Банкеръ Daily

Финансов дневник

Укриваме по 200 лв. от заплатата – губим над 23 хил. лв. от пенсията

При укриване на 200 лв. от заплата за 22 години например българският  работник  губи 23 233 лв. от пенсията си, показват изчисленията на софтуера на Националната агенция по приходите на сайта zaplatavplik.bg. Работодателите често прибягват до тази практика, твърдейки, че осигуряването е право, а не задължение. По този начин те спестяват някой лев на фирмата, но докарват проблеми на служителите си.

Така например работниците, които всеки месец прибират в джоба си по 1000 лв., но декларират пред НОИ заплата от 800 лв., а остатъка получават на ръка, имат загуби и при обезщетение за безработица и майчинство. Парите за безработица падат с 1080 лв. при 10-годишен стаж и с 540 при 5 години стаж, а за майчинство - с 2172.80 лв. Освен това при пускане на болнични 3 пъти в годината за по 5 работни дни служителите губят по 1095.60 лв. за период от 10 години. Това е по 109,56 лв. на година. Общите загуби на работниците за 30 години при укриване на 200 лв. от възнаграждението възлизат на 27 580.40 лв. Усреднените загуби на човек за година са 919,34 лв. Крайният резултат от укриването на възнаграждението е липса на доверие в осигурителната система.

Освен чисто социални проблеми в средносрочен и дългосрочен план осигуряването на сума, по-малка от реалния доход, носи и рискове в настоящето. Такъв би бил случат с млада двойка, която работи в голяма компания със седалище в Пловдив и София и решава да се премести в столицата. Ако младите пресметнат, че ще им бъде по-изгодно да изтеглят заем от банка, вместо да плащат наем, ще срещнат трудности в отпускането му. Причината е, че ако се осигуряваме на 800 лв., дори и реалната ни заплата да е 2000 лв., няма как да докажем доход.

Около 6 млрд. лева годишно губи като цяло държавната хазна от недекларирани възнаграждения. Сметките показват, че при тази разлика месечно хазната губи по 530 млн. лв. от невнесени осигуровки за всички работещи над 2,2 млн. души, а годишно цифрата набъбва до малко над 6 млрд. лв. Липсата на пари в осигурителните фондове означава невъзможност държавата да изпълнява основните си функции. Тези вноски днес са необходими на правителството, за да изплащат пенсиите на родителите ни утре. Освен това бюджетът е източник и на ред други блага като здравеопазване и инфраструктура. Щетите за служителите също не са малко, годишно те губят над 2 млрд. лева.

Усреднените загуби на човек пък възлизат на малко над 1000 лева за година, а за период от 30 години набъбват до 32 хил. лв., показват изчисленията на новия софтуер на Националната агенция по приходите на сайта zaplatavplik.bg. За същия период пък всички работещи ще бъдат oщетени с почти 73,5 млрд. лв. от болничните, ползването на обезщетение за безработица или при майчинство, както и при пенсиите, където е най-голямата загуба. Дори и да се осигуряваме на реалната си заплата пак има риск да имаме проблем при достигане на пределна възраст. „Честа практика е работодателите да осигуряват служителите си на 4-часов работен ден, а действително те да прекарват над 8 или 12 часа в службата. Ако този феномен продължава през целия трудов път на човека, той никога няма да може да се пенсионира. Перспективата е доста плашеща, защото това означава, че близките му ще трябва да поемат грижата за него“, обяснява Росен Бъчваров, говорител на НАП. В този случай, тъй като няма да му стига стаж, работникът ще трябва да изчака достигането на 70-годишна възраст, за да получи социална пенсия за старост, която е в размер на 125,58 лв. Друг проблем се оказвала работата на трудов и граждански договор едновременно. Макар законът да го допуска, според служителите на НАП, ако системно човек извършва една и съща повтаряща се дейност, това било белег на трудов договор и те можели да задължат работодателя да трансформира гражданския в трудов.

„Мит е, че работодател и работник са равнопоставени в трудовите правоотношения. Истината е, че работодателите имат доминираща роля“, коментира Бъчваров. Освен чисто социални проблеми в средносрочен и дългосрочен план осигуряването на сума, по-малка от реалния доход, носи и рискове в настоящето. Например ако млада двойка, която се е преместила скоро в столицата и няма собствено жилище, е пресметнала, че ще й бъде по-изгодно да изтегли заем от банка, вместо да плаща наем, ще срещне трудности в отпускането му. Причината е, че ако се осигуряваме на 520 лв., дори и реалната ни заплата да е 2000 лв., няма как да докажем доход.

Получаването на заплата в плик води и до данъчни рискове, обяснява Росен Бъчваров. „Ако декларираната ни заплата е минималната, а разполагаме с имоти и коли, които не отговарят на реалните ни възможности, тогава приходната институция се намесва“, допълни Бъчваров. Проблемът със заплатите в плик се оказва не само български, но и общоевропейски. В някои от държавите ако средните възнаграждения са под определения праг за бранша, то съгласно законодателството те автоматично биват декласирани от обществени поръчки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във