Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ТРИ БАНКИ СЛОЖИХА РЪКА ВЪРХУ ФОРМУЛА 1

Трийсетгодишната желязна диктатура на Бърни Екълстоун в света на Формула 1 приключи на 6 декември. Така британският печат коментира съдебното решение по повод жалбата на три банки срещу твърде големите пълномощия на милиардера. Някогашният търговец на употребявани коли Екълстоун превърна световния автомобилен шампионат от развлечение за джентълмени в един глобален спортен бизнес, който по доходност отстъпва единствено на футбола. Сега обаче неоспоримата му власт изглежда обречена, а с нея - и баснословните му лични приходи от състезанията (около 800 млн. щ. долара годишно). Лондонският съдия Андрю Парк се произнесе категорично, че фамилният тръст на Екълстоун има прекалено голямо влияние при управлението на Формула 1. Според наблюдателите това решение ще има дългосрочни и непредвидими последствия за автомобилния спорт. Искът на кредитните институции бе съвсем прост - те претендираха, че не са допускани до управлението на Ф1, макар да са нейни основни собственици. Трите банки - Леман Брадърс (Lehman brothers), Джей Пи Морган Чейс (JP Morgan Chase) и Байерише Ландесбанк (Bayerische Landesbank) заедно притежават 75-процентов дял от компанията майка на Формула 1 - Ес Ел И Си (SLEC). Те го придобиха през 2002-ра след фалита на медийната империя на Лео Кирх. Екълстоун, чрез своя фамилен тръст Бамбино холдингс, държи останалите 25 на сто от SLEC. Съдия Парк отказа на Екълстоун правото да обжалва присъдата. Адвокатите му все пак възнамеряват да подадат жалба, но ако тя не мине, досегашният шеф ще трябва да допусне представители на банките в борда на компанията и по този начин да се раздели с абсолютния си контрол върху Формула 1. За трите десетилетия дърпане на конците в автомобилния шампионат Бърни Екълстоун успя да спечели не само фантастично състояние, но и много влиятелни познати, между които и държавни глави. Италианският премиер Силвио Берлускони го нарича моят добър приятел Бърни. Малко по-деликатни са отношенията му с управляващите във Великобритания - през 1997-а лейбъристите на Тони Блеър бяха принудени да върнат дарение на Екълстоун на стойност 1.7 млн. долара, след като плъзнаха информации, че с тези пари милиардерът разчитал да издейства от правителството облекчаване на ограниченията за цигарените реклами. Самият Бърни запази спокойствие след края на делото и увери, че решението на съдията не го тревожи. Това не е нищо. Банките просто искат да се измъкнат - заяви той. - Те са получили акциите си не по свое желание, а като гаранция по кредити. Затова сега се опитват да установят стойността им. Но аз нямам никакъв проблем с тези банки. Каквото и да се говори, Бърни отнесе здрав пердах, коментира пред Таймс един от шефовете на отбори, пожелал да запази анонимност. Той обаче предупреди банките, че победата им в съда е всъщност само първа стъпка в дългата борба срещу човека, който смята автомобилния спорт за своя лична собственост. Те очевидно го осъзнават и сами, защото засега изказванията им са съвсем умерени, а за отстраняването на Екълстоун не става и дума. Целта им е не да го махнат, а просто да го накарат да прави каквото му се каже. Което също не е никак лесна задача с един човек, който цял живот сам си е бил началник. Освен това банките имат нужда от Бърни, за да поддържа бизнеса в добро състояние и да им позволи да си върнат неволната инвестиция от 1.6 млрд. щ. долара. Така че положението на Екълстоун не би било чак толкова тежко, стига ударът да не идваше в толкова неудобен момент - тъкмо в разгара на войната му с големите отбори от Формула 1. Неотдавна те се обединиха в компанията GPWC и заявиха, че ако не получат по-голям дял от приходите и повече глас при вземането на решенията, до 2008-а ще създадат свой алтернативен световен шампионат. Което пък ще превърне акциите на споменатите банки от SLEC в най-обикновени късчета хартия. Тоест след съдебното решение милиардерът е като притиснат между два воденични камъка. Шефовете на големите отбори изтълкуваха събитията по същия начин и побързаха да подновят исканията си. Ние съвсем определено сме заинтересована страна по това дело - потвърди изпълнителният директор на Макларън Мартин Уитмарш. - Досега отборите от Формула 1 нямаха на практика никакви права, те бяха със същия статут като зрителите. Цялата власт бе в ръцете на компанията на Екълстоун. Ние добре разбираме колко огромен е приносът на Бърни към този спорт през годините. Искаме обаче да получим онова, което ни се полага. Но и самият Екълстоун не е с празни ръце в тази битка. Влиянието му си остава огромно - същото онова влияние, което му помогна да откупи за срок от 100 години комерсиалните права върху Формула 1 от Международната федерация по автомобилизъм (FIA). По тази сделка, сключена тихомълком, той плати 313 млн. долара - едва 50% от годишните приходи от споменатите права. А в контракта има и една много специална клауза - че FIA (оглавявана от Макс Мозли, близък приятел на Бърни) може да си прибере правата обратно, ако те попаднат в ръцете на неподходяща организация. Трудно е да се предположи, че цитираните три банки могат да попаднат в графата неподходящи, но въпреки това става дума за вратичка, над която си струва да се помисли. Другото, около което много ще се разсъждава в близкото бъдеще, е евентуалният съюз между банките и GPWC. Ако се стигне до него, тогава вече Екълстоун ще има много, много сериозни проблеми. Едва ли обаче трите страни в този конфликт ще допуснат да се стигне до разцепление като онова в американските серии Индикар, което нанесе огромни щети на автомобилния спорт в САЩ. Вместо в открито противопоставяне съдбата на Формула 1 ще бъде решена в нещо като задкулисна игра на покер - с много блъфове и огромен залог. А Бърни Екълстоун, въпреки своите 74 години и четворния байпас на сърцето, си остава много добър играч на покер.

Facebook logo
Бъдете с нас и във