Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Трусовете застигнаха и ЕЦБ

Хардлайнерът Йорг Асмусен - заместник финансов министър и дясна ръка на министър Волфганг Шойбле, е официалната номинация на Германия за член на изпълнителния борд на Европейската централна банка след внезапната оставка (от 9 септември) на главния финансист на институцията Юрген Щарк. Асмусен оглави кризисния екип на страната след фалита на щатската инвестиционна банка Лиймън брадърс холдингс през есента на 2008-а, а през последните 18 месеца към неговите отговорности са причислени и проблемите на дълговата криза в еврозоната.


С кандидатурата на Асмусен финансовият министър Шойбле се надява да убеди партньорите си от еврорегиона, че Германия е решена да запази позициите си във висшия мениджмънт на ЕЦБ. Много консервативни коментатори в страната обаче се опасяват, че оттеглянето на Щарк след предсрочната оставка на шефа на Бундесбанк Аксел Вебер през пролетта бележи края на стриктните монетарни принципи на Германия. Номинацията на Асмусен се приема с противоречиви чувства и от германския парламент, защото той е член на опозиционната Социалдемократическа партия.


По правило членовете на изпълнителния борд на ЕЦБ се посочват от финансовите министри на еврозоната, но се одобряват от лидерите на общността след съгласуване с Европейския парламент и ЕЦБ. Това оставя вратата отворена и пред други държави да номинират свой човек за овакантената длъжност, макар и единствено за да покажат, че кандидатите трябва да работят в интерес на еврорегиона, а не просто да представляват дадена страна членка.


nbsp;


В хода на пазарните трусове и растящото напрежение около евентуален фалит на Гърция новината за оставката на члена на изпълнителния борд на ЕЦБ Гюнтер Щарк, оповестена в късните часове на 9 септември, мина някак незабелязано. Щарк се мотивира с лични причини, но обеща да остане, докато бъде назначен заместникът му. Почти никой от финансовата общност обаче не вярва в личните мотиви за оттеглянето на Щарк. Специалистите по-скоро са склонни да го приемат като акт на протест срещу политиката на ЕЦБ за покупка на държавни облигации на затънали в дългове страни от еврозоната като Гърция, Испания и Италия. Банкерът демонстрирал острото си несъгласие с тези сделки в конферентен разговор на 4 септември и бил подкрепен от централните банки на Австрия и Холандия, твърдят запознати със срещата официални представители на ЕЦБ. На 18 август Щарк заяви за агенция Блумбърг нюз, че покупките на държавен дълг намаляват кредитните разходи на правителствата в затруднение и размиват линията между паричната и фискалната политика.


В интервю за неделния Франкфуртер Алгемайне на 11 септември Едгар Майстер - бивш директор на германската Бундесбанк, определи оставката на Щарк като сигнал за събуждане и може би последно предупреждение. Майстер подчертава, че политиците не могат да използват ЕЦБ да финансира отделни правителства, защото по този начин тя става заплаха за еврото. Според Ханс-Вернер Син - директор на института за икономически проучвания IFO от Мюнхен, ЕЦБ е нарушила принципите за присъединяване на Германия към еврозоната. Ханс-Вернер се оплаква, че страната му има равни права на глас в ЕЦБ с най-малките страни от общността - като Малта или Кипър, и тези отношения не могат да бъдат толерирани повече.


Очевидно Марио Драги, който поема кормилото на ЕЦБ на 1 ноември (когато изтича мандатът на Жан-Клод Трише), ще се сблъска с доста трудности, опитвайки се да държи институцията в предната линия на битката с кризата на държавния дълг. А германската опозиция на по-нататъшното стимулиране на стопанството на региона може да го откаже от нови облекчения в паричната политика (като например по-ниски лихви), смята Марко Вали, главен икономист в Уникредит груп. Просто защото за германците ще бъде много лесно да кажат, че идва италианец и той ще ореже лихвените проценти и ще купува държавни облигации в огромни количества, допълва Вали.


Според Лорънт Билке - бивш икономист от ЕЦБ, който в момента работи в Номура интърнешънъл в Лондон, случващото се е лоша новина за ЕЦБ, защото тя е единствената работеща европейска институция, и се предполага, че трябва да е котва на стабилност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във