Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ТРИКОВЕТЕ НА ДЛЪЖНИЦИТЕ ОТПАДАТ ЕДИН ПО ЕДИН

По промените в Гражданския процесуален кодекс работиха в продължение на почти една година банкери, юристи и депутати. В парламента бяха внесени три законопроекта за корекции на ГПК, като първи представиха своите предложения председателите на икономическата и бюджетната комисии Валери Димитров и Иван Искров. По-късно бяха предложени проектите на Министерския съвет и на депутата от Коалиция за България Любен Корнезов. В крайна сметка трите законопроекта бяха обединени в един.Предстои парламентът да гласува на второ четене революционни промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), засягащи отношенията между кредитор и длъжник. Те са съобразени с исканията на банковите мениджъри за по-бързи съдебни производства срещу неизрядните длъжници. Мудността на магистратите и пробойните в сегашната уредба, умело използвани от адвокатите и техните довереници, правят събирането на изискуеми задължения изключително трудно и бавно занимание. С тези затруднения банкерите на свой ред пък обясняват по-предпазливата си кредитна политика. Въпросната несигурност се отразява и в надбавката за риск, която повишава цената на заемите. Така че ако предложените корекции в ГПК доведат до ускоряване на делата, доволни ще са не само кредитните институции, но и добросъвестните им клиенти. Още при обсъждането на законопроекта в парламентарната комисия по правни въпроси обаче стана ясно, че той няма да мине толкова лесно. Проблем изникна при обсъждането как да се призовават ответниците, срещу които има подаден иск. Както БАНКЕРЪ вече писа, депутатите решиха, че делото ще може да се гледа и в отсъствие на ответника, ако той е бил търсен поне два пъти в рамките на един месец, за да му се връчи призовката, и не е открит. Фактът, че лицето не е намерено, пък ще се установява от поне още едно лице освен служителя, носещ призовката. Предвижда се също, когато искът е за под 5000 лв., делото да не може да се обжалва пред Върховния касационен съд - т.е. ще бъде водено по ускорена процедура. Търговските спорове ще се разглеждат от Върховния касационен съд само ако са за над 25 хил. лева. Гласуваният праг е много над сегашния - 1000 лв., който се отнася и за физически, и за юридически лица. В момента висшите магистрати са заринати с дребни дела, повечето от които трудовоправни. Според Борислав Белазелков, съдия от ВКС, промените в това отношение са необходими, за да се облекчи работата на 40-те съдии от Върховния касационен съд, всеки от които трябва да гледа по около 300 дела средногодишно.Другият важен въпрос, който бе гласуван от комисията, ограничава възможностите на ВКС да отлага във времето решаването на едно дело по същество. Досега върховните съдии можеха да го връщат на по-долна инстанция заради допуснати процедурни нарушения колкото си искат. Депутатите прекратиха тази практика, като приеха предложението на Любен Корнезов съдът да бъде задължен да се произнесе по същество на спора след второто обжалване. Авторите на законопроекта са намерили начин да прекратят още една порочна практика, прилагана от адвокатите за забавяне на съдебните процеси - предоставянето на нови доказателства. За да се запознае с тях, на съда му е необходимо време - така че заседанията просто се отлагат. Комисията по правни въпроси одобри текст, според който страните могат да представят нови доказателства само, ако са платили предварително държавна такса в размер на 1/3 от дължимата по иска, но не по-малко от 100 лева.Възможността за умишлено бавене на процесите ще се парира с друга промяна в ГПК. Досега причина за отлагането можеше да е отсъствието на ответник, на ищец или адвокат. Според предвидените корекции, занапред дори и ответникът да има уважителна причина за неявяването си, присъствието на адвоката му е достатъчно, за да се пристъпи към разглеждане на иска. Депутатите отхвърлиха авангардното предложение на Любен Корнезов за призоваване на лица чрез ИНТЕРНЕТ. Основният аргумент за това бе колкото прост, толкова и неоспорим - българските съдилища все още не са компютъризирани. Действащият сега Гражданският процесуален кодекс допуска прекратяване на започнала принудителна продажба на имуществото на длъжник, ако потърпевшата фирма или гражданин плати 20% от дълга си и се ангажира на всеки три месеца да внася по още 10% от него. Извършването на частични плащания беше широко използван метод издължаването към кредитора да се разсрочва до безкрай. Според законопроекта, тази привилегия отпада за фирмите длъжници. Що се отнася до гражданите, за да спрат разпродажбата, те ще трябва да внесат 30% от дълга си и да се ангажират да платят останалата сума в рамките на седем месеца.

Facebook logo
Бъдете с нас и във