Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ТОВА Е ВЪЗМОЖНИЯТ И НЕОБХОДИМ БЮДЖЕТ

Кирил Ананиев, заместник-министър на финансите, пред в. БАНКЕРЪКирил Ананиев е завършил УНСС - София, специалност Финанси и кредит. Започва работа в Министерството на финансите през 1980 година. В периода 1994-1996 г. е началник в Главно управление Държавни разходи на МФ. От 1996 до 1998 г. е завеждащ Финансово-административна служба в Постоянното представителство на Република България към ООН и другите международни организации в Женева, Швейцария.От 1998 г. е заместник-министър на финансите. Отговаря за разходната част на държавния бюджет. Наблюдава дейността на дирекциите Държавни разходи, Финанси на общините, Финанси на реалния сектор.Г-н Ананиев, преди дни президентът Георги Първанов заплаши, че ще упражни правото си на вето върху закона за бюджета за 2005 година. Мотивът му е, че финансовият план не е достатъчно социален. Как бихте го защитили?- Бих казал, че една от основните характеристики на проектобюджета е неговата социална насоченост. За социално осигуряване, подпомагане и грижи се предвиждат разходи в размер на 5591.1 млн. лв., което представлява 34.4 на сто от общия размер на разходите за следващата година и 13.5 на сто от БВП. Тези средства са предназначени за изплащане на пенсии, социални помощи и обезщетения, за разходи за издръжка на службите за социално подпомагане и за реализирането на редица програми за социална защита. Социалните разходи за 2005 г. са с 1565 млн. лв. повече спрямо 2001 година. Те са насочени не само за решаване на текущите задачи, но и към проблемите на бъдещото развитие и най-вече към негативните демографски тенденции и застаряването на населението. Не мога да не спомена, че разходите за пенсии ще бъдат индексирани със 7 на сто от 1 юни 2005 г., социалната пенсия за старост ще се увеличи с 13.2 на сто, а разходите за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите ще нараснат близо три пъти спрямо 2004 година. Разходите по Закона за семейните помощи за деца са увеличени с 5 млн. лева. В съответствие с Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане хората ще получават помощи в размер на 109.9 млн. лв. и за целево за отопление 115 млн. лева.Как се получи гафът с децата с увреждания и бяха намалени помощите за тях за следващата година?- Размерът на добавката за деца с увреждания беше променен от Народното събрание през септември 2004 г. със Закона за интегриране на хората с увреждания. Този въпрос нямаше как да бъде решен с тригодишната бюджетна прогноза 2005-2007 г., тъй като тя беше приета от правителството през август. Трябваше да се осигурят допълнително 40 млн. лева. Независимо от трудната ситуация, в която се намирахме, се наложи да преструктурираме някои от заложените в проектобюджета разходи, но успяхме да осигурим 30 млн. лв., с което добавката за тези деца се увеличи повече от два пъти - от 28 лв. месечно на 60 лева. Ако се постигне консенсус по този въпрос в Народното събрание, оставащите 10 млн. лв. биха могли да се осигурят чрез допълнително преструктуриране на разходите, което, разбира се, ще засегне останалите бюджетни системи.Синдикалните централи ви критикуват, че парите за безработица замръзват на равнището от 2004 година. - Решаването на този въпрос е свързано с оценката на два фактора - осигуряване на съществуването на хората в периода на безработица и създаване на стимули за търсене на работа. Това е въпрос на политика. Смятам, че равнището на обезщетението при безработица е такова, че не застрашава физическото съществуване на безработните, но икономически ги стимулира да бъдат активни и да търсят професионална реализация.Ще стигнете ли до разбирателство с мисията на МВФ за размера на минималната работна заплата за 2005 година? През септември експертите на Фонда възразиха срещу решението на кабинета да вдигне минималното възнаграждение на 150 лева.- Проблемът трябва да получи решение по време на сегашната мисия. Правителството е убедено в необходимостта заплатата да нарасне с 25 на сто, т.е. от 1 януари 2005 г. да стане 150 лева. Тази минимална работна заплата е заложена и в проектобюджета за следващата година. Имам основание да мисля, че МВФ ще се убеди в нашите аргументи и ще подкрепи под някаква форма предложението на правителството.Повечето икономисти защитават тезата, че не е логично да се наливат пари в нереформирани системи. Не се ли случва точно това в България - не се осъществяват реформи в образованието, здравеопазването и други сектори, но размерът на държавната субсидия за тях расте?- Процесът на преход и негативните демографски тенденции се отразиха изключително болезнено върху основните бюджетни сфери, каквито са образованието и здравеопазването. Изграждани за девет милиона население, те трябваше да се преструктурират, което е свързано със закриване на училища и болници, както и със съкращаване на значителен по брой персонал. Естествено този процес е придружен от голямо социално напрежение. За да се разходват по-ефективното парите на българския данъкоплатец, вече са направени и първи крачки в преструктурирането на тези системи. Темпът не е този, който ние искаме, но не съм привърженик на пълното отрицание. Необходимо е да се инвестира в тези отрасли, за да се ускорят процесите в тях. Не просто да се наливат пари, а чрез инвестициите да се промени обликът им, да се подобри тяхната организация и функциониране, да се повиши ефикасността при използването на предоставените им средства, което ще повиши качеството на услугата на изхода на системата.Но всичко това звучи като пожелание, особено като се има предвид батакът в българското здравеопазване... .