Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ТЪМНИ ОБЛАЦИ СЕ СТРУПАХА НАД ДОЙЧЕ БАНК

През един септемврийски ден на 1999 г. щатският предприемач Хомас Дени получил неочаквано предложение от счетоводната фирма Паскал енд Бауърс (Pasquale Bowers), която вече петнайсет години подготвяла справките за облагаемите му доходи. Партньорите му го уверявали, че става дума за законна операция, чрез която може да избегне плащането на милиони долари данъци. Дени просто трябвало да се свърже със счетоводната фирма БДО Сейдмън (BDO Seidman), която работела с голяма правна кантора от Тексас - Дженкинс енд Гилчрист (Jenkens Gilchrist). Двете дружества си сътрудничели при създаването на данъчни убежища, което ставало чрез валутни опции, търгувани от германския банков първенец Дойче Банк (Deutsche Bank). Поглъщанията и продажбата на облигации са традиционни за бизнеса на инвестиционните банки. А в края на 90-те години на ХХ век някои от тях откриват и друга изгодна сфера на дейност - споменатите данъчни скривалища, чрез които инвеститорите, спечелили от бума на фондовата борса, пестят пари от данъци. В описвания случай става въпрос за т. нар. схеми COBRA (Currency Options Bring Reward Alternatives). Дойче Банк купувала и продавала валутни опции, за да генерира печалби и загуби в равни количества, чрез съдружия и частни корпорации, създавани от юристите от Дженкинс енд Гилчрист. Опциите били прехвърляни на специално съвместно дружество, което след това било разформировано и активите му били прехвърляни на специална корпорация, която се ползвала с данъчни облекчения. По време на това прехвърляне били съобщавани само загубите на съдружието. Количествата изтъргувани опции пък взаимно се балансирали по стойност, така че на практика нямало действителни чисти загуби или печалби. В съдебния си иск, който подава по-късно, Дени обяснява, че БДО Сийдмън и Дженкинс енд Гилчрист го уверили, че загубите от опциите съвсем законно могат да балансират целия му приход през 1999 година. За да попадне в данъчното скривалище той платил 600 хил. щ. долара такса на всички участници, включително и 23 хил. долара на Дойче Банк. Дени инвестирал парите си през ноември, а в края на 1999 г. данъчните власти вече атакували кобрите, за което той и не подозирал. Службата по вътрешни приходи забранила използването на COBRA през септември 2000 г., като го обявила за сделка, подлежаща на опис. При тези транзакции на инвеститорите се отказват данъчни редукции и се търсят разпространителите на схемите. Дойче Банк твърди, че е престанала да продава кобри в началото на 2000 година. Днес Дени проклина мига, в който се съгласил да инвестира по тази уж легитимна схема. Щатската Служба по вътрешни приходи (Internal Revenue Service) преценила, че подобни инвестиции са незаконни и Дени е изправен пред заплахата да му поискат данъци и лихви за доход, надхвърлящ 2.3 млн. щ. долара, които бизнесменът се опитал да засенчи. Той се видял принуден да подаде (през август 2003 г.) съдебен иск срещу всички замесени компании, към който се присъединили и още петима опарени от схемата данъкоплатци. Според жалбоподателите още от края на 90-те години на ХХ век банката е работила в тясно сътрудничество със счетоводни и правни фирми, изпълнявала е търговските операции и е отпускала кредитите за създаваните данъчни скривалища от тези компании. В други съдебни процеси по подобен повод са споменавани имената и на още една германска банка - Хипоферайнсбанк (HypoVereinsbank), и на щатската Фърст Юниън (First Union), която вече е собственост на Уочовая (Wachovia). Но Дойче Банк е много по-дълбоко забъркана във въпросните полулегални схеми.Досега банката не е обвинена официално, че е нарушила законите, а ръководството й упорито отрича тук да е правено нещо нередно. Много данъчни експерти подкрепят това мнение, защото немската финансова институция де факто нито е създавала, нито е продавала данъчни убежища. Ако обаче някое от делата получи ход в съда, Дойче Банк може и да се изправи пред съдията, обвинена, че разпространява незаконни схеми. Освен това тя е получавала комисиони за кредитите и за търговските операции, свързани с данъчните скривалища, както и част от начислените такси за услугата.Германската банка е предлагала и други схеми за укриване на данъци. Една от тях е позната като BLIPS, съкращение от Bond Linked Investment Premium Strategy, и е разработена от одиторската компания Кей Пи Ем Джи (KPMG) и от инвестиционната фирма Presidio Advisory Services, която има офиси в Денвър и Сан Франциско. В момента официалните щатски власти разследват и двете компании за участието им в създаването на данъчни скривалища. Дойче Банк е съобщила, че е осъществила 56 сделки, прилагайки схемата BLIPS през септември и октомври 1999 година. Става дума за заеми от 7.8 млрд. щ. долара, отпуснати на различни фирми. Друга схема за укриване на данъци е OPIS (Offshore Portfolio Investment Strategy). Дойче Банк е отпуснала 62 такива кредита на обща стойност 3 млрд. щ. долара в периода от юни 1997 до март 1999 година. От тях е спечелила 35 млн. щ. долара комисиони. През януари тази година Дойче Банк увери в официално изявление, че не е създавала, рекламирала, продавала или разпространявала схеми BLIPS или OPIS, а само е играла ограничена роля при предлагането на обикновени финансови услуги като кредитор и партньор. Тези дейности били нормални и в съгласие с всички действащи закони и вътрешнобанкови стандарти. Банката заяви също, че правната кантора Шърман енд Стърлинг (Shearman Sterling) е одобрила участието й в сделките. Но и без разправиите около данъчните укрития Дойче Банк има много главоболия напоследък. Главният й изпълнителен директор Йозеф Акерман в момента е подсъдим по обвинение, че е подкрепил гласуването на незаконно възнаграждение на шефа на телекомуникационната компания Манесман по време на поглъщането й от Водафон през 2000 година. Тогава Акерман е бил член на борда на Манесман. Срещу банката тече и разследване, свързано с фалиралата италианска групировка Пармалат. През септември 2003 г. Дойче Банк е продала облигации на италианците на стойност 446 млн. щ. долара, малко преди Пармалат да бъде обявена в несъстоятелност заради финансови измами. Миналата есен германската банка е притежавала 5% от италианската групировка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във