Банкеръ Weekly

Финансов дневник

УПРАВЛЯВАЩИТЕ НЯМАТ ИНТЕРЕС ДА БЪРКАТ В БЛАТОТО С МИЛИАРДИТЕ

Николай Бучков, народен представител от НДСВ, пред в. БАНКЕРЪМинистерският съвет трябва да излъчи до края на следващата седмица междуведомствена комисия, която да проучи в шестмесечен срок състоянието и съдбата на задграничните дружества с българско участие, регистрирани до 1990 г., както и инвестираните държавни средства в чужбина. В началото на ноември Националната разузнавателна служба пък ще представи в Народното събрание цялата информация за тези фирми, които, според различни данни, са били близо четиристотин. В същото време депутатите задължиха Министерството на икономиката да извади от списъка с декласифицирана информация задграничните дружества с над 50% държавно участие, за които беше създаден специален регистър, съгласно Постановление № 295 на Министерския съвет от 16 декември 1994 г., и да я представи в парламента. Според икономическото ведомство към 1994 г. България е имала 311 задгранични дружества, чийто общ оборот е бил около 573 млн. валутни лева (1 валутен лев бе равен на 1.2 щ. долара). БНБ, от своя страна, трябва да внесе в Народното събрание копие от ревизионния акт на Българската външнотърговска банка (сегашната БУЛБАНК) и приложенията към него под № 440-00204 от 4 май 1993 година.Това предложение беше внесено в началото на септември от 52-ма депутати, сред които и Николай Бучков от СДС.Подобно разследване на задграничните дружества не се прави за първи път. Непосредствено след свалянето на Тодор Живков от власт беше образувано дело № 4 за икономическата катастрофа, което не стигна доникъде. Подобна участ имаше и опитът на правителството на Филип Димитров да ревизира 55 задгранични дружества. Тяхната дейност донякъде беше изкарана на светло от бившите народни представители Асен Мичковски - тогава председател на парламентарната икономическа комисия, а по-късно свързал икономическите си интереси с БАЛКАНБАНК; Румен Биков - шеф на подкомисията по разследване на причините за икономическата криза, и депутатът Маргарит Мицев, станал известен около несъстоялата се скандална приватизация на банка БИОХИМ. През януари 1992 г. тримата внасят доклад за персоналната вина и отговорност на Андрей Луканов при вземането и изпълнението на решения, които са допринесли за настъпването на икономическата криза в България.Два месеца по-късно - на 26 март 1992 г., на заседание на Министерския съвет, Димитър Луджев, министър на отбраната в правителството на Филип Димитров, представя докладна записка за възстановяване на дейността на правителствената комисия, сред задачите на която е и проверка на извършените задгранични инвестиции най-вече под формата на задгранични дружества с българско участие. Тази комисия е създадена със заповед № Р-56 от 21 март 1991 г. на бившия министър-председател Димитър Попов.Г-н Бучков, какъв е смисълът пак да се връщаме назад, в миналото? Наистина ли смятате, че този път многократно поставяните въпроси за ограбването на държавата могат да получат конкретен отговор? - Досега три правителства бяха натоварени да разберат къде и как са изнесени капиталите, но отговори така и не бяха получени. Нито една от държавните институции след 10 ноември 1989 г., които се занимаваха с тези въпроси, не откликна адекватно на исканията на парламента. Според мен националното ни богатство беше разпиляно по три направления. Първото са т. нар. задгранични дружества, чрез които е източена сравнително малка част от парите. Огромни средства изчезнаха по линия на приватизацията в двете й форми - масовата и касовата. По мое лично мнение раздържавяването е най-престъпното деяние на всичките власти след 1989 година. Да не би да искате да кажете, че вместо с разследване на външнотърговските дружества комисията трябва да се заеме с приватизацията на държавните предприятия?- Аз не смятам, че темата е поставена некоректно. Но вместо да свършат някаква полезна работа за държавата, комисиите, които са работили досега по този въпрос, винаги са търсели политическия дивидент. Мисля, че в чисто политически план, ако бъдат изкарани на светло хората, институциите и структурите, които изнесоха парите на България, това неминуемо ще доведе до тотална промяна на политическата система, просто защото ще бъде сменен елитът, който управлява до ден днешен.Искам да добавя, че третата посока на изтичането на капитали от страната (абсолютно съм сигурен, че Главна прокуратура притежава всички документи) е банковата система. Парите бяха превъртени през онези банки, които се отваряха, затваряха, сливаха и изчезваха през годините на прехода. Става въпрос за колосален ресурс, който по различни оценки е от порядъка на 30-50 млрд. стари лева. Не е ли малко позакъсняло сегашното разследване? Много от основните виновници за националната катастрофа на икономиката като че ли вече са покойници?- Това изобщо не е вярно. Като човек, пътувал и живял в чужбина, знам, че в много западноевропейски и задокеански държави живеят българи, които у нас са имали чинове. Питам се защо са там, а не в България, за да изстрадат промяната?И смятате, че точно сега ще има политическа воля, за да излезе истината наяве?