- Ускоряването на реформата в болничната помощ е пряко свързано с финансирането й от НЗОК. Необходимо е да завърши изграждането на интегрираната информационна система на касата и да се въведе истински финансов измерител на тази помощ (например диагностично свързаните групи). И да има ясна позиция какъв пакет от услуги може да бъде поет от НЗОК, като той бъде 100 процента финансиран, и на тази база да се даде по-голяма свобода на доброволните здравноосигурителни фондове. В условията на ограничен ресурс не са без значение и решенията, които предстои да се вземат по отношение на размера на здравноосигурителната вноска и на частичното заплащане на болничната помощ от пациентите, при изградена социална защита за най-бедните хора.Липсата на ресурси е един от хроничните проблеми на здравната система в страната. Докога прословутите 700 млн. лв. на НЗОК ще отлежават в резерва на БНБ като мъртви пари?- Този ресурс е на здравноосигурените лица и ще се използва само за здравноосигурителни плащания. Без ясно решение на проблемите, които вече изброих, той може да се използва само частично за задоволяване на наболелите здравни потребности на българските граждани. Този ресурс може да бъде изхарчен много бързо и тогава НЗОК ще изпадне в тежко финансово състояние, а без подкрепата на резерва няма да може да осигури и за в бъдеще достигнатото равнище на финансиране. Според мен решаването на поставените по-горе въпроси трябва да стане най-късно с бюджета за 2006 година. В противен случай е възможно това да се отрази негативно на по-нататъшния ход на здравната реформа. Министър Славчо Богоев обяви, че ако резервът на НЗОК не стигне, за да се покрие дефицитът в системата на здравеопазването, е възможно да се стигне здравната вноска да се увеличи до 8 процента. Кога ще се случи това?- Вноската ще се увеличи от 6 на 8% в съответствие с предвиденото в тригодишната бюджетна прогноза за периода 2005-2007 г., т.е. през 2006 година. Правителството непрекъснато изтъква като свой плюс данъчните намаления, които се предвиждат за 2005 година. В същото време осигурителната тежест остава на равнището от 42.7 процента?!- Този въпрос трябва да се разглежда в контекста на цялостната данъчноосигурителна тежест. Проблемът е силно социален и комплексен.Наистина посоката, в която трябва да се върви, е общо намаляване на данъчноосигурителното бреме. Това може да стане чрез бъдещо редуциране на данъчните и пенсионните осигуровки и увеличаване на здравноосигурителната вноска.За последните три години средствата на социалното министерство са скочили с 431 процента. В същото време се твърди, че социалните политики не са достатъчно ефективни, защото липсват ресурси. Как да си обясним това противоречие? - Действително през последните години бюджетът на Министерството на труда и социалната политика нарасна значително, но това има своето обяснение. На първо място от 2003 г. този бюджет обслужва и голяма част от социалните разходи, които извършваха общините. Като пример ще посоча плащането на помощите на социалнослабите хора, които сега се изплащат от бюджета на МТСП. Освен това се увеличиха разходите по редица социални програми и най-вече по осъществяването на програмата от социални помощи към заетост. Тя изигра важна роля за връщането на много хора към нормална трудова ангажираност, което беше от полза както за отделния човек, така и за обществото като цяло. Тази програма постепенно губи значението си, тъй като икономиката започна сама да генерира нови работни места. На трето място трябва да се знае, че чрез бюджета на МТСП се усвояват няколко много важни държавни заема със социална насоченост.Стана ясно, че допълнителните 135 млн. лв. за образованието най-вероятно ще бъдат за сметка на бюджетите на другите министерства. Няма ли от това да пострада тяхната дейност?- Осигуряването на допълнителните 135 млн. лв. за образование ще стане за сметка на няколко източника. Ще се ползват средства от резерва за структурна реформа, очакват се икономии от лихвени плащания поради по-ниския курс на долара, както и намаляване на разходите на някои министерства, без това да прави невъзможно изпълнението на възложените им функции.Защо правителството решава социални проблеми с пари от бюджетния излишък, реализиран през 2004 година?- Най-важното е да не се допуска да се разходват средства от излишъка за текущи разходи, които естествено ще започнат да се повтарят и през следващите години. Според мен е правилно той да се използва основно за погасяване на външния дълг и за инвестиции, които ще ускорят реформирането на отделните бюджетни системи. Независимо от това винаги съм смятал, че е по-добре прогнозата за приходите да е възможно най-близка до изпълнението, за да може най-правилно да се планират необходимите разходи, но на нива, осигуряващи най-ефективно използване на средствата.Как се отнасяте към определения от типа бюджет на фискалния комфорт, предизборен бюджет и други подобни?- Не бих казал, че проектобюджетът е предизборен и фискално комфортен. Първо, защото в него се акцентира върху наболелите проблеми и върху приоритетите не само на правителството, а и на обществото като цяло. На второ място, е дадено предимство на инвестициите, от които имаме толкова голяма нужда. Трето, ако имаше много големи резерви в приходната част и бюджетът беше предизборен, защо трябва да се крият тези резерви, вместо да бъдат предвидени и разходени в рамките на мандата на правителството? Накрая бих искал да кажа, че това е възможният и необходим финансов план на страната, който съответства на политиката и приоритетите, заложени в тригодишната бюджетна прогноза за 2005-2007 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във