Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ТРЕСКАТА ЗА ЗЛАТОТО НА БНБ СЕ ОКАЗА КЬОРФИШЕК

Треска за златото на БНБ разлюля медийното пространство през изминалата седмица. Обществената температура вдигнаха вестникарски писания, преследващи евтина сензация за сметка на истината. Вестник 168 часа например обяви на 21 март, че БНБ щяла да заложи част от златния резерв в чужбина и с получените пари да купи български еврооблигации. Няколко дни по-късно друга медия осведоми, че охраната на златния резерв не е надеждна и че той не бил застрахован - все статии, в които правдата е колкото водата в пустинята. Всъщност само месец преди това в. БАНКЕРЪ обясни изчерпателно позициите на БНБ по отношение на златния резерв. Изненадващата шумотевица обаче принуди управителя на Централната банка Светослав Гаврийски да даде специална пресконференция на 28 март заедно с подуправителя Мартин Заимов. През деня аз седя върху златото. Ако ме изнесат от БНБ, след това могат да изнесат и кюлчетата от трезора, пошегува се пред журналистите гуверньорът.Колкото до твърденията, че златото ни хем е продадено в чужбина, хем не е добре пазено, Гаврийски заяви, че по негова молба в Централната банка е започнала специална проверка на МВР, която трябва да установи надеждността на охраната. Той обаче даде ясно да се разбере, че не се съмнява в ефективността на мерките, които са взети за нейната сигурност. Все пак не смятам, че нощем трябва да обикалят БТР-и, каза Гаврийски в присъщия си стил, като поясни, че банката се охранява от полицията.Гуверньорът съобщи, че валутният резерв на БНБ е 7.1 млрд. лв., от които правителството, малка част от банките и други вложители притежават 1.5 млрд. лева. Останалите над 5.5 млрд. лв. са собственост на Централната банка и само тя може да решава как да разполага с тях. Никой няма право и не може да използва този резерв нито за отпускане на кредити, нито за залагането му срещу кредити. Правителството разполага със собствен резерв, който може да използва, заяви Гаврийски. Неговият заместник Мартин Заимов припомни, че 20% от златните авоари на БНБ (общо около 8 тона) са вложени на депозити в чуждестранни банки. Балансовата стойност на жълтия метал в Централната банка е 641.6 млн. лв., което е около 9% от валутния резерв на БНБ. След терористичните атаки в САЩ от 11 септември 2001 г. управителният съвет на централната ни банка реши да ограничи риска за златните си инвестиции и намали срока, за който са направени депозитите до един месец. На 16 януари 2002 г. тази рестрикция бе свалена, след като на международните финансови пазари настъпи успокоение. Тогава управление Емисионно отново започна да инвестира 20% от златото си в тримесечни депозити, които държи в десетина големи чуждестранни банки.По думите на подуправителя на БНБ Мартин Заимов за миналата година инвестирането на 8-те тона злато в депозити е донесло на Централната банка доход от близо 1 процент. Това ще рече, че по сметките й са влезли около 1 млн. лв. приход. Останалите 32 тона от ценния метал стоят на съхранение в трезорите на Централната банка. Така че не само не й носят приходи, но и за съхранението им БНБ прави значителни разходи. Тъкмо заради това на 21 март 2002 г. управителният съвет на БНБ е взел решение, че до 50% от златото може да бъде сложено на депозит в чуждестранни банки. Някой, чул-недочул, обяви, че златото щяло да се продава.Засега няма да извършваме подобни операции. Но ако половината от златото бъде дадено на депозити, доходите от него ще са около 3 млн. евро годишно, каза Гаврийски. Управителят на БНБ специално подчерта, че въпросът за продажба на златния резерв не е бил обсъждан. Няма никаква необходимост златото да бъде продавано, нито пък ни трябват пари, за да купуваме брейди облигации или български евробонове. Законът забранява на БНБ да извършва подобни операции, както и да придобива по какъвто и да е начин дългове на държавата, допълни Гаврийски. Откакто е шеф на БНБ, той винаги е защитавал позицията, че България трябва да запази златото си като стратегически резерв срещу непредвидени сътресения на международните пазари, припомнят финансисти. И въпреки че централните банки на някои държави приеха решение да продават част от своите златни резерви, в УС на БНБ нямат намерение да обсъждат този въпрос. Ако все пак се появи подобна идея, парламентът ще бъде органът, който ще вземе крайното решение за такава операция. Но до продажба на жълтия метал, според Гаврийски, би могло да се стигне единствено ако бъдат изчерпани всички останали валутни активи от резерва на Централната банка. Шефът на БНБ обаче не очаква подобна ситуация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във