Банкеръ Weekly

Финансов дневник

В БАНКИРАНЕТО АЗ СЪМ БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛИСТ

Франк Бауер, председател на директорските съвети на БАИФ и на БАКБ, пред в. БАНКЕРЪБЪДЕЩЕТО НА СТРАНАТА ЗАВИСИ ОТ УСПЕХА НА МЕСТНИТЕ ИНВЕСТИТОРИ Председателят на директорските съвети на Българо-американски инвестиционен фонд и на Българо-американската кредитна банка (БАКБ) бе удостоен с приза Банкер на годината за приноса си в развитието на българските фирми и на финансовите ни пазари. Франк Бауер не успя да присъства на връчването на наградите на в. БАНКЕРЪ, поради участието му в среща на борда на директорите в Ню Йорк. След завръщането си в България обаче той не скри, че е останал смаян от новината и е много развълнуван. За личния живот на американския финансист не се знае много. Налага му се да пътува често между България и Америка, поради което признава, че повечето време прекарва по самолетите. Семейството му живее в покрайнините на Чикаго и когато не е в България, той е с него. С усмивка на уста обобщава, че е женен от милион години, има две деца, три коли и едно куче. Но подробностите са достояние само на приближените му. Франк Бауер предпочита да говори главно за работата си.Г-н Бауер, какво е нужно на един чужденец, за да оцелее в България цели десет години?- Късметът помага.Излиза, че вие сте късметлия?- Е, не мисля, че ми липсва късмет. Условията в България особено през последните пет години предоставиха възможност за развиване на успешна дейност и доста хора се възползваха от това.Кои бяха най-трудните моменти по време на работата ви у нас?- Най-трудно за мен бе през първите пет години - преди да основем банката. БАКБ отбеляза значителен успех през 2001 година. Кои бяха най-важните постижения за вас?- Това че продължи еволюцията и идентификацията на БАКБ като независима банка, а не като някакъв придатък към БАИФ. В този смисъл оценявам наградата Банкер на годината като признание, че БАКБ вече се възприема като банка, а не просто като част от този странен американски фонд.Емисията от ипотечни облигации на БАКБ беше първата по рода си на българския пазар. Тя получи своето признание. - Тази емисия донесе успех както на нас, така и на други членове на банковата общност. Фактът, че след нас и други банки побързаха да издадат ипотечни облигации, потвърди верността на поетия от нас път. Вярвам, че емисиите от ипотечни облигации не само на нашата банка, но и на останалите след време ще бъдат признати за началото на българския частен капиталов пазар на дългови инструменти. Какви ще бъдат следващите ви стъпки в това отношение?- Заинтересовани сме да издадем още облигации, както и други финансови инструменти, които да ни помогнат да концентрираме капитал, който впоследствие да инвестираме в недвижима собственост, в активи и в други фондове.Повечето българи например се гордеят, че притежават собствени жилища, но всъщност от търговска гледна точка вие сте нация от наематели. Перлите в короната на българските имоти като ЦУМ, хотелите Шератон, Радисон, Хилтън са притежание на чужденци. Една от причините за това е, че нямате юридически субекти, които да привличат капитал от много лица - например няколко силни пенсионни фонда, които да управляват парите на хиляди граждани. Целта е тези български юридически лица да могат да закупят търговски недвижими имоти. Мисля, че това е следваща важна стъпка за пазара, която ни интересува, и ние ще съдействаме за реализацията й.Приемате ли идеята да се намалят задължителните минимални резерви за дългосрочните средства, които банките привличат от граждани и фирми?- Да, това е в унисон с добрата банкова практика, която се прилага в страните от Европейския съюз и в САЩ. Надявам се, че БНБ ще обърне внимание на тази идея. Осъществяването й ще допринесе за стабилността на банковата система, тъй като стимулира по-дългосрочни депозити. Ще допринесе също и за развитието на икономиката, тъй като ще направи по-достъпно дългосрочното кредитиране, възможно е дори да доведе до повишаване на лихвите по депозитите.Какво е мнението ви за българската банкова система и българските банкери?- Банковата система е един от големите успехи на българския преход през последните пет години. Качеството на българските банкери се повиши на всички нива - от върха до последния служител. Преди седем-осем години може би нямаше и дузина сериозни кредитни инспектори в страната, докато сега те са поне толкова във всяка банка. Страната може да се гордее с това. Според мен, с течение на годините банковата система ще стане водеща сила, а не последващ фактор в икономиката.А каква е оценката ви за работата на Асоциацията на търговските банки, на която БАКБ е член?- Надявам се, че асоциацията ще стане по-активна и прогресивна сила. Тя има потенциал с времето не само да подпомага банковия бизнес, но чрез него и цялата страна.Преди седмица управителят на БНБ Светослав Гаврийски изтъкна факта, че разликата между лихвените равнища по депозитите и кредитите е изключително голям. Смятате ли, че тя скоро ще намалее?- Мисля, че разликата ще остане голяма, защото към банките ще се обръщат нови кредитоискатели, които ще трябва да плащат по-висока цена. Но освен това ще има и заеми, отпуснати при по-ниски лихви. Ще има и първокласни кредити с много ниски лихви, дори близки до тези в САЩ. Например най-добрите наши кредитополучатели, които преди четири-пет години са плащали 17% годишна лихва, сега получават заеми на 8-10 процента. Те просто са постигнали добра кредитна репутация в работата си с банката. Тенденцията е новопоявилите се фирми, които не знаят как да се представят по най-подходящия начин и имат кратка бизнесистория, да плащат високи лихви. В тази каварма от клиенти има хора, които се справят много добре дори по западни стандарти, но има и други, които трябва да плащат висока цена.Как оценявате участието на чуждестранните банки в развитието на българската икономика?- От гледна точка на банкирането аз съм български националист. Мисля, че трябва да помогнем в страната да има достатъчно български банки. Дори БАКБ да е американска собственост, ние сме българска банка - нямаме клон в Лондон, в Ню Йорк. Гледал съм на глобализацията и от центъра, и от периферията - изглежда различно. За бъдещето на България е важно страната да има силна финансова основа, която да е българска. Надявам се с развитието на системата условията да позволят на българските финансови институции да съществуват паралелно с чуждите банки. Въпросът не опира толкова до размерите им, колкото до уменията. Успехът на страната зависи повече от успеха на местните инвеститори, отколкото на чуждестранните. Политиката на правителството и на регулативните органи трябва да подкрепя националния капитал. По какъв начин може да се осъществи това?- То е свързано с много различни законодателни решения. Например ние ще отправим към властите някои препоръки, които подпомагат развитието на българския капиталов пазар. Има предложения да се разреши на пенсионните фондове да инвестират повече средства зад граница, но се надявам те да бъдат обмислени много внимателно. Ако парите на фондовете бъдат вложени в страната, те ще допринесат за създаването на успешен български бизнес. Но това няма да се случи, ако средствата се влагат в ценни книжа на фондовите борси в Лондон и Ню Йорк - тогава те ще подпомагат чуждия бизнес. Това е цяла религия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във