Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ТРИ БАНКИ СИ ПОДЕЛЯТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПАРИ

Ако в България има структура, която акумулира стотици милиони левове по сметките си, то това несъмнено е Националният фонд към Министерството на финансите. В него постъпват всички средства, с които Европейският съюз финансира държавата ни. Както пишат експертите във ведомството на Милен Велчев: Националният фонд е извънбюджетен фонд, който действа като централен съкровищен орган за предоставяните на България от ЕС средства по предприсъединителните инструменти ФАР, ИСПА и САПАРД и съответстващото съфинансиране от държавния бюджет. Той е отговорен за ефективното финансово управление на средствата.И още: Същинското управление на проектите се осъществява от изпълнителните агенции по ФАР и ИСПА, както и от агенция САПАРД. Това са държавни органи, които отговарят за извършване на плащанията към изпълнителите по договорите, докато Националният фонд осигурява плавен поток на средства от Европейската комисия и държавния бюджет към изпълнителните агенции. Това е буквалното описание, което е дадено на 12 февруари 2005 г. в обявата за търга за избор на банки, които да обслужват средствата в Националния фонд. Сумата по сметките на фонда е доста примамлива - 270 млн. лв. постъпления по програмата ФАР, 180 млн. лв. - по ИСПА, и 45 млн. лв. по САПАРД, или общо 495 млн. лева. Толкова е балансовото число на средноголяма българска банка.Министерството на финансите да обяви търг по Закона за обществените поръчки за управлението на парите в Националния фонд, след като БНБ категорично отказва да се нагърби с тази задача. Мотивите на Централната банка са били, че това е търговско финансиране, което изисква банката да наблюдава използването на средствата, а не само да изпълнява платежните нареждания. Подобна дейност е неприсъща за емисионната ни институция и по тази причина тя не е приела за управление средствата на Националния фонд. Ето защо на Министерството на финансите не му оставаше нищо друго освен да обяви търг за избор на обслужващи банки. Предварителните условия, които постави то, обаче стесни кръга на потенциалните кандидати. Достатъчно е да споменем само няколко от изискванията - минимум активи 1 млрд. лв., нетна стойност на активите - най-малко 100 млн. лв., болшинството от акционерите да са банки лицензирани и базирани в ЕС. Това веднага сведе кръга на потенциалните кандидати до няколко институции - БУЛБАНК, Банка ДСК, ОББ, Ейч Ви Би Банк Биохим, Райфайзенбанк (България), Пощенска банка и SG ЕКСПРЕСБАНК. Точно те са получили и официално предложение за участие в търга от Министерството на финансите. Министерството на финансите е поискало по едноседмичните влогове в евро да получава лихва, равна на Европейския междубанков лихвен процент (ЮРИБОР) плюс надбавка от 0.25%, или 2.345% годишно, а по едномесечните депозити - ЮРИБОР плюс надбавка от 0.375%, или 2.481% годишно.Финансови експерти обръщат внимание на факта, че Министерството на финансите е пожелало и по левовите депозити на Националния фонд да се плащат лихви базирани на Европейския междубанков лихвен процент, докато по-логичното е те да се формират на базата на българските междубанкови лихвени проценти СОФИБОР и ЛЕОНИЯ. Повечето банки, до които е била изпратена поканата на Министерството на финансите, или са се отказали от участие, или са предложили лихви, които са по-ниски от минималните равнища, посочени от ведомството на Милен Велчев. Твърди се, че изгодни условия са дали единствено БУЛБАНК, Банка ДСК и Райфайзенбанк (България). От министерството съобщиха, че търгът вече е приключил, но ще обявят официално победителите в него едва след като резултатите бъдат публикувани в Държавен вестник. Вестник БАНКЕРЪ научи от достоверни източници, че парите по програмата ФАР - 270 млн. лв., ще продължат да се управляват от БУЛБАНК. Райфайзенбанк (България) ще получи средствата по програмата ИСПА - 180 млн. лева. Банка ДСК пък се е преборила да управлява средствата за земеделието - 45 млн. лв., по програмата САПАРД. Интересното в случая е, че държавата ще излее европейските пари в банките в момента, в който БНБ налага ограничителни мерки за кредитирането. А средствата на ЕС ще увеличат възможностите за отпускане на заеми.

Facebook logo
Бъдете с нас и във