Банкеръ Weekly

тесла

"Уеб данък" за Google и Facebook

Застъпниците за "уеб данъка" евродепутатите Паул Танг и Ален Ламасур много бързо убедиха българските власти да застанат зад идеята им.
S 250 bb31af23 7150 4ca6 b6d3 254720f978e7

Животът на глобалните технологични компании в Европа може да стане още по-сложен, ако се  реализира идеята за налагане на "уеб данък" върху тях.  Досега те плащаха данък върху печалбата си в държавата, в която са регистрирани. Но предстои да започнат да плащат данък върху приходите си  - без значение в коя държава са работили и са печелили  от реклами.

Европейската комисия определи проектоставките на данък върху оборота за технологични гиганти като Google, Facebook  и Amazon, които сега пренасочват печалбите си към страни като Люксембург и Ирландия, където са регистрирани, защото данъците там  са по-ниски. Брюксел предлага данъкът да бъде от 2 до 6% от приходите на тези компании.

Според изявление на министъра на финансите на Франция Бруно льо Мер

ставката ще е по-близо до 2, отколкото до 6%


Европейската директива ще бъде публикувана до дни.

Ще се смята, че една цифрова платформа разполага с облагаемо "цифрово присъствие" или виртуално място на стопанска дейност в дадена държава членка, ако изпълнява един от следните критерии:

- годишните ѝ приходи в дадената държава членка надвишават праг от 7 млн. евро;

- има повече от 100 000 потребители в дадената държава членка през определената  данъчна година;

- през дадена данъчна година между дружеството и бизнес потребителите са сключени повече от 3000 делови договора за цифрови услуги.

В проектодирективата се предлага данъкът

да зависи от това къде е базиран клиентът, а не компанията

Франция заедно с Италия, Германия и Испания е в основата на усилията за данъчна реформа в ЕС. Те са изправени пред съпротивата на по-малки държави като Ирландия, които са център на инвестициите на големите ИТ фирми, и се опасяват, че промените могат да навредят на икономиките им.

България също подкрепя идеята IT гигантите да бъдат облагани върху оборота им  вместо върху печалбата, за да не могат да избягват данъците. Ето го и обяснението на финансовото министерство: "Считаме, че предложеният режим за данъчно облагане на цифровата икономика, от една страна, е практически лесно приложим, а, от друга, трудно може да бъде избегнат, тъй като се предвижда облагане на приходите (оборота), което създава правна сигурност както за бизнеса, така и за данъчните администрации на държавите членки. Едновременно с това механизмът е достатъчно всеобхватен и може да бъде ефективно приложен по отношение на всички бизнес модели и практики."

Всичко започна в началото на септември миналата година, когато  с "пропагандна" мисия у нас бяха Паул Танг - евродепутат, социалдемократ от Холандия, и Ален Ламасур - евродепутат от Франция - главните двигатели на коментираните промени.

Въпросът за справедливото данъчно облагане излезе на  челна позиция в международния дневен ред под въздействието  на световната финансова криза и на редица финансови скандали като разкритията на "Люкслийкс" и "Досиетата от Панама". Борбата с избягването на данъчното облагане  доведе до приемане на инициативата на ОИСР за  свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби.

В сегашната  международна икономическа среда гарантирането на облагането с данък върху приходите на дружествата там, където се създава стойността, представлява предизвикателство за държавите членки - това пише в специален европейски доклад. Визира се това, че големите многонационални компании са в състояние лесно да прехвърлят печалбите си към държави членки с по-ниски данъчни ставки. Бяха дадени примери със световните софтуерни и комуникационни гиганти. Аpple например плаща данъци в САЩ, а в Европа се е скрила в данъчния рай Ирландия, където за останалия бизнес ставката е 12.5%, а за софтуерния гигант е нула. Google и Facebook, които по наблюдение на евродепутатите, имат към 2 млн. клиенти в България, не са платили на нейна територия  и 1 евро данък.

"БАНКЕРЪ" провери тази информация чрез българските данъчни власти. Те  потвърдиха, че всички тези огромни компании са регистрирани в Люксембург и не плащат нищо на фиска  у нас. Само Google бил представен у нас с малка фирма, която се издължавала символично на българската хазна.

Πpoмянaтa трябваше да стане факт пo вpeмe нa бългapcĸoтo пpeдceдaтeлcтвo на ЕС, но това не се случи.

Малко история

Инициативата беше лансирана преди година от френския финансов министър Бруно льо Мер и подкрепена първоначално от Берлин, Рим и Мадрид. "Интернет гигантите са добре дошли в Европа, но не е правилно да плащат толкова малко данъци", обясни той.
Замисълът на т. нар. изравняващ данък е да не позволява на мултинационалните гиганти да прехвърлят печалбите си в страни с ниски данъци, а да плащат навсякъде, където имат дейност. На теория това би поставило големите IT компании при по-равностойни условия с по-малките местни фирми и би засилило конкуренцията.
Франция отдавна е гласовит застъпник в ЕС за по-агресивно облагане на интернет компаниите. Неотдавна в Париж се надигна вълна от възмущение, когато стана ясно, че платформата за отдаване на жилища Airbnb е платила по-малко от 100 000 евро данъци във Франция за година. Властите в Париж обаче претърпяха поражение, когато френски съд отхвърли иска им Google да плати 1.1 млрд. евро данъци със задна дата с аргумента, че дейността на компанията в страната не може да бъде приета за "постоянно пребиваване".

Amazon   също e разследвана от ЕК за получаване на специални данъчни облекчения в Люксембург (и то по времето, когато премиер на Великото херцогство е бе сегашният  председател на ЕК Жан-Клод Юнкер). Най-големият онлайн търговец вече се съгласи да промени някои от практиките си в Европа и да плаща данъци в няколко държави, където има голяма дейност, вместо да прехвърля всичките си приходи в минаващия за  данъчен рай Люксембург.
Първото обсъждане на инициативата за "изравняващия данък" се състоя на срещата на финансовите министри на ЕС в Талин на 16 септември миналата година.  В столицата на Естония (която тогава председателстваше Съвета на ЕС) идеята на Германия и Франция получи подкрепа от още шест страни (България, Румъния, Словения, Гърция, Португалия и Австрия), но и срещна сериозни възражения. Въпреки това Европейската комисия обеща до пролетта на тази година да излезе с предложение как да бъде въведен данъкът. Което, както виждаме, закъснява.
Съпротивата  оглавяват  Ирландия, Люксембург, Малта и Кипър, които ревниво бранят атрактивността на данъчните си системи. Сериозни резерви имат също Прага, Стокхолм и Копенхаген, като датският финансов министър Кристиан Йенсен коментира, че е "доста скептичен" към идеята и ако дигиталната икономика в Европа бъде обложена с по-високи данъци, "...тогава мисля, че нашите граждани просто ще използват дигитални решения от другаде". Люксембургският му колега посочи, че изобщо не е ясно как би работил новият данък, при положение че по света няма практика да се облага оборотът. "Да въведем различна основа за облагане е нещо много сложно", предупреди той. И добави, че това трябва да се направи "на глобално ниво, а не на парче", тъй като засяга и САЩ, и Китай - ето защо "Европа трябва да убеди Г-20" да направи същото.

Според оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) загубите за националните бюджети от "креативното данъчно оптимизиране" на мултинационалните компании възлизат на 240 млрд. долара годишно. Това е и причината преди две години по заръка на Г-20 ОИСР да предложи реформи, които да помогнат на държавите да ограничат този тип корпоративни данъчни "гимнастики".

Facebook logo
Бъдете с нас и във