- Управлението на сегашния министър-председател създава една несигурност във всички институции. Затова моментът за създаването на тази комисия е много благоприятен. Налице са слаби партии и много силен политически антагонизъм, предстоят парламентарни избори, чиито резултати са трудни за прогнозиране, слаба прокуратура и специални служби, които очевидно не желаят да се занимават с тези проблеми. Депутатите около Лъчезар Тошев от СДС, които поискаха разследването, ще получат някакъв политически дивидент. Друг е въпросът дали то ще даде реални резултати. Моето мнение е, че те ще са по-скоро индиректни и свързани с изчистването на негативите от миналото предвид предстоящото ни присъединяване към Европейския съюз и статута ни на коректен член на НАТО. Във всеки случай парите отново се връщат в България. Ако ви прави впечатление, натискът, който се упражнява отвън, е да ограничим сивата икономика, а тя се управлява не със средства от БНБ, а с пари отнякъде. В същото време у нас продължават да вегетират сериозни проблеми, свързани с организираната, недоказаната и неназованата престъпност. Смятам, че сегашното управление ще успее да разтвори плътно спуснатата завеса, тъй като за пръв път след 10 ноември 1989 г. има толкова разнопосочни интереси. Помислете само - всяка политическа сила, която досега е била на власт, е била монолитна в интересите си. В сегашното управление има всякакви интереси - както на НДСВ, така и на ДПС, БСП и СДС. А когато има много желаещи да научат една истина, тя рано или късно излиза наяве. Отделна тема е каква част от тези пари въобще могат да се върнат в страната и дали трансформираната многократно собственост на държавата в задграничните дружества, както и ликвидацията на повечето от тях, ще може да даде полезна информация за България. Не бива да се забравя, че навремето тези дружества (б. ред. - преди 10 ноември 1989 г.) се контролираха и по линия на научно-техническото разузнаване. Затова мисля, че по-важното днес е да излязат наяве хората, дърпали конците, а не парите от онова време, които след деноминацията съвсем се обезцениха. В случая те не са толкова много, колкото изчезналите при приватизацията и от банковите обири, извършени без маски и оръжие. Но послужиха за създаването на не една или две икономически империи у нас.Досега нито един кабинет не посочи някакви сериозно уличаващи факти, камо ли да потърси персонална отговорност. Оптимист ли сте, че това ще се случи?- Разбира се, рано или късно в България ще се търси персонална отговорност от виновните за изтичането на капитали. Нещо повече - аз лично очаквам, че ще се потърси отговорност и на отделни партии, които не се оказаха на необходимото управленско равнище и не защитиха държавните интереси. Визирам онези партийни ръководства, които с бездействието си са легитимирали грабежа.Всички операции, свързани с поверителните правителствени и партийни решения и със съмнителни фирми, са били извършвани през бившата Българска външнотърговска банка (сега БУЛБАНК), която обаче беше приватизирана в края на 2000 година. Това няма ли да затрудни разследването?- Има достатъчно документи. Интересното е, че до ден днешен никой не може да каже какво е имало по този въпрос в архива на Българска външнотърговска банка, тъй като е засекретен. Със сигурност обаче мога да кажа, че в Главна прокуратура имат ревизионния акт и знаят за парите, превъртени през банката. Но никой нищо не е предприел.Откога тези документи са в прокуратурата?- Винаги са били там, само че за тях се сетиха малко преди БУЛБАНК да бъде продадена на УниКредито, когато беше направена една голяма ревизия. Но това далеч не са единствените документи. Има няколко бели книги, има публикации и документи в Държавния архив, има и много хора, които знаят какво се е случвало. За нещо конкретно обаче ще можем да говорим едва когато официалните власти се произнесат по въпроса. Как нито един прокурор досега не е намерил основание да образува предварителна проверка въз основа на всичките тези документи и данни? - Работата на прокуратурата през тези години... търпи критика. Аз съм запознат с поредица от ревизионни актове на външнотърговски дружества и със сигурност мога да кажа, че поведението на прокурорите е било странно. Тогавашният Държавен финансов контрол очевидно си е свършил работата, но прокуратурата, по една или друга причина, не е намерила сили да повдигне обвинение. Убеден съм, че е невъзможно тя и бившето Главно следствено управление да нямат данни. Друг е въпросът кой би ги накарал да си свършат работата?Преди известно време внесох предложение за промяна на някои членове от Гражданскопроцесуалния кодекс, които упълномощават прокуратурата да повдига обвинения по сделки, които очевидно ощетяват държавата. Идеята ми беше не само да й се дадат правомощия, но и да се знае, че тя е задължена да предяви обвинения, ако има доказателства. Бихте ли изброили някои външнотърговски и задгранични дружества, за които има ревизионни актове?- Ще си позволя да изброя някои външнотърговски фирми, за които знам, че бившият Държавен финансов контрол е издал ревизионни актове. Те недвусмислено показват как държавният капитал е трансформиран в частен, но до ден днешен няма никаква реакция от правозащитните органи. Това са Булгарплодекспорт ЕАД, Минералимпекс ЕАД, Интеркомерс ЕАД, Хемус ЕАД, Техника ЕООД, Машиноекспорт АД, Булгарлизинг АД, Техноимпортекспорт АД, Инко ЕООД, Винимпекс ЕАД, Нова Деница АД, Балканкар АД, Булгаргеомин АД, Булсинг ЕЛД и много други стари и нови случаи на източване на външнотърговските дружества.Преди две години президентът Георги Първанов направи много интелигентно предложение - да се създаде една независима институция, която да се занимава с корупцията в държавата. Корупцията не означава само да вземаш пари на ръка от някого. Тя има много проявления. Така че, ако управляващите имаха интерес от създаването на такава независима институция, само за една нощ мутрите в България можеха да изчезнат.Кой желае сега да се узнае истината?- Дълбоко се съмнявам, че бившият и сегашният елит искат истината да излезе някога наяве. Никой от управляващите няма интерес да бърка в това блато, в което са скрити милиарди. А има ли пари, има и престъпление. Има ли престъпление, трябва да има и затвор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във