Банкеръ Weekly

Финансов дневник

УОЛСТРИЙТ СЕ БОРИ ЗА ЧИСТО НАСТОЯЩЕ

Миналия месец двама старши инвестиционни банкери от Бенк ъф Америка (Bank of America) - Ерик Коригън и Томас Чен, били привикани на среща с шефовете си. Ръководителите, обкръжени от банковите адвокати и видимо в затруднено положение, им прочели решение, с което и двамата били уволнени и помолени да напуснат веднага сградата на банката. Присъдата била окончателна. Смаяните банкери запитали дали не са нарушили някакви наредби, но получили отрицателен отговор. След час Коригън и Чен, с лаптопи под мишница, потеглили към домовете си. Тяхното прегрешение се оказало... че са прекалено усърдни. Двамата получили по частен път сведения от техен колега от конкурентна банка за предстоящо фирмено обединение. Те помолили една от страните да бъдат включени в сделката. При по-други обстоятелства подобна инициатива би служила за пример как банкерите се борят да привлекат клиенти и дори щеше да бъде възнаградена подобаващо. Днес обаче, когато главният прокурор на щата Ню Йорк Елиът Шпитцер е предприел лов на вещици и във всяка инвестиционна банкова сделка вижда измама, подобно поведение се смята за неправилно използване на поверителна информация и повод за уволнение. Тежките времена на Уолстрийт започнаха след фалитите на плеядата елитни щатски компании от рода на Енрон заради участието си в които най-мощните щатски банки платиха многомилионни суми, за да потушат извън съда прегрешенията си. Бенк ъф Америка в частност внесе почти 1 млрд. щ. долара глоби през 2004 г. и вече следи под лупа всеки пропуск. В началото на годината ръководството й постъпи точно толкова безкомпромисно и с елитния си анализатор на облигации Андрю Съсър - заради един колаж върху корицата на проучване за сектора на хотелския и развлекателен бранш и казината, озаглавен Регистрация. На него е изобразено лицето на Съсър, монтирано върху тяло на облечена за коктейл жена с високи токчета, която друг мъж носи през прага на хотел. Тъй като не е имало оплакване от банкови клиенти, очевидно в този случай единствено Бенк ъф Америка го е намерила за неподходящ и обиден и достоен за уволнение. Подобен, макар и не чак толкова невинен, е и случаят и с Коригън и Чен. Но те се смятат за изкупителни жертви и за несправедливо отстранени и определят решението на шефовете си като масова екзекуция. Още повече, те са били уважавани банкери, получавали щедри премии за работата си през 2004 година. Третият участник в трагедията е Томас Хийт от банка Джей Пи Моргън (J. P. Morgan), който подал информацията на колегите си. Той тъкмо бил приключил работа по една от най-големите сделки в банковата си кариера и бил приел предложението на Бенк ъф Америка да се премести на работа в нея. В резултат на инцидента обаче бившият му работодател го уволнил, а бъдещият анулирал договора му за назначение. Драмата е започнала невинно - в края на февруари Коригън и Хийт се видели за първи път, за да обсъдят бъдещата си съвместна работа след прехвърлянето на Хийт в Бенк ъф Америка, вероятно като шеф на Коригън. Тогава не били обсъждани конкретни сделки. Това станало няколко дни по-късно, след като Хийт повикал Коригън по нареждане на изпълнителни директори на Бенк ъф Америка. По онова време Хийт и Джей Пи Моргън консултирали банка Хиберниа (Hibernia) в преговорите й за сливане с емитента на кредитни карти Кепитъл уан (Capital One). Според Коригън, по време на разговора Хийт доброволно разкрил ролята на Джей Пи Моргън в сделката. Коригън дори се учудил как колегата му може да е толкова прям, макар че и двамата с Чен вече били чули слухове за операцията, официално обявена на 7 март. Затова той помолил Чен да се обади на един от директорите в Кепитъл уан и уведомил и шефа си за това. Подобен подход е стандартен в поведението на инвестиционните банкери, твърдят Коригън и Чен и не смятат, че са преминали границата. Версията на Хийт е малко по-различна - той признава, че не е трябвало да издава информацията и го направил, при условие че Коригън няма да я използва. Оттук нататък всичко е в ръцете на адвокатите на уволнените. Чен и Коригън осъзнават, че вероятно никога повече няма да работят на Уолстрийт, но поне искат да очистят имената си като хора, на които може да се има доверие. Изобщо целите и на Бенк ъф Америка и на изгонените служители съвпадат, макар и от различни страни на бариерата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във