Банкеръ Weekly

Финансов дневник

УНГАРСКИЯТ НАДЗОР ЗАПОДОЗРЯ O Tи Пи В ПРАНЕ НА ПАРИ

Едва ли може да има по-неприятен сюрприз за една банка от съобщението, че я подозират в пране на пари, и то в момент, когато е завоювала огромни позиции в чужбина. Точно това обаче се случи на най-голямата банка в Унгария OTP (О Ти Пи). Тя бе предпочетена за купувач на 100% от акциите на Банка ДСК на 20 май 2003-а и предстои да плати за нея 311 млн. евро на Банковата консолидационна компания (БКК). В момента ОТП кандидатства и за покупката на унгарската Пощенска банка (Posta Bank). На 25 август 2003-а унгарската информационна агенция МТИ - Еконюз (MTI - Econews) разпространи новината, че органите на финансовия надзор - PszaF, са предали на полицията в Будапеща доклад, свързан със скандала за злоупотреба в най-голямата брокерска компания в страната Керешкеделми ес Хител Екуитис (K+H Equities). В него ставало дума за пране на пари, извършено чрез няколко унгарски банки. В съобщението си информационната агенция се позовава на интервю, дадено (в четвъртък - 21 август) от президента на унгарския финансов надзор Карой Сас пред радиостанцията Инфо Радио. В него Сас е назовал имената на три банки, за които има съмнение, че са замесени в сделки, свързани с изпиране на пари. По думите му това били Интер-Еуропа Банк (Inter-Europa Bank), собственост на италианската банка Сан Паоло ИМИ (San Рaolo IMI), унгарската OTР (О Ти Пи) и Фолксбанк (Volksbank) - дъщерно дружество на германската Фолксбанкен.През миналия уикенд началникът на пресслужбата на унгарската национална полиция Ласло Гарамволди е потвърдил за МТИ - Еконюз, че докладът на финансовия надзор е пристигнал в щаба на полицията и е бил приложен към полицейското разследване по случая Керешкеделми ес Хител Екуитис. То е започнало още на 7 юли по искане на Керешкеделми ес Хител Банк, която е учредител на едноименната брокерска компания. Информацията за нередности в нея е получена от клиенти на компанията и от унгарската Национална служба за сигурност.Разследването срещу Керешкеделми ес Хител Екуитис е започнало, след като е била разкрита измама в дилърския отдел на Керешкеделми ес Хител Банк. Тя е втората по големина кредитна институция в Унгария (нейни основни акционери са белгийската банка Кей Би Си и холандската Ей Би Ем АМРО). Служители на унгарската Керешкеделми ес Хител Банк са изтеглили неправомерно от сметките на 60-70 клиенти 13 млрд. форинта (56 млн. долара), които са били управлявани от Атила Кулчар. Парите са били прехвърлени в други банки, от които след това са изтеглени в брой. Малко преди липсите да бъдат разкрити, Кулчар напуснал Унгария, но не след дълго бил арестуван във Виена.Според МТИ - Еконюз унгарските медии са съобщили, че Интер-Еуропа Банк е свързана с Керешкеделми ес Хител Екуитис чрез няколко клиенти с арабски произход, които са изтеглили 6.2 млрд. форинта (26.7 млн. долара) от свои сметки в Интер-Еуропа Банк. Твърди се, че парите в тези сметки били прехвърлени от компании, свързани със скандала в брокерската компания и в банката, която го е учредила.Твърди се още, че Фолксбанк също е замесена в историята с изпирането на пари, тъй като неин служител е обменял валута за арабски граждани, които преди това са изтеглили парите от Интер-Еуропа Банк.Представители на посочените в доклада на унгарския финансов надзор три банки - Интер-Еуропа Банк, ОТП и Фолксбанк, са отрекли, че са замесени в пране на пари. Представители на Фолксбанкен пък са направили изявление в пресата, че информацията, свързваща я с изпиране на пари, е непотвърдена и фактите по случая са изопачени. Междувременно всекидневникът Непсабадшаг съобщава, че двамата арабски граждани не са ползвали въпросния служител на Фолксбанк за незаконни операции в нея.На 25 август Интер-Еуропа Банк и ОТП са заявили пред световната информационна финансова агенция Дау Джонс, че нито те като институции, нито техни служители са обект на полицейско разследване. Двете банки са подчертали, че са уведомили полицията за всички сделки, за които, според законите срещу изпиране на пари, са длъжни да сигнализират компетентните органи.Информацията за скандала с изпирането на пари, в който е замесено името на ОТП, се появи точно когато българският банков надзор трябва да разгледа документите на унгарската банка, за да вземе решение дали да й позволи да закупи 100% от Банка ДСК. А в чл. 23, ал.5, т.3 от Наредба N2 на БНБ императивно е казано, че Централната банка има право да откаже закупуването на десет и повече процента от акциите на една българска кредитна институция при съмнение за пране на пари. С други думи, унгарците могат да имат много сериозен проблем с получаване на разрешението да придобият 100% от Банка ДСК

Facebook logo
Бъдете с нас и във