Банкеръ Daily

Финансов дневник

Удрят цесиите с промени в Закона за гарантираните влогове

В приетата днес от правителството актуализация на държавния бюджет за 2014 година се предлагат и допълнителни законодателни промени в контекста на отнетия лиценз на Корпоративна търговска банка, съобщи министърът на финансите Владислав Горанов на брифинг след края на първото правителствено заседание, на което беше приет новият проект за ремонт на бюджета.

Предвиждат се и промени в Закона за гарантиране на влоговете в банките с цел ограничаване на случаите на заобикаляне на закона и предотвратяване на възможността за намаляване на масата на несъстоятелността. Ето защо се предвижда гаранцията на влоговете да не се прилага спрямо лица, придобили права по влог в резултат на извършени разпоредителни действия с влога в срока на действие на ограничителната мярка на специален надзор или т.нар. цесии.


"Изменения в този закон ще премахнат несигурността за това кои лица имат право да се ползват от гарантираните влогове и кои не", посочи Горанов.


По закон лицата, които ползват преференциални лихвени равнища, които са договорени индивидуално, нямат право да получат гаранция от фонда и на практика техните вложения не са защитени.
През лятото обаче, докато бе поставена под надзор КТБ, БНБ нареди на квесторите да намалят лихвите на всички вложители. Така те могат да претендират, че не са се възползвали от високите лихви и да искат влоговете им да бъдат гарантирани.

„Съществува реален риск хора, които са се ползвали с преференциални лихвени условия, да тълкуват, че намалената им лихва през лятото им дава основание към датата на отнемане на лиценза да се считат за редовно обезпечени и да претендират към фонда, защото действащият законов текст е такъв. Затова в закона казваме, че преценката по отношение на това кои лица имат право и дали те са ползвали преференциална лихва се насочва към датата на квестурата, а не към датата на отнемане на лиценза”, поясни Владислав Горанов. Той обаче не пожела да отговори колко точно са хората и фирмите с такива преференциални лихвени равнища.

Министърът поясни, че в преходните и заключителни разпоредби на предложения законопроект (чл. 98 и чл. 99) има няколко текста, които са свързани с решаване на проблемите, възникнали в резултата на отнемане на лиценза на КТБ. Една част от тези промени е свързана с гарантиране на механизма за осребряване на държавните ценни книжа, които са били в КТБ като гаранция за вложените в нея бюджетни средства.

С измененията още се дава възможност повече от една банка да изплаща гарантираните влогове. Освен това се дава възможност с решение на Министерския съвет да се подпомага ФГВБ, а не както досега с решение на парламента.

Владислав Горанов добави, че в Закона за банковата несъстоятелност е предвидено като правна възможност банка, обявена в несъстоятелност, да може да бъде продавана не само като цяло действащо предприятие, а и на части. „Това предложение дойде от колегите от Фонда за гарантиране на влоговете, с което се предполага, че ще помогне за по-лесното управление на процеса на евентуална бъдеща несъстоятелност на КТБ”, коментира Владислав Горанов.

Финансовият министър подчерта, че работодателите и синдикатите са изразили несъгласието си държавата да помогне на Фонда за гарантиране на влоговете. Според него за държавата това е най-евтиният вариант. "Фондът е само един инструмент и държавата трябва да изпълни ангажимента държавата да гарантира влоговете на хората. Другото е бягане от отговорност. Ако аз като министър, да прехвърля топката на Фонда сам да изплати депозитите, рискуваме в края на декември той да няма средства да изплати задълженията си", подчерта Горанов. По думите му банковата система ще си плати цената на този инструмент. Фондът е създаден, за да се пълни от търговските банки. Според него обаче това, че една голяма банка изпадна в подобно положение и има нужда от 3.6 млрд. лева, не бива да води до екстремалното му попълване със средства.

По мнение на министъра не трябва банките да увеличат размера на своите вноски към Фонда. Причината е, че това ще се отрази на резултатите на банките и те ще трябва да търсят механизми, за да компенсират тези средства по други начини. Това означава, че те ще увеличат разходите по кредитите и разходите по депозитите или допълнително ще ограничат кредитирането, което и без това не е на добро ниво, обясни финансовият министър.

Горанов успокои, че има и държави, в които такъв фонд няма и държавата е тази, която изгражда механизма за гарантиране на влоговете. Това, че ресурсът е изчерпан, не означава, че има някакъв проблем. Той допълни, че след консултации с банковите среди е решено, че не е разумно фондът сам да емитира дълг, тъй като това ще се случи при по-неизгодни за него условия, отколкото ако това бъде направено от държавата.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във