не само върху депозитите на фирми банки и граждани със срок до две години, но и върху тези, които са по-дългосрочни.Размерът на задължителните резерви върху привлечените средства със срок на погасяване над две години ще бъде 4 процента. Ако видим, че тази мярка няма да даде нужния ефект,ще увеличим размера на ЗМР-тата върху дългосрочно привлечените средства до 8%, заяви Искров.Това на практика означава, че банките ще трябва да провизират и сумите, които получават от продажбата на своите облигации. На фона на на тези, налагани от БНБ, рестрикции най-важният въпрос е как, според Фонда, ще се стимулира дългосрочното спестяване, след като на банките се налагат ограничения както върху кредитите, така и върху средствата, които привличат (депозити, облигации и т.н.) за срок над две години. Експерти от БНБ обаче твърдят, че предложената от Искров схема за задължителните минимални резерви е била единственият възможен начин да се постигне компромис с МВФПри тази схема общият размер на допълнителните разходи на банките за задължителни минимални резерви е около 40 млн. лева. Докато при исканите от МВФ условия разходите щяха да бъдат по 150 млн. лв. на всеки процент повишение на ЗМР-тата. Ако МВФ не се бе съгласил и на този вариант, трябваше да скъсаме споразумението, каза съветник на Искров, който пожела да остане неназован. Засега спорът между БНБ и МВФ се смята за приключен, а договорената система от мерки за ограничаване на кредитирането ще стане част от програмата, която правителството ще трябва да изпълнява, ако през юни бордът на директорите на МВФ реши, че България се нуждае от предпазно споразумение. Според Ханс Фликеншилд, част от мерките, които засягат бюджета, трябва да започнат да се прилагат незабавно, тъй като ако се изчаква средата на годината, те няма да донесат очаквания ефект. Общото впечатление от тази мисия е, че в желанието си да намерят изход за намаляване на дефицита по фискалния резерв експертите на Фонда се престараха. Защото въпросният дефицит е по-добре да бъде преборен с нарастване на производството и износа, а не с намаляване на потреблението и вноса. Производство от своя страна пък се увеличава с подобряване на условията за привличане на инвестиции и създаване на среда, в която кредиторите се чувстват по-добре защитени от нелоялните длъжници. В този смисъл опитите на МВФ да администрира банковия пазар у нас едва ли ще доведат до някакъв положителен резултат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във