Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ТРУДНИ ВРЕМЕНА ОЧАКВАТ БАНКИТЕ НА ИЗТОК

ПРОУЧВАНЕ НА КОНСУЛТАНТСКАТА ФИРМА МАККИНСИ КУОТЪРЛИ, КОЕТО В.БАНКЕРЪ ПУБЛИКУВА СЪС СЪКРАЩЕНИЯМинаха петнайсет години след сгромолясването на Желязната завеса през 1989 г. и за това време банкирането на дребно в Източна Европа се разви с плашещи темпове. Неугледните държавни банкови поделения с извиващите се пред тях опашки вече са много блед спомен. За броени години най-добрите банки в региона осъществиха онази революция в обслужването - услуги за граждани, банкови карти, ИНТЕРНЕТ, взаимни фондове и мобилно банкиране, която отне на западните им колеги половин век. Сега, докато тези бивши членки на Съветския блок се присъединяват или се готвят да се присъединят към Европейския съюз, западните банки все по-ожесточено се надпреварват за ниша на техните пазари. Причината е, че ръстът на приходите и печалбите в тях е далеч по-голям от този в ЕС или в Съединените щати. Очакванията са приходите от банкирането на дребно в страните от Източна Европа да се увеличават средно с по 14 на сто годишно, като през 2010 г. общият им размер достигне 16.4 млрд. евро. Прогнозите сочат, че печалбите за същия период ще скочат пет пъти - до 6.8 млрд. евро. Банкирането на дребно, което днес представлява 36% от общия банков пазар на Изток (за справка в Западна Европа то е 55 процента), бързо ще нарасне за сметка на корпоративното банкиране.Прогнозите са, че до шест години банкирането на дребно в бившите социалистически държави ще заема над 50% от пазара. Разбира се, общият обем на печалбите от този род операции в Източна Европа ще си остане сравнително скромен и в близкото бъдеще. Обяснението е просто: с каквато скорост нарастват приходите, с такава ще се увеличава и конкуренцията, поради което ще става все по-трудно да се поддържа добра възвръщаемост от раздадените кредити.В региона като цяло се очаква задълженията на гражданите да нарастват далеч по-бързо от спестяванията им. Хората ще се стремят колкото се може по-скоро, да доближат стандарта си на живот до този в Западна Европа. А това означава, че банките ще дават заеми за къщи, автомобили, мебели... През следващите пет години ипотечните кредити и кредитните карти имат най-голям потенциал за растеж. Те ще бъдат последвани от взаимните фондове, но това ще стане едва когато хората започнат да обръщат внимание на това каква доходност им носят техните спестявания. Очакваният растеж в банкирането на дребно обаче няма да бъде разпределен равномерно из целия регион. Конкуренцията тепърва ще нараства. Междувременно лихвените проценти ще паднат, когато икономическата стабилност се доближи до условията на ЕС, а инфлацията намалее и националните валути се стабилизират. Кулминацията на този процес ще дойде не при самото включване на дадената държава в Евросъюза, а най-малко две години по-късно, когато тя приеме еврото и Европейската централна банка наложи своя референтен лихвен процент.Подобен преход ще е добра новина за Източна Европа като цяло, но при банкирането на дребно ще има и негативен ефект. Причината е, че ще намалеят маржовете между лихвите по депозитите и тези, при които се отпускат кредити. В някои страни например лихвените проценти за целеви потребителски кредити в момента осигуряват маржове от близо 10 на сто спрямо депозитите, което с лекота покрива по-високата цена на кредитния риск. Но в бъдеще конкуренцията ще започне да оказва натиск за намаляването им. Затова се очаква в Източна Европа лихвените маржове да спаднат до 1.7% през 2010 година. В такава доста по-враждебна среда, само най-добрите банки ще продължат да увеличават печалбите си. Сравняването на съотношението разходи-приходи при източноевропейските банки показва, че между тях има истинска. При най-силните банки той е със 76% по-добър, отколкото при най-зле представящите се кредитни институции. Пропастта в съотношението приходи-разходи между банките от Източна Европа и тези от Западна Европа е още по-дълбока и през следващите няколко години ще продължи да се разширява.Регионалните предизвикателстваЗа да преуспеят на Изток, банките трябва да изпълнят няколко стратегически цели, най-важните от които са: да завладеят значим дял от пазара и да подобрят управлението на кредитния риск. За целта ще им се наложи да се справят със специфичните предизвикателства на източноевропейския пазар. Примамването на новобогаташитеНавсякъде по света заможните клиенти носят основния дял от печалбите на банките. В Източна Европа най-богатите клиенти, които са 10% от гражданите, ползващи банковите услуги, носят близо 40 на сто от печалбите на кредитните институции. За Западна Европа този показател е 70 на сто.По официални данни заможните източноевропейциса далеч по-млади, по-добре образовани и по-добре запознати с новите технологии от събратята си на Запад. Тъй като това са предимно млади хора, които сравнително отскоро притежават дребен и среден бизнес, те не разполагат с особени финансови активи и изпитват далеч по-голяма нужда от заеми. Затова често сменят банките си и внимателно следят предлагането на нови продукти и услуги. Нещо повече, те изискват персонално обслужване, тоест банките трябва винаги да са готови да скроят за всеки подобен клиент пакет услуги, който е максимално съобразен с нуждите и особеностите му. На практика основен коз в битката за този сегмент от пазара е гъвкавостта. В Полша най-малко 40 на сто от заможните банкови клиенти си имат собствен бизнес. От 2002-ра най-голямата кредитна институция в страната - Банк Пекао (собственост на УниКредито) предоставя на всеки собственик на малко или средно предприятие личен финансов съветник, чрез който се осъществяват всичките му контакти с банката. В Унгария Райфайзенбанк предлага т. нар. премийни услуги за клиенти, които разполагат с активи над 20 000 евро, и дори частно банкиране за онези, които имат два пъти повече активи. Това включва персонален съветник, възможности за клиента да извършва всякакви трансфери по телефона или чрез ИНТЕРНЕТ, брокерски услуги, взаимни фондове, правни съвети и консултации с експерт по недвижимите имоти. Надпреварата за богатите клиенти е сериозно предизвикателство, тъй като повечето банки се целят в едни и същи лица. Трудно е да се предвиди дали ръстът в бизнеса на банката, който би допринесъл за привличането им, ще доведе и до по-големи печалби. Решението на този проблем е във внимателното управление на кредитния риск, който е значително повишен заради големия брой собственици на малки и средни предприятия, които банките привличат за свои клиенти. Ако подобно предприятие обаче фалира, банката рискува да загуби не само бизнескредита, но и потребителските заеми, които е отпуснала на собствениците и служителите му. Особено като се знае, че в Полша например, а и в някои други страни от региона, предприемачите често използват потребителски кредити, за да финансират рисковани бизнесначинания - проблем, който банките трудно биха могли да контролират. Овладяването на кредитния рискДа даваш пари назаем е по-лесно, отколкото да си ги получиш обратно - този афоризъм е особено валиден за Източна Европа, в която през 2000 година лошите кредити достигнаха до смразяващите 17.9 процента (в сравнение с 4.3% за Западна Европа). Огромната разлика донякъде се обяснява с кредитите, дадени на старите държавни предприятия още в епохата на социализма, които обаче така и не се били върнати. И все пак несъбираемите заеми са голяма тежест за модерните банки в Източна Европа. Повечето от тях трябва да изминат още доста път, докато овладеят кредитния риск. Те биха могли да се поучат и от специализираните небанкови оператори, като Лукас, собственост на френската Креди Агрикол, и Джи и Кепитъл - които добре се справят със специфичните предизвикателства на Източна Европа в областта на събирането и препродажбата на лоши кредити.Всъщност именно събирането на отпуснатите заеми е затънало в блато от проблеми. От една страна, съдебната система е дотолкова неефикасна, че едно дело може да се влачи с години. От друга, частично неликвидните пазари на недвижими имоти и на дълготрайни активи затрудняват определянето на реалистични оценки на обезпеченията по кредитите. На Изток вече се появиха и специализирани компании по събиране на вземанията, но повечето подобни операции си остават ангажимент на специализирани звена в банките, защото наемането на външни агенти е свързано с големи такси. Създаването на балансирано управление е предизвикателство, пред което ще бъдат изправени повечето банкови мениджъри в Източна Европа. Сегашните високи доходи от лихвени маржове не могат да бъдат поддържани вечно. В момента средното съотношение разходи-приходи на чешките, унгарските и полските институции, занимаващи се с банкиране на дребно, почти съответства на това у повечето западноевропейски универсални банки. Но сходството в показателите прикрива всъщност две много важни разлики. В графата приходи средното съотношение от нетни постъпления към обеми продадени продукти е два пъти по-високо от това на Запад. Причината е именно във високите лихвени маржове и във високите такси. Същевременно обаче средното съотношение на разходите към обема на продадените продукти също е два пъти по-високо от това в западноевропейските банки. Когато приходите на банките от Централна и Източна Европа се окажат под натиск, единственият шанс да се запази сегашното съотношение разходи-приходи е да се намалят значително разходите. Икономии могат да бъдат постигнати по два начина: чрез намаляване на персонала и чрез подобряване на работата на клоновете. В Полша например от 1999 г. до 2001-а Банк Пекао намали съотношението си разходи-приходи с почти 20%, като въведе централизиран контрол върху разходите и накара служителите си да фокусират вниманието си върху продажбите. Унгарската OTP намали пък за последните пет години двойно персонала си и утрои броя на сметките, които обслужва отделният служител.ПослесловТрансформацията на икономиките в Източна Европа през последните 15 години бе забележителна. Но на банковите пазари тя съвсем не е приключила и обещава трудни времена за играчите през следващото десетилетие. Победителите в тази борба ще се настанят дългосрочно в този разпокъсан регион. А много банки ще трябва внимателно да преценят дали наистина искат да останат в него, или е по-добре да използват енергията и ресурсите си някъде другаде.

Facebook logo
Бъдете с нас